Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2022)
Издание:
Автор: Еню Кювлиев
Заглавие: Приказки и легенди
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Художник на илюстрациите: Борис Николов Стоилов
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 978-954-26-0761-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13891
История
- — Добавяне
Имало едно време едно момченце. Викали го Миролюбчо. Клето сираче бил. Баба му го отгледала.
Обичал Миролюбчо своята баба, дваж повече — приказките, които му разказвала.
Веднъж баба му, като го умирявала, погалила го по челото и рекла:
— Не беше така ревлива твоята сестричка — бог да я закриля!
Сепнал се Миролюбчо, отрил очи и попитал:
— Ами къде е сега тя, бабо?
— Лоши хора я откраднаха. Лоши хора с чалми я отвлякоха. Зад девет земи я откараха.
Замислил се Миролюбчо. Цял ден и цяла нощ мислил как да намери сестричката си. А на сутринта нарамил торбичка с хляб, взел дядовата си пунгия с огнивото и тръгнал. Тайно от баба си тръгнал. Къде? Сам не знаел, но тръгнал.
Било през зимата. Земята била бяла, небето — синьо, а полето — пусто и глухо. Отначало безкрайно бялото поле го уплашило, но той не се върнал. Само повикал Мурджо, когото връщал със снежни топки, и продължил. Вървял, вървял — два пъти огладнял, а полето се простирало все тъй дълбоко и безкрайно.
Мръкнало се. Блеснали Божиите звездички — ясни и треперливи. От студ треперели те. Треперел и Миролюбчо, но вървял. По едно време се спрял. Мурджо подушил тук-там, кукнал и вперил очи в Миролюбчо, сякаш с очи го питал: „Далече ли е още?“
„Трябва да са далече тия девет земи“ — помислил си Миролюбчо. И като погледнал безкрайното поле и студената тъмнина, страх го обзел. Поколебал се повторно и бил готов да се върне, ако Мурджо не залаял. Миролюбчо се обърнал. Гледа: хе там наблизо — огън.
Окуражил се и тръгнал към него. Много вървял, но огъня не могъл да стигне. А се виждал близко, близко — топлината му сещал чак. Но само като стои. Тръгне ли, огънят се отдалечавал — бягал като подплашена светулка. По едно време Миролюбчо затичал. Но скоро се спънал и паднал в една дупка. Събрал сили. Станал. Но изведнъж отново хлътнал. Помъчил се отново да излезе — напразно. Потъвал все повече и повече. А огънят святкал, аха до него. Протегнал ръце да огрее измръзналите си пръсти, но изведнъж земята се продънила и той се намерил в една голяма пещера. Огледал се. Тъмно — рог. Заплакал. Никой не му се обадил. Заслушал се.
— Аууу, аууу! — като изпод земята се чул вой.
Подсвирнал. Обадил се. Нищо. Тогава извадил огнивото и секнал огън. Раздухал праханта и запалил купчина суха шума. Тъмнината се разбягала и той видял нещо черно да мърда уши.
— Мурджо е — зарадвал се той.
Но се излъгал. Черното се размърдало, станало и тръгнало насреща му.
— Бабооо! — извикал Миролюбчо, като видял насреща му да иде голяма страшна мечка.
— Не бой се — обадила се с човешки глас мечката. — Не съм толкова страшна, колкото ме разправя баба ти. Ето ти това и върви си със здраве.
Мечката му дала три бадема, едно лешниче и девет ореха, па му казала:
— Ще вървиш, вървиш и щом се умориш, ще строшиш трите бадема. От тях ще излязат три хубави коня. Единият е подкован със златни подкови и подпрегнат със сребърен подпряг, а другите два са натоварени с хляб, гозба и вода. Качи се на кончето със златните подкови и карай, докато видиш три пъти първи щъркел и кончетата ти се оплачат, че са се изтъркали подковите им. Тогава слез и счупи лешничето. От него ще излязат три чифта златни подкови, клинци, чук и клещи. Подкови конете си и продължи. Ще вървиш още много. Далече е царството, в което е твоята сестричка — през девет земи е. А когато и тези подкови се изтъркат и конете ти обосеят, спри. Вгледай се вдясно и ще видиш нейде далече да блестят палатите на онзи, който отвлече сестричката ти. Тогава счупи орехите.
Мечката се изгубила. Пред Миролюбчо светнало. Ширнало се същото поле — дълбоко и безкрайно. Но не със сняг покрито, а зелено — като през пролетта.
Тръгнал. Вървял що вървял — уморил се. Счупил трите бадема. Яхнал кончето със сребърния подпряг и продължил.
Минали много дни на път и мъка. А когато видял за трети път първи щъркел и кончетата му се оплакали, че са обосели — спрял. Счупил лешничето, подковал конете и продължил. А когато конете отново обосели, Миролюбчо се изправил на стремената и погледнал вдясно. Що да види? Палати — цели блестят. Злато. Счупил тогава орехите. От тях заизскачали безброй дребни като мравки същества, които бързо нараствали. И докато Миролюбчо се дивял на тези чудни гадинки, те бързо израснали в снажни, въоръжени от глава до пети воини. Те заобиколили Миролюбчо и го замолили да ги води.
Слисал се Миролюбчо. Не знаел къде да ги води. За орехите нищо не му казала добрата мечка. Помислил, помислил, па махнал с ръка. Повел ги. Към златните палати ги повел.
Уплашил се царят на златните палати. Проводил хора да молят за милост. Поднесли дарове.
Слисал се Миролюбчо. Малък бил още — не знаел как да постъпи. А и мечката не го научила. Приел даровете и продължил да върви.
Стреснал се още повече царят на златните палати. Повторно проводил пратеници. Същото — приел даровете и продължил. Излязъл тогава сам царят, паднал на колене и замолил за пощада. Малък бил Миролюбчо. Не знаел какво да стори, та погледнал своите воини. С поглед съвет потърсил. Ала грешно разбрали погледа му воините. Те вързали царя и го повели.
А когато стигнали златните палати, знатни и велможи излезли да посрещнат новия завоевател. Корона, скиптър и дарове му поднесли. Но той заповядал да доведат най-напред сестричката му.
Довели я. Той я прегърнал и казал, че още утре ще проводи хора да доведат тяхната добра баба.
След това приел короната и скиптъра и станал цар, славен и прославен, цар за чудо и приказ.