Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2022)

Издание:

Автор: Еню Кювлиев

Заглавие: Приказки и легенди

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Художник на илюстрациите: Борис Николов Стоилов

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 978-954-26-0761-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13891

История

  1. — Добавяне

Това се случило през една гладна година. Нямало храна нито за хората, нито за добитъка, нито за дивите зверове.

Угрижила се лисицата. Няколко дни нищо не могла да хапне.

— Добре ще бъде да отида в някоя друга земя — рекла си тя и тръгнала на път.

Насред пътя я срещнал вълкът.

— Накъде, Лисо? — попитал я той.

— Отивам в друга земя.

— А дали там е по-добре?

— Как да не е по-добре! Там стадата пасат без овчари. Там има месо колкото искаш.

— Ще дойда тогава и аз с теб — казал вълкът и тръгнал с Лиса.

По пътя ги срещнало магарето.

— Къде сте тръгнали, приятели? — попитало то.

— В друга земя отиваме.

— Защо?

— Да се наядем до насита — казала лисицата. — Там има трева, сочна и висока. Можеш да пасеш колкото искаш.

— А магарешки бодил има ли?

— Има.

— Вземете тогава и мене — примолило се то.

— Добре, приятелю. Тръгвай!

Вървели дълго. Стигнали до една височина. Взели да се изкачват по нея, но лисицата скоро се уморила, легнала насред пътя и казала:

— Много се уморих, а трябва да се върви още десет дни. Поне да имаше нещо да си хапна. Тук има трева, но няма месо. А аз съм много гладна. Но знаете ли що? Ще изядем един от нас — онзи, който е най-млад. Затова казвайте поред кой кога се е родил.

— Аз съм се родил през голямото наводнение — казал вълкът.

— Лъжеш! — креснала лисицата. — Ала лъжата няма да те спаси, защото аз имах бели косми, когато стана наводнението. Пак си по-млад от мене.

А магарето казало:

— Аз не зная точно кога съм раждано, но вие можете да проверите. Баща ми е записал моя рожден ден на десния ми заден крак.

— Аз съм късогледа — казала лисицата. — Ти, Вълчо, имаш по-големи очи. Я виж какво пише!

Вълкът се приближил. А магарето, като усетило вълчовата муцуна до копитата си, така силно го ритнало, че вълкът се преметнал във въздуха, паднал и не станал вече.

Тогава лукавата лисица рекла:

— Ето, Вълчо, каква е наградата на онези, които лъжат.

А сетне се обърнала към магарето и казала:

— А сега, приятелю, има храна и за двама ни. За тебе сочна трева и бодил, а за мене и вълчето месо е харно.

Край