Дилян Бенев
Еквиваленти (Афоризми в математически форми)

Когато за първи път четох „Светът като воля и представа“ на Шопенхауер, неволно се спрях на едно аритметично уравнение — произволно по същност, което някак си възбуди съзнанието ми, за да ме озари с мисълта, че бих могъл да използвам като форма определени формули, функции, теореми, аксиоми и постулати от физиката и математиката, като им правя сатиричен еквивалент. Разбира се, тук нещата не трябва да се разбират буквално. Човек с нужния интелект и въображение винаги би усетил мисловния паралел.

В интерес на истината искам да споделя, че аз, който никога не съм се отличавал с особено висок успех по тези предмети (и дори съм държал матура по тях) — сега по ирония на съдбата ги използвам като материал и в тази книга те стават част от моята творческа биография.

Изглежда това е една от големите загадки на човешкото Аз, белязано изцяло от абсурда, което в случая обуславя и неизбежната симбиоза между науката и изкуството.

В действителност тази книга е подготвяна в ръкопис (с множество преработки досега) двадесет години преди „Противоборство“, в която се обърнах към точните науки… А логически много хора биха възприели „Еквиваленти“ да я предшества. Но явно всичко се случва по друг път — по пътя на логиката в изкуството.

I

Бетонизация

Силата на въздействие (върху един индивид) = масата му × ускорението (низвергнат да си остане)

Уравниловка

Силата на въздействие (върху един посредствен) = масата му × ускорението (с колектива си да пребъде)

Безотказност

Силата на въздействие върху един примитив (за килиен надзор) = ускорението на масата му × безропотната му отдаденост

Бойно поле

Шокът от тероризма = зарядът на озверението / времето на поразяване (като интервенция на варварството)

Благословията за плебса

Пътят, който изминава един индивид равномерно във времето = скоростта на движение × времето, което изминава по пътя (максимално да го изстискват, без много да им стиска)

II

Функция 1

Възходът на Древен Египет = мъдростта на жреца / силата на фараона

Функция 2

Смисъл на Рим (като империя) = върховната сила на меча / перманентното робство

Функция 3

Същността на съвремието = субективните закони на човека / обективните закони на природата

Функция 4

Общественото просветление = информационното затъмнение / чистата истина

Функция 5

Неделимото цяло = колективизмът / индивидуалното Аз

Функция 6

Социализацията на Аз-а = първосигналното / интелектуалното

Функция 7

Централизираният контрол = глобализацията / индивидуалната свобода

Функция 8

Иновативният тласък = инакомислещите луди / стожерите на канона

Функция 9

Акцентът на отношенията = кучелюбието / човеколюбието

Права пропорционалност 1

Стойността на империята на Александър Македонски = бързото й постигане × главоломното й сгромолясване

Права пропорционалност 2

Блясъкът на Древна Елада = разцветът на изкуството и науката × качеството на демокрацията (най-малко на нашата)

Права пропорционалност 3

Спойката на нацията = чуждите на себе си × отчуждаването помежду им

Права пропорционалност 4

Висотата на духа = обезценката на героите × обезценката на философите

Права пропорционалност 5

Величието на Трона = картагенската жестокост × византийското лукавство

Права пропорционалност 6

Дъното на демографския срив = безхаберието за него × безнаказаността

Права пропорционалност 7

Цената на сатирика = прокобата за него × съпротивата му спрямо нея

Права пропорционалност 8

Оптималният контрол = редуцирането на плебса × стойността на оскотяването му

Права пропорционалност 9

Магията на сластта = робите на плътта × неутолимата им страст (на устремени в нищото)

III

Теорема 1

Ако всеки от един триумвират е съразмерен в егоцентризма си на всеки от друг триумвират, то двата триумвирата са еднакво нетрайни.

Теорема 2

Ако всеки от един любовен триъгълник е съразмерен в сластта си с всеки от друг любовен триъгълник, то двата триъгълника са еднакво функционални.

Постулат 1

През две огнища на война минава само един интерес, който ги разпалва.

Постулат 2

През два антипода на власт минава само един интерес, който ги съюзява.

Постулат 3

През Изтока и Запада, обединени в едно, минава само един интерес: по-размити да бъдат.

Постулат 4

Всяка отсечка завоювана територия може да продължава безконечно по правата на нечий възход.

Постулат 5

От която и да е точка на всяко населено място може да се генерира в кръг една неразбория.

Постулат 6

От всеки център на сатанизъм по линията на неговия обхват може да се въртиш в един омагьосан кръг — от нищото да не излезеш!

Аксиома 1

Ако двама творци са от различни школи и взаимно се обругават, само безмерното им его в едно ги съдържа.

Аксиома 2

Ако двама творци са социални антиподи, те се изравняват в сферата на духа.

Аксиома 3

Ако две различни държави имат обща точка на омраза, то множеството им от конфликти е по пра̀вата за лапачката на други.

Аксиома 4

Ако две различни държави имат обща схема на контрабанда, то множеството от персонала за нея е в една права целунато от Дявола.

Аксиома 5

Ако две различни управи имат една политика на слугинаж, те принадлежат само на една неземна власт, която ги задържа.

Аксиома 6

Ако две различни управи имат една политика в културата — толкова им е „различието“.

Аксиома 7

Ако две различни партии от едно управление са в периметъра на общ властелин, управлението им принадлежи.

Аксиома 8

Верните по съвест са верни и помежду си. Като анатемосани!

Аксиома 9

Верните на измамата са верни и помежду си. Като ментета!

Аксиома 10

И половинките на управниците са верни помежду си. Като техни ментори!

Аксиома 11

Прикриващите взаимно престъпленията си са верни и помежду си.

Като недосегаеми!

Аксиома 12

Елитът (като цяло) е по-голям от масата в страховете си.

Аксиома 13

Ако една власт е разкол за друга, тя е разкол и за всички други под нея.

Аксиома 14

Ако една власт разделя хора от два свята, тя разделя и всичко производно на тях.

Аксиома 15

Човек е толкова по-безличен, колкото е по-реномирана управата, от която се формира.

Теорема 3

Две различни управи, поотделно васални на трета, са лоялни помежду си.

Теорема 4

Две криминални управи, поотделно робуващи на трета, са лоялни помежду си.

Като функция на алчността им.

Теорема 5

През управа и неподлежащо за нея възмездие за грях минава само една глобална власт.

Теорема 6

Над ъндърграунда и неподлежащото за него осъждане има само един политически чадър.

Теорема 7

През една държава и непочиващ на нея ред минава само една анархия.

Теорема 8

Ако едната от две сходни в действията си управи пресича границата на допустимото — всички от нея на власт да умрат, то и другата я пресича.

Теорема 9

Ако в една система на упадък всяка от властите се подмени с равностойна, то упадъкът е неприкосновен.

Теорема 10

Ако една управа не подлежи на дадена доктрина, но е лоялна към управа, която подлежи на такава, то тя е лоялна и на самата доктрина.

Теорема 11

Всяка върволица от ограничени субекти има своя предел: друг да ги търпи.

Теорема 12

Всяка ограничена обществена система има своя предел — тоталната подмяна.

Аксиома 16

По пра̀вата на фундаментализма има безброй сляпо вярващи в него — дорде не ги жертват заради самия него.

Аксиома 17

Ако две общества имат обща точка на толерирано тесногръдие, те имат и обща права — да се надцакват с него.

Аксиома 18

Ако две общества имат обща политика на отродяване, те имат и общата права на самото си обезпаметяване.

Аксиома 19

Ако две общества имат обща стратегия за героизация на злото, те чертаят и общата права на Божието си проклятие.

Аксиома 20

Ако две различни държави имат обща точка на безправие, те имат и обща точка на действие да продължат и да пребъдат с него, дорде не ги катурне демокрацията със своя имитация.

Аксиома 21

Глобално уеднаквените образуват групата на безвъзвратно загубените.

Аксиома 22

Късогледството на еднаквите образува менторски недосегаема група.

Аксиома 23

Употребата на зомбираните образува фанатично споена група.

Аксиома 24

Има поне две гледни точки за въздействие върху една управа: по кой път да се тръгне за благословията й.

Аксиома 25

Съществува поне един талантлив в полето на властващото бездарие, за да го уронва.

Аксиома 26

Съществуват поне две различни точки на конфликт: от антагонизъм да не излезем.

Аксиома 27

Съществуват поне две противопоставени горещи точки за ядрен армагедон — и останалите да осмисли.

Аксиома 28

Протестните движения образуват групата на извечните недоволни — по-недоволни да станат.

Аксиома 29

Протестните движения образуват затворена система — от протеста си раздвижване нямат.