Рубинения принц

Това се случило много, много отдавна. В далечна Персия течала една бърза река. През пролетта тя прииждала и заливала равнината, а през лятото пресъхвала и се превръщала в тиня.

Точно в тази тиня един бедняк намерил лъскаво камъче. Вдигнал го той, огледал го и се зачудил какво да го прави. Понеже бил гладен, отишъл при гостилничаря.

— Стопанино, ще ме нахраниш ли, ако ти дам това лъскаво камъче? — попитал беднякът.

Гостилничарят бил честен човек и му рекъл:

— Този камък е скъпоценен! Занеси го на падишаха!

Послушал го беднякът, отишъл в двореца на падишаха и попитал:

— Господарю, ще ме нахраниш ли, ако ти дам това лъскаво камъче?

— Това е рубин! — възкликнал владетелят, а после строго попитал: — Да не си го откраднал?

— Не съм! — отвърнал беднякът. — Намерих го в тинята — Брей, че късмет! — зачудил се падишахът. — Защо реката е подарила такава скъпоценност точно на теб? Чуй ме, човече: ако ми дадеш камъка, ще ти се отплатя с цяла торба злато!

Зарадвал се беднякът, дал му камъка, нарамил торбата със злато и си отишъл.

Преди да прибере скъпоценния камък в своята съкровищница, падишахът повикал прекрасната си дъщеря Фатима и й казал:

— Дъще, ти си най-ценното, което имам на този свят, затова искам да ти подаря най-големия рубин, който съм виждал през целия си живот. Сега си още малка, но като навършиш пълнолетие, рубинът ще стане завинаги твой.

А Фатима не можела да откъсне очи от прекрасния камък.

— Благодаря ти, татко — рекла тя.

Минало време, Фатима навършила пълнолетие и падишахът трябвало да спази даденото обещание. Слязъл той в съкровищницата и толкова се уплашил, че загубил ума и дума: от рубина нямало и следа! На негово място в ковчежето седял един красив момък!

— Кой си ти? — развикал се господарят. — Какво си направил с моя рубин?

— Наричат ме Рубинения принц — рекъл момъкът. — Само, моля те, не ме разпитвай откъде съм се появил. Това е тайна, която не бива да разкривам на никого.

А падишахът много се разгневил.

— Щом е така, ще бъдеш мой слуга и ще се подчиняваш на волята ми! — рекъл той.

Принцът нямало що да стори — склонил.

— Вземи тоя златен меч — заповядал му падишахът — и върви да убиеш змея, който напада керваните в долината. Мнозина юнаци загинаха в схватка с изедника. Ако се завърнеш жив, ще ти дам ръката на дъщеря си.

Послушал го принцът, грабнал меча и тръгнал към долината. Като пристигнал, повикал змея, но никой не му отговорил.

Тогава момъкът седнал под най-сенчестото дърво и зачакал.

По едно време се чул страшен грохот — змеят идвал да го погуби! Без да се страхува, принцът скочил на крака, размахал меча, пристъпил напред и пронизал звяра право в сърцето!

После победоносно се върнал в двореца.

Падишахът удържал на думата си и макар да не знаел нищо за този храбър момък, още на другия ден го оженил за прекрасната Фатима.

А тя копнеела да научи какво крие мъжът й и непрестанно го молела да й каже.

— Искай всичко друго на света и ще го имаш — отвръщал й принцът. — Но не ме питай откъде съм се появил, защото това е тайна, която не бива да разкривам на никого.

Една пролет двамата седнали на брега на реката и невестата отново започнала да го разпитва.

— Кажи ми! Моля те, кажи ми! — повтаряла тя.

Напразно я увещавал принцът — Фатима настоявала, плачела се сърдела. Накрая той рекъл:

— Е, добре. Ще ти кажа. Преди много години…

В този миг се вдигнала една огромна вълна. Тя съборила принца в реката и го завлякла към дъното.

Фатима чакала, чакала, но от него нямало и следа. Тогава тя се прибрала сам-самичка в двореца и се поболяла от мъка.

Един ден прислужницата й рекла:

— Господарке, да знаеш какво видях тази нощ на реката! Седях си аз на брега и изведнъж над вълните заблестяха пъстроцветни огньове! След това изплува един прекрасен момък с огромен рубин на челото и затанцува пред водния дух!

Фатима пожелала да види това чудо с очите си. Тогава прислужницата изчакала да се стъмни и завела господарката си на брега. Двете се промъкнали зад едно дърво и се скрили.

Точно в полунощ над вълните заблестели пъстроцветни огньове и се появил един величествен старец с бяла брада. Миг по-късно от водата изплувал прекрасен момък с рубин на челото.

Зарадвала се Фатима — та това бил самият принц! Като го видяла, тя забулила лицето си, излязла от своето скривалище и затанцувала пред очите на стареца.

А той толкова се възхитил на кръшните й движения, че й казал:

— Дъще, това е най-хубавият танц, който съм виждал през целия си живот! Как да ти се отблагодаря? Искай всичко и ще го имаш!

Фатима свалила булото от лицето си и извикала:

— Искам мъжа си обратно!

— Е, добре. Властелинът на персийските води ти даде дума! — отвърнал старецът. — Отведи мъжа си у дома, но никога не забравяй как го загуби! И нека това да ти послужи за урок! После реката се разделила на две, погълнала стареца и се събрала, сякаш нищо не е било.

Красивият принц се завърнал в двореца заедно със своята любопитна невеста. Двамата живели дълго и щастливо и повече никога не отворили дума за тази чудна история.