Жан дьо Лафонтен
Самонадеяната жаба

Имало едно време една много самонадеяна жаба, която постоянно се перчела пред своите приятелки. За каквото да станело дума, тя все гледала да се похвали.

Веднъж един огромен вол нагазил в блатото и се навел да пие вода.

Всички жаби го наобиколили и заподскачали от възторг:

— Ах, какъв великан! — крещели те. — Сигурно тежи цял тон!

А нашата горделивка го погледнала и казала:

— Хм, чак пък великан… Да, големичък е, но и аз мога да стана такава.

И понеже никой не й обърнал внимание, тя си поела дълбоко дъх и започнала да се надува като балон.

Надувала се, надувала се… По едно време другите жаби я забелязали и взели да й се подиграват.

— Още си мъничка, още си много мъничка! — дразнели я те и се смеели. — Волът е по-голям!

— Така ли? Само гледайте! — заканвала се жабата и все повече се надувала.

Накрая поела толкова много въздух, че… бум! Пръснала се!

Кожата й се разхвърчала на малки парченца, които след миг потънали в мътното блато.

Волът чул как се пукнал търбухът на жабата, озърнал се учудено, примляснал и си отишъл.

А ужасените й приятелки промърморили:

— Да-а-а, не е хубаво да се надуваш чак толкова…

И се разбягали мълчаливо на всички страни.