Филип Сингтън
Момичето Айнщайн (1)

Цюрих, 18 октомври

Скъпа Елизабет,

Тук, в този колет, е ръкописът на книга, която аз най-сетне завърших в деня, след като ти дойде да кажеш сбогом.

Аз я наричам книга, въпреки че тя не е нищо повече от купчина листа, а и си няма дори заглавие. И това няма да се промени, докато аз съм още жив. Не се осмелявам да потърся издател по причини, които ще ти станат ясни още преди да стигнеш до края й. Аз все пак наричам моята книга така не от суета, а защото е трудно да се установи точно моментът, когато една книга става наистина книга, както е трудно да се посочи моментът, когато една последователност от ноти става мелодия. Изисква се известно умствено усилие да се разбере нейният характер, както се изисква такова усилие да се различи една мелодия.

Моля да я вземеш със себе си, когато заминеш. Знам от опит какво значи такова дълго пътуване, каквото ти предстои, и се надявам, че тази история ще ти послужи, поне за известно време, да те отвлече от тракането на колелата, застоялия въздух и досадната натрапчивост на служителите. С други думи, надявам се да скъся както времето, така и пространството, така че да останем по-близо един до друг и в двете.

Надявам се също моята книга да ти помогне при мисията ти в Берлин. Има толкова много неща, които трябваше вече да съм ти казал. Обаче открих, че човек казва много по-свободно истината във формата на художествена измислица, дори само защото в литературата човек не очаква или не изисква да му се казва истината. Можеш лесно да прикриеш някаква истина в някой художествен текст, така че тя да бъде разпозната много по-късно, когато самата история и действащите лица в нея са потънали в мрака на забравата.

Аз имам още една надежда, даже по-егоистична от останалите: че когато свършиш с четенето, ще ми кажеш своето мнение за евентуално заглавие. Ако аз не реша въпроса със заглавието, някой друг ще избере заглавие вместо мен след смъртта ми. И аз ще мразя това заглавие, въпреки че, бидейки мъртъв, няма да бъда в състояние да мразя каквото и да е.

Всичко това обаче е за края на твоето пътуване. Засега тази книга ще остане безименна, което в тези времена на страх и катаклизми е може би най-сигурният начин да оцелее.