Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (1) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Предговор

Някога Джордж Оруел забеляза, че „да се осъвременява миналото е цяла професия“. Тази идея изглежда особено съдържателна, предвид изненадващия наплив от събития в последните няколко години. „Тенденции“, които едва вчера ни се струваха толкова ясно очертани, се оказаха, че не са никакви тенденции. Освен това резкият напредък на историческата наука хвърли нова светлина върху старите проблеми и извади на преден план теми, които историците почти бяха пренебрегнали. Ние също положихме много усилия, за да осъвременим миналото в това девето издание на Световните цивилизации. Но все пак винаги сме работили в рамката на творческите принципи, завещани ни от Е. М. Бърнс — принципи, които допринесоха тази книга да стане „класически учебник“. Ние предлагаме история на цивилизациите — разгърнат разказ за това, как хората са организирали живота си в отговор на променливата среда и постоянните си нужди. За целта допълваме повествувателните пасажи с размишления за идеите и обществените институции и широко използваме илюстративен материал, за да дадем на читателите възможно най-добрата представа как всъщност са изглеждали нашите цивилизации. Също така сме се опитали да избегнем тона на безстрастната истина, както, защото не вярваме, че такава съществува, така и защото искаме да привлечем и задържим вниманието на читателя. Горещото ни желание е да покажем без евтини трикове, че „историята на първите години“ няма защо да се смята за досадно занимание, а може да се приветства като източник на интелектуално преживяване и дори наслада.

Макар че сме прегледали Световните цивилизации ред по ред в усилията си да осъвременим миналото, учителите сигурно биха желали да знаят в какво се състоят най-значителните промени. Нашият стремеж в това девето издание беше да разширим обхвата на книгата към света извън Запада, да направим сравнения и връзки между цивилизациите, където е подходящо, с една дума — да усилим глобалното измерение на книгата. По-конкретно, нашият нов автор Алан Т. Ууд (Университет на щата Вашингтон, Ботел) щателно редактира темите за Китай от началото до края на книгата. Сега в тях постоянно се обръща внимание на важните обществени и икономически институции, положението на жените, литературата и философията, науката и техниката, световното влияние на Китай. Алан Ууд също редактира и обнови разделите за Япония, Южна Азия, Латинска Америка и Близкия Изток. Ричард Хъл (Университет на Ню Йорк) преработи съществено разделите за Африка, поставяйки навсякъде ново ударение върху социалната база на политиката — от първите африкански общества без държавна организация до влиянието на европейския империализъм и опита на независима Африка. Широко са застъпени и Нубия, Етиопия и други черни цивилизации от древността.

Робърт Лърнър (Северозападен университет) и Стендиш Мичъм (Университет на Тексас в Остин) въведоха значителни изменения в главите за Европа и Северна Америка. Глава 7 за гръцката цивилизация е почти изцяло нова. Сега тя съдържа напълно преработен раздел за жените и мъжете в ежедневния живот на древна Атина, разглеждат се промените във военните методи и ролята им във възхода на полиса, с ударение върху разликите, а също и върху приликите между атинската и съвременните демокрации. Голяма част от главата за Рим (глава 9) е също нова, като включва повече материал за жените, семейния живот и робството. В новата история глава 22 поставя по-силно ударение върху конфликтите, произтичащи от социално-икономическите промени в началото на съвременна Европа, особено последствията на протоиндустриализацията. Глава 25 преразглежда причините за Френската революция в светлината на последните научни възгледи. Главите в Седма част — „Възникването на световната цивилизация“, бяха пренаредени, за да се постигне по-прегледен хронологичен ред. Освен това ние пренаписахме тези глави, така че те да въвеждат учениците чак в света след студената война. Разделите с подбрана литература след всяка глава са редактирани и обновени.

Ние се радваме, че в цялото това издание на книгата са осигурени цветни илюстрации и карти. Всички карти в книгата бяха изчертани наново от талантливия картограф Дейвид Линдрот. Голяма част от илюстрациите в книгата са нови, особено в главите за Азия и Африка. Все пак запазихме нашето „класическо“ оформление на страниците. Според нас единична колона текст с кратки анотации на абзаците в полето постига един прегледен, непретрупан, педагогически привлекателен формат.

В пълния пакет приложения към текста влизат изцяло редактираното „Учебно ръководство“ с документи и христоматийни текстове от новия ни автор Дж. Майкъл Ален от Университета „Бригъм Янг“. „Наръчник на преподавателя“ и „Сборник с тестове“ бяха още един път майсторски подготвени от Мередит Велдман от Университета на щат Луизиана. Обширният сборник с тестове е достъпен в електронна форма, а всички карти от книгата са включени в комплекта диапозитиви. С това издание ние представяме две допълнителни електронни пособия към Световните цивилизации. Първото е домашна страница в Световната мрежа WWW (World Wide Web) създадена от Том Пиърси от „Бригъм Янг“. Тя съдържа упражнения за студенти, изследователски проекти и многобройни връзки с други източници за световната история. Второто електронно помагало, Norton Presentation Maker, е компютърен компактдиск, пълен с картини, анимирани карти и аудио и видеофайлове, от които учителите могат да черпят и да се ползват при създаване на собствени мултимедийни лекции.

Както казва ученият от десети век Герберт Реймски, „пишем това, което знаем, а това, което не знаем, го учим“. Докато търсехме съвети, винаги научавахме много от колегите и редакторите. За това издание сме изключително задължени за рецензиите, направени от Клифърд Бакман (Бостънски университет), Андрю Баршей (Калифорнийски университет, Бъркли), Синтия Брокоу (Университет на Орегон), Дейвид Граф (Университет на Маями), Ричард Греъм (Университет на Тексас), Робърт Ливайн (Университет на Маями), Каролин Луджи (Станфордски университет), Биътрис Марз (Университет „Тъфтс“), Даниъл Орловски (Южен методистки университет), Уилям Т. Роу (Университет „Джонс Хопкинс“), Питър Салинс (Калифорнийски университет, Бъркли), Ричард Салър (Чикагски Университет), Уйлям Тейлър (Южен методистки университет), Хойт Тилман (Щатски университет на Аризона), Арлийн Волински („Меса“ колеж на Сан Диего) и Стивън Уесли (Йоркски колеж на Пенсилвания), както и на анонимните рецензенти, назначени от нашия издател. Робърт Лърнър е също благодарен на Стивън Харис, Алодин Самарай (Щатски университет „Сен-Клу“), Нанси Спац (Университет на Северно Колорадо), Хайде Стиър, Стивън Уилямс (Планински университет на Ню Мексико) и Рейчъл Улфорд за посочените му многобройни грешки, неясноти и неточности. Стандиш Мичъм е признателен за обмислените съвети и предложения, получени от Нанси Баркър и Дейвид Крю (Университет на Тексас). На Саймън Кордъри и Ан Родрик той дължи специални сърдечни благодарности. Без тяхната навременна, търпелива и професионална помощ той не би могъл да завърши тази задача. На компанията W.W.Norton & Company сме благодарни заради съвместните усилия на Маргарет Фарли, Кейт Наш, Джон Дърбин и Стив Формън.