Алън Лий
Послеслов

Една от големите радости в професията на илюстратора е възможността да се върна към истории, които съм чел преди много години и отново да се заема с тях — често с повече внимание към детайлите, — както и да открия наслада в нови за мен произведения. Само преди няколко месеца прочетох за пръв път някои от творбите в този сборник и съжалих, че не ми е бил подръка, когато децата ми чакаха приспивно четиво всяка вечер.

Много от най-популярните детски приказки се коренят в истории, измислени за конкретни деца, и този небрежен, често случаен подход ражда поток от идеи, които впоследствие биват шлифовани, за да се превърнат в голяма литература. При Толкиновите кратки разкази и стихове още по-ясно усещам присъствието на автора и неговите деца. Има тъй поразително оригинални елементи и събития, че може да са възникнали само в резултат на наблюдения и разговори между умни и проницателни събеседници. Мислено виждам как морякът от „Рицарският дух“ се появява, докато авторът показва на децата си насекомо, плаващо или летящо над езеро в летен ден, и размишлява към какви ли приключения е тръгнало. За мен това олицетворява — дори по-силно от сюрреалистичните и чудесни образи — вълшебния момент на преливането, когато идеята от един ум се вкоренява в друг и тъй се ражда нова приказка или ново създание.

Някои от другите стихотворения и приказки имат по-изтънчен, персонален и елегичен тон и аз мога да си представя как са съчинявани в професорския кабинет между лекции и консултации, в моменти на отдих или скука, досущ като подобните на хайку размишления на древните писари, оцелели в полетата на текстовете, които те са преписвали. Какъвто и да е произходът им, аз се чувствам още по-близък до автора и оценявам още по-високо уменията му на разказвач заради изящния щрих и изобретателността, вложени в някои от най-неизвестните му творби.

Вярвам, че днес се нуждаем от добри разказвачи точно толкова, колкото и в епохата, когато предаването от уста на уста е било единственият начин за разпространение; че активното преразказване на приказки и истории играе изключителна роля за развитието на мозъка. Качеството на приказките, които ни обкръжават, докато израстваме, е жизненоважно за нашето благополучие, също като качеството на храната и обкръжението. Най-красивият аспект на това споделено разказване — а в „Опасното кралство“ срещаме великолепни примери за това — е, че сътрудничеството и ангажираността между разказвач и слушател ги води на съвместно пътешествие, което може да отведе до най-неочаквани и вълшебни места.