Светослав Минков
Предговор

„Няма по-хубави приказки от тия, които създава самият живот.“ Тая мисъл на Андерсен, големия датски разказвач, е основен мотив на цялото негово творчество. Максим Горки я поставя като мото на своите „Приказки за Италия“. Големият руски писател говори неведнъж с особена почит за Андерсен, който го завладява със своето човеколюбие.

В някои приказки на Андерсен — „Храбрият оловен войник“, „Грозното патенце“, „Дивите лебеди“ — са подчертани ценните добродетели: твърдостта и себеотрицанието, които човек трябва да проявява в живота. Оловният войник и грозното патенце преодоляват всички изпитания и най-сетне побеждават, а малката русалка Елиза от „Дивите лебеди“ е готова на саможертва в името на своята всеотдайна обич.

Колкото фантастични и невероятни, толкова реалистични и правдиви, приказките на Андерсен си остават любимо четиво на деца и възрастни от петте материка на света. Живият език, свежият хумор, поетичните описания, бодрото чувство към живота, безкрайната обич към обикновения човек — ето пружините, които движат, вълшебния свят на Андерсеновите приказки. Син на обущар, поет от народа, Андерсен не пропуска случая да подчертае съчувствието си към бедните и угнетени хора, бичува пороците на благородниците-горделивци и на невежите богаташи-еснафи, осмива глупостта, суетата, високомерието и самохвалството. С изключително майсторство Андерсен ни рисува човешките слабости и добродетели и под перото му, докоснати сякаш от чародейна пръчица, оживяват всички предмети.

Могъщ магьосник на словото, Ханс Кристиан Андерсен е извел не едно поколение към светлите брегове на правдата и доброто. Той ще води и бъдните поколения към тия брегове със своите прекрасни приказки, които утвърждават вярата в човека и в неговите творчески сили, вярата в тържеството на мирния човешки напредък.