Светлана Плашокова
Бележка на преводача

XIX век е може би най-бурният и най-сложен в историята на Испания. На власт е династията на Бурбоните, под чието управление на страната предстои да се изправи пред едно от най-големите си изпитания — загубата на колониите. Нашествието на Наполеон на юг от Пиренеите (1808–1814) е последвано от войните за независимост на иберо-американските страни. Политическата еманципация на испанските колонии завършва през 1898 година, когато губейки Куба, Пуерто Рико, Филипините и Гуам, Испания напуска масата на суперсилите на световната сцена.

През целия XIX век Испания е нестабилна и във вътрешнополитически план. Фернандо VII (1814–1833) — кралят символ на възстановения испански суверенитет след Войната срещу френските завоеватели — не успява да се сдобие със син. Дарява поданиците си единствено с инфантата Исабел, но чичо й Карлос отказва да я признае за законна наследница, макар в нейна чест да е променен законът така, че да позволява на жена да заеме престола. Спорът предстои да се решава на бойното поле по време на трите Карлистки войни, носещи името на недоволния чичо.

Исабел II и майка й Мария Кристина не са надарени, уви, с управленчески талант. По време на царуването на Исабел II (1833–1868) и на регентството на майка й, докато кралицата е непълнолетна, Испания е разтърсвана от дворцови интриги, бунтове и преврати. Назначени са 32-ма министър-председатели, някои от които се задържат на поста по-малко от двадесет и четири часа. Тромавата бюрокрация, корупцията, социалното неблагополучие и тежката политическа криза, до която е доведена страната, събуждат антимонархически настроения, които прерастват в Революцията от 1868 г. Действието на романа се развива именно през този период — последните дни от царуването на Исабел II.