Илия Бешков
Късно е!

Много ми се иска да проявя скромността, която очаквате, но се боя, че ще ми повярвате. Късно е!

Ако бяхте убедени, че съм скромен, нямаше да ме поставяте в това неудобно положение — да бъда чествуван и награждаван.

Във всеки случай мога да ви уверя, че това не е моя потреба, а ваша и аз не зная какво удоволствие намирате в това.

Според необясненото понятие карикатурист, аз изглежда — съм обявен за такъв. Впрочем по недоволството на някои среди и лица — министри, цар и прочие — аз се досещах, че върша нещо, което не е в ред. Особено ярко се изразяваше това недоволство и недоумение у жена ми. Вие знаете какво значи това!

… А много исках да съм нормален човек като вас и често съм постигал тази илюзия, но не съм оставян на мира, дори и сега!