Илия Бешков
Пътят е очертан

По повод художествената изложба на теми из селото и селското стопанство, редакцията на в. „Земеделско знаме“ зададе няколко въпроса на ИЛИЯ БЕШКОВ — като председател на журито.

— Какво бихте могли да ни кажете за работата на журито по тази изложба?

— Ние, членовете на журито, се съобразихме със задачите и целите на тази изложба. Трябваше да се справим с много трудни проблеми, които при други изложби не са били налице. Защото тази изложба е предимно тематична. Но и за да бъде тя художествено убедителна, трябваше да отговори и на известни художествени изисквания. Така ние бяхме изправени и пред изискванията на художниците, и пред изискванията на специалистите от Министерството на земеделието, и пред нашата съвест. Задоволихме всички. Не беше възможно по-добро разрешение при този кратък срок, при този материал — недостатъчно познат на художниците. Благодарение на членовете на журито, на тяхната компетентност и безпристрастие предложените творби бяха внимателно прегледани и преценени: две трети от тях — отхвърлени и оставено най-ценното.

Ние благодарим за тая жертвеност на колегите-художници; тя би могла да бъде пример за мнозина. Интимните преживявания на художника, които са негово право, сме ги ограничили — ние се опитахме да му внушим, че като гражданин трябва да обслужи своята родина, да вникне повече в новия живот, отколкото в своя интимен свят. Това е от полза за самия него и ще му помогне да се добере до жизнената правда. Всички печелим от тази изложба: художниците — за това, което казах; Министерството на земеделието — че в изпълнение на своята задача получи възможната най-добра подкрепа от художниците; ние — журито — макар и много трудно, спечелихме нов и ценен опит на журиране.

— Как премина самото журиране на картините?

— За първи път при журирането присъствуваха и самите автори, предложили свои произведения на изложбата. Повечето от тях възприеха положително направената им критика — малцина бяха тези, които не разбраха добре желанието ни да им помогнем. Художникът трябва да брани изкуството като свое дело, но не да брани своето дело като изкуство!

— Какво ще кажете за отделните жанрове, застъпени в изложбата?

— Живописта, поради своето естество, е малко по-инертна, неподвижна, по-малко способна да догонва ритъма на новия социалистически бит, докато графиката е по-жива и с по-големи възможности. Пътят на нашето изкуство е очертан. Той трябва да мине през селското стопанство, през заводите, изобщо през производството. И в живописта, и в скулптурата, и в графиката проличава, че се върви по този път. На талантливите художници ние оценихме скиците и етюдите наравно с добрите готови работи. Щом една работа е започната добре, щом имаме добра скица, от нея ще излезе добра творба — те са почти равностойни. В изложбата има и натюрморти, пейзажи, цветя, които говорят за любовта на художника и привързаността му към българското село и родната земя. Те действуват жизнерадостно и ободрително.