Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dkeranov (2018 г.)

Издание:

Автор: Димитър Попдимитров

Заглавие: Големият син отбор

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Тип-топ прес“

Година на издаване: 2008

ISBN: 978-954-723-018-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7926

История

  1. — Добавяне

С обаянието на кръстник, с таланта на вещо лице в щафетата на поколенията
Борис Василев (Боркиша)

Роден на 25 септември 1898 г. в София. Баща му, завършил в Киев, е преподавател по история и богословие, автор на учебници по Стария и Новия завет. Майка му е възпитаничка на френски колеж…

На учредителното събрание през 1914 г. Боркиша предлага за патрон на клуба Апостола на свободата и това му спечелва признанието на Кръстник. Член е на първия управителен съвет, както и полузащитник в отбора до 1920 година. Завършва право. Редица години е завеждащ спорта и подпредседател на „Левски“, най-компетентната фигура на клубния футбол. Владеещ перфектно немски език, Боркиша превежда ръководствата по футбол на австрийците Карл Пекарна и Георг Блажке през 1922 година. Има принос и към спортната ни журналистика — коментира вътрешни и международни мачове, отразява и други представителни събития.

Почина на 10 март 1983 година.

 

 

Мисленото съприкосновение с този ДОСТОЕН ГИД за миналото на клубния футбол извиква уважение и най-дълбока почит. Познатата историческа снимка документира участието му като касиер в управителния съвет на „Левски“ от 1914 година. Още не е навършил 16 години. Стои редом с председателя Владимир Григориев, с подпредседателя Георги Манолов, със секретаря Крум Динков, със Стефан Тошков, Антон Янков, Зафир Абрашев, Асен Байнов. А за заслугата му на кръстник, споделя: „Предложих името на Апостола на свободата, защото той е образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов и готовност за саможертва.“

С авторитетното си мнение Борис Василев се намесва и по повод на съобщение в печата през 1978 г., че е открит устав на клуба от 1911 г.: „В този устав не е указано кой и кога го е издал. Обяснение намирам в очерталото се съперничество между «Славия» и «Левски» — кой е по-стар. Според мен издаден е от запалени членове, за да докажат предимство. Повтарям: «Левски» беше основан на 24 май 1914 г.“

Връщайки се назад във времето, ще отбележим, че сред състезателите от първия отбор на „Левски“ Боркиша стои редом с вратаря Кирил Григориев, бековете Крум Динков и Константин Манолов, халфовете Зафир Абрашев (бъдещ архитект на старото клубно игрище), Спас Стоянов (тогава капитан), крилата Владимир Григориев и Димитър Сираков, свръзките Цветан Генев и Георги Манолов, централния нападател Петър Стоянович (по-късно дългогодишен председател на „Левски“), както и Георги Събев, Манол Велев, Константин Апостолов, Стефан Тошков.

„По онова време — разказва Боркиша пред Стефан Нойков — във футболната йерархия на столицата старши беше «Футбол клуб». За нашия първи мач решихме да изпратим покана до доайена, който разполагаше с четири отбора. В първия играеха колежани и лицеисти и за тях бе унижение да излязат срещу някакво току-що основано, неизвестно клубче. Вторият отбор бе съставен от опитни софийски играчи, за които ние бяхме неравностоен съперник. В писмения си отговор «Футбол клуб» съобщаваше, че приема всички наши предложения и ще бъде представен от своя трети състав.“

Както е известно, фекистите печелят с 2:0.

В изпитателния срок обаче срещу втория отбор на „Славия“ резултатът е успешен — 1:0 с гол на Владимир Григориев.

А на 1 април 1915 г. е регистриран и двубоят между двата клуба на най-високо равнище, т.е. между първите им единайсеторки, който е и нещо като приемен изпит за елита. От левскарите с течение на годините ще заслужат известност бъдещият национал Цеко Генев (Генерала), както и нападателите Борис Цанков и Владимир Григориев. Сред славистите впечатляват дошлите от „ФК 13“ Асен Дишков и Тодор Владимиров (Сан), неостаряващият десетилетия наред Стефан Чумпалов, прочутият влекач Владимир Йерусалимов (загинал в Първата световна война), Тодор Калканджиев (от познатия футболен род), Георги Григоров (Фурланата) — по-късно международен рефер)…

На старото игрище на „Славия“ КИПИ РАЗГОРЕЩЕНА БИТКА.

След почивката чрез лицеиста от „Галата сарай“ в Цариград, наречен още там Сан (т.е. № 100, под какъвто номер е бил записан в учебното заведение), съперниците печелят с 1:0.

Голмайсторът след девет години ще изведе българския тим на олимпийската сцена в Париж срещу Ейре. Тогава обаче на бойна нога в основния и разширен състав ще са десет представители на „Левски“. Ето и кратко обяснение за този многозначителен факт.

След Първата световна война „Левски“ прави качествен скок в развитието си. Получил е сериозни подкрепления от слелите се с него клонове „Скобелев“ и „България“, откърмил е и млади надежди. А за работата с юношите научаваме от тогавашния кандидат за големия футбол Никола Димитров (Фъц): „През есента на 1922 г. Боркиша ни събра на Могилката в двора на Втора мъжка гимназия. Остави ни да играем с топката, а после селекционира първия ни юношески състав. Той ни беше първият треньор и ни нарече «Сините лъвчета». Даде ни един екземпляр от своя превод на футболното ръководство, който бе преписан от всички ни.“

Скоро и тази мисионерска мисия на Боркиша ще даде обилен плод. Що се отнася до изготвеното от него треньорско помагало, той отбелязва: „Ние бяхме сравнително по-слаби, не напълно укрепнали физически и трябваше да играем срещу възмъжали, по-яки състезатели на другите клубове. По онова време на терена преобладаваше физическата мощ, ценяха се шутът и солото от едната врата до другата, играчите тичаха на тумби подир топката. Така не можехме да разчитаме на успех. Разбрахме, че трябва да заиграем иначе, за да неутрализираме физическото предимство на другите. Поставихме си за цел да преодоляваме съперниците без да се сблъскваме с тях. За това беше необходима тактика. Затова преведох австрийските специалисти и се заехме усърдно да разучаваме и прилагаме техните рецепти.“

Помагалото, което се нарежда сред родоначалниците на учебно-тренировъчната ни литература, става НАСТОЛНА КНИГА ЗА ГОЛЯМАТА СИНЯ АРМАДА, съставена от вратарите Петър Иванов и Васил Байнов, защитниците Александър Христов, Симеон Янков, халфбековете Гено Матеев, Иван Радоев, Димитър Дражев, Никифор Лозанов, нападателите Димитър и Никола Мутафчиеви, Цветан Генев, Константин Мазников, Кирил Йовович, Борис Цанков. Три сезона мотивация за тях е столичната надпревара, както и пробата срещу чужденци. Като имаме предвид прокраднали се неточности, ще се позовем на статия от Борис Василев за срещите с руските емигрантски („скитащи“) отбори през първата половина на двайсетте години:

„Под името «Галиполи» те за първи път играха с «Левски». Това беше есента на 1921 г. В състава на този тим беше известният Фр. Клюд. Малко по-късно през 1922 г. «Галиполи» се яви в нов състав, където личаха големите футболисти Бохемски, Борисов, Мартинов, Кючумов, Рибак… Център-нападателят Бохемски бе образец на съвършена техника. Център-халфбекът Борисов бе феноменалният стълб, който впоследствие влезе в състава на «Левски» и стана негов треньор… Усилията на скромния Миша се увенчаха с пълен успех и «Левски» стана истински водач на българския футбол. През 1922 г. той гостува във Варна. Игра срещу «Тича» и «Владислав». Най-силно впечатление ми направи Миша Борисов на втория мач срещу «Владислав», когато всички нападения на варненци се разбиваха от гранитния централен халфбек с окървавена глава…

Мартинов бе първият вратар, който плени нашите среди. С пъргавина на тигър той правеше плонжове и спасяваше трудни положения… Ловкостта на левия инсайт Кючумов и силният удар на десния Балдин изпъкваха винаги между 22-мата на терена. Рибак бе страничен халфбек, който имаше отличителна игра с глава и поразяваща еластичност. От него нашите халфове се научиха да хвърлят добре тъч.

През лятото на 1923 г. «Рус», образуван в Прага, гостува на софийските футболисти. Съставът бе попълнен с известния пражанин Ваник. Впечатлението от него бе толкова силно, че мнозина наши спортисти признават дриблинга му за една рядкост между всички, гостували впоследствие у нас. Единствен «Левски» има успех срещу «Рус», като изнесе трудна победа с 3:2…“

Що се отнася до приноса на Михаил Борисов, Кръстника и на друго място не пести похвалите: „Той влиза в състава на «Левски» като играещ треньор и като такъв е

ПЪРВИЯТ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ…

Той дойде тъкмо навреме. Имаше солидни познания за модерния навремето футбол и в работата си умело съчетаваше практическите занимания с теоретичната и техническата подготовка, която бяхме започнали в нашия клуб. Въведе и наложи колективното начало, поведе борба със самоцелното «соло» и безсмислените силни шутове, накара ни да свалим топката долу. Така се научихме да играем с ниски, къси пасове в триъгълници, съчетани с дълги прехвърляния. В отбора ни бяха навлезли млади талантливи сили и от тях Борисов създаде много силен състав, който показваше нещо ново у нас.“

Една снимка от 1925 г. представя резервния състав, трениран от Борис Василев и Никола Мутафчиев. Тя свидетелства, че юношеската селекция от 1922 г. била перспективна и че „Левски“ може да разчита на вълна от нови подкрепления, израснали в неговото гнездо: Асен Панчев, Константин Ефремов, Владимир Ватев, Асен Пешев, Никола Димитров (Фъц), Кирил Петрунов и др. Някои от тях не само ще пожънат знаменити клубни успехи, но ще влязат като легенди на националния ни футбол. Така и делото на Борис Василев придобива още по-внушителни параметри, началото на които тръгва от първооснователите, оставя ярка диря с Големия син отбор през двайсетте години, за да продължи и с шествието на наследниците от трийсетте.

Така Боркиша се превръща в символичната обаятелна и обединителна фигура, съпътствала три поколения от щафетата на „синята магия“ в течение на цели две десетилетия. Наистина завидна съдба!