Луиз Бегшоу
Красота (21)

Епилог

Откриването пожъна пълен успех.

В рамките на четирийсет минути купувачите разграбиха изложената стока, а след час изкупиха и всичките им запаси. Наталия изпрати хора за още продукти от доставчиците им, а пресата трябваше да почака и да гледа как Дина Кейн си върши работата.

Беше нещо изключително. Те обявиха успеха й на живо, както финансовите репортери брояха обратно до финалния гонг, сигнализиращ края на търговската сесия на борсата.

И Дина не ги разочарова. Щом се ръкува с последния си клиент, тя се качи по стълбите обратно на „Таймс Скуеър“, където камерите бяха монтирани да снимат.

Джоел Гейнс дойде от офиса си. Той наблюдаваше дискретно от другата страна на площада. Дина се обърна към камерите и медиите.

— Добро утро — започна тя. — Благодаря на всички, че дойдохте да отразите откриването на магазина ни. Съжалявам, че не отговорих на въпросите ви по-рано, но както виждате, бяхме малко заети.

Последваха вълни от смях. Гейнс поклати глава, изпълнен с възхищение. Тя все едно ги бе опитомила.

— Нека да изпреваря някои от въпросите ви. Ще се опитам да бъда възможно най-искрена.

Сега те завъртяха очи. Никой не беше искрен, не и в Манхатън, където имаше заложени много пари. Но Дина Кейн стоеше пред тях, висока и безстрашна, и продължи да говори. Ефектът беше хипнотизиращ.

— Едуард Джонсън бе арестуван, защото се опита да ме убие — обясни тя. — Ще има съдебен процес, затова не ми е позволено да правя изявления в тази връзка.

— Вярно ли е, че сте спали с баща му?

— Да, вярно е.

Чуха се възклицания на изненада сред журналистите. Нима тя си признаваше?

— Направих го за отмъщение. Въпреки че се случи преди години, аз все още съжалявам много за постъпката си. Бих искала да се извиня на господин Джонсън, на съпругата му и на семейството му.

— Отмъщение за какво? Той какво ви направи?

— Значи сте преспали и с бащата, и със сина?

— Погледни насам, Дина! Насам!

— Какво друго ще ни кажете?

— Абсолютно нищо засега.

Тя се усмихна ведро.

— Съдебният процес ще си каже думата. Съжалявам, че не мога повече да го обсъждам.

Просветнаха светкавици, към нея се насочиха фотоапарати и камери, както и микрофони.

— Защо ви уволниха от „Торч“, Дина?

— Трябва да зададете този въпрос на Людо Морган.

— От компанията му твърдят, че в договора си имате клауза за неизвършване на конкурентна дейност — че не можете да работите за друга фирма. Смятат да съдят „Дина Кейн“.

— Колко типично по мъжки — отбеляза Дина.

Думите й провокираха шокиран смях от жените там — журналистки и модни редакторки.

— Нека се опитат. Делото ще е неоснователно. Аз не работя за „Дина Кейн“. Аз притежавам „Дина Кейн“.

Тя им отправи още една ослепителна усмивка.

— При всички случаи нека „Торч“ се опитат да ме конкурират.

— Но Людо Морган е много влиятелен в търговския бизнес! „Торч“ притежават солидна финансова сила!

Дина вдигна глава и се огледа. Гейнс се скова, тя го бе забелязала да стои там отзад, гледайки я. Тя му смигна и сърцето му се преобърна от удоволствие и любов. От това, че бе в началото на това пътуване с нея… на тяхното пътуване — тяхното съвместно пътуване…

— Да, така е, силата може и да е на тяхна страна.

Дина посочи към яркия вход на „Дина Кейн“, танцуващите образи по електронните екрани, малката тълпа отвън, докато служителите й припряно сваляха доставените пресни кашони със стока надолу по стълбите.

— Но аз никога не съм се притеснявала особено за силата. Предпочитам да вярвам в красотата.

Тя вдигна ръката си с изтънчен маникюр към групата журналисти и прекоси „Таймс Скуеър“ по посока на първия си магазин и на новия си живот.