Луиз Бегшоу
Красота (20)

Двадесета глава

Тълпата се разшумя.

Дина Кейн със сигурност знаеше как да направи появата си забележителна.

Имаше един участък от улицата, преграден с панделка — от градската управа й бяха отпуснали правото да затвори улицата за трийсет минути, може би като благодарност, че са се отървали от поредния стриптийз клуб на „Таймс Скуеър“. И мястото бе препълнено.

Блогът на „Дина Кейн“ бе активен от една седмица — обещавайки мостри, гримиране и всякакви подаръци на първите сто клиенти. Сега по авенюто имаше повече от двеста жени, бутащи се, дразнещи гражданите, изсипващи се на улицата.

Бяха дошли представители на десетки от нюйоркските блогове за красота — и не само на прочутите. Дина бе изпратила лични покани на всичките си любимци, на подземните анархистки модни сайтове, на един, който се фокусираше единствено върху дамите над шейсет и пет, на един гей блог за красота, на сайта за азиатска кожа, списван само на урду^[1]… Тя бе прекарала изминалите месеци като купувач, проучвайки в детайли кои са пристрастените към красотата в Манхатън, и резултатът се оказа главозамайваща смесица от еклектизъм, етническа красота, лишени от средства студенти и домакини от Ийст Сайд.

На всеки няколко минути служителите й — най-добрите гримьори, които бе отнела от „Торч“, търговските консултанти, които Наталия бе назначила — се появяваха от блестящия вход на магазина „Дина Кейн“, раздавайки безплатни подаръци: балсам за устни от Шотландия, нова спирала от Калифорния, мостри с парфюми от малка фирма в Австрия. Журналистите от женските списания се намираха в отделен сектор, наблюдаваха и си записваха. Вълнението беше осезаемо.

Три снимачни екипа бяха насочили камерите си към малкия вход на магазина й — те бяха от местни телевизии, но очевидно Дина Кейн си изграждаше името и си заслужаваше гледането. Един застаряващ репортер с костюм на „Версаче“, доайен на клюкарските рубрики, също се навъртя наоколо, зяпайки глупаво суматохата, разразила се заради някакво магазинче, неспособен да направи репортаж за срама, който бе предвидил за бившата приятелка на Людо Морган.

Те очакваха лимузина, някое голямо черно чудовище или поне автомобил линкълн.

Но изведнъж се чу леко иззвъняване — на звънец на велосипед — и Дина Кейн бе пристигнала. Боядисаното по поръчка колело в зелено и златисто контрастираше на изумителния й тоалет. Тя носеше бежов клин, кестеняви ботуши на високи токчета, подхождаща кремава копринена риза и семпла златна гривна. Когато светкавиците на фотоапаратите защракаха, Дина свали предпазния си шлем — оставяйки тъмната си коса да се спусне свободно по гърба й.

Фотографите зашепнаха. Жените възкликнаха. Тя беше красива. Беше изключителна. Младото й лице бе гримирано съвсем леко — прозрачен фондьотен мус, златисти сенки за очи, руж на скулите, прозрачен гланц за устни и спирала, която разделяше миглите й и подчертаваше очите й. Тя се усмихна и разкри белите си зъби. Изглеждаше здрава, привлекателна, млада и уверена.

— Дина! Къде е лимузината? — провикна се един журналист.

На тротоара пред нея бе монтирана стойка с микрофон и Дина Кейн се приближи, засмяна, с шлема си под мишница.

— Без коли. Това е Ню Йорк! Тук караме велосипеди. Обичаме фитнеса — той е най-добрият руж, който не може да се купи никъде.

Всички жени се засмяха. Светкавиците пак проблеснаха.

— Дами и господа, ако погледнете натам, ще видите, че „Дина Кейн“ е дошла на „Таймс Скуеър“.

Тя посочи с ръка вдясно от тях и тогава един огромен правоъгълник, висок трийсет етажа, изведнъж блесна в светлина.

ДИНА КЕЙН, пишеше там. КРАСОТА.

Просветнаха логото на компанията и адресът на уебсайта и последва образ на четирийсет и пет годишно лице, което плавно се промени и с нанасянето на грим стана поддържано и красиво. След това беше заменено с образ на пълна тийнейджърка, чернокожа майка с бебе на ръце и двайсет и шест годишна блондинка — всички с посланието на Дина Кейн, изписано зад тях.

Разнесоха се възклицания и щом остана доволна от хипнотизираните им погледи, Дина пак заговори на микрофона.

— А сега съм щастлива да обявя „Дина Кейн“ за открит. Всички жени са красиви — надяваме се да покажем това на света. Благодаря ви — и се забавлявайте.

Тя вдигна ръка и стъклените врати се плъзнаха и се отвориха, стената в горния край на стълбите прожектираше видеоклипове с преобразявания и жените се впуснаха от улицата към разкошно уреденото място.

Дина подаде велосипеда си на една асистентка.

— Госпожице Кейн, всичко е готово — съобщи Наталия, като дойде при нея.

Тя сияеше от гордост. Магазинът изглеждаше невероятно, тълпата бе чудесна, а неоновият билборд в сърцето на „Таймс Скуеър“, погълнал една трета от бюджета им, и то само за едноседмична активност, означаваше, че са в голямата игра.

— От пресата искат да разговарят с теб — за Людо Морган, нали разбираш, както и за магазина и сайта. Искат да обсъдите „Торч“ и Джоел Гейнс. И някакъв арест тази сутрин…?

Дина се обърна и се усмихна на малката група журналисти, гледайки директно в камерите.

— Разбира се — каза тя. — С удоволствие ще направя изявление. Но засега да не оставяме клиентите на „Дина Кейн“ да чакат. Ще ме извините ли? Трябва да отида да ги обслужа.

И тя изчезна надолу по широките стъпала в ярко осветения подземен оазис на красотата, който щеше да стане новият дом на Дина Кейн.

Наталия погледна надолу след шефката си и видя жените да се скупчват край нея, щом тя влезе в магазина, ръкопляскаха, обсипваха я с комплименти, вече държаха в ръце кремове, задаваха въпроси. Зад нея вървеше групата журналисти, които я следваха по стълбите, все едно тя вече бе знаменитост.

Наталия почувства тръпка на вълнение. Беше само един магазин, но адски хубав. Тя небрежно отвори мобилния си телефон и натисна иконата за приложението компанията на „Дина Кейн“. То я отведе директно в онлайн магазина, който отвори за бизнес в мига на откриването на търговското заведение.

Тя вече успя да види няколко златни банера с надпис „разпродадено“.

Точно в този момент започваше нещо, започваше да личи резултатът от усилията на едно момиче, което бе заложило изцяло на себе си. И Наталия имаше предчувствието, че то ще бъде нещо голямо — много голямо.

Тя си пое дълбоко въздух и последва шефката си долу в магазина.