Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Магьосници на елементите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Witch fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 40 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Silverkata (2019)

Издание:

Автор: Аня Баст

Заглавие: Магьоснически огън

Преводач: Zaharka; Vania; kaley; mishle55; Renesita

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Zaharka; escapingthesun; Renesita

Коректор: NEV

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10763

История

  1. — Добавяне

7

Мира подви крака под себе си на дивана и заразлиства изданието на Джак от „Да убиеш присмехулник“, като не й отдаваше голямо внимание, въпреки че беше любимият й роман. През повечето време гледаше как Джак крачи из всекидневната.

Той едва разговаряше с нея през последните два дни, като ограничаваше комуникацията до едносрични отговори и сумтене. Мъжът беше изпаднал в мрачна форма на изкуство.

Това, което стана между тях, след като той се върна от пазаруването, остана като слон във всекидневната. Беше там. Беше голямо. Но и двамата го игнорираха.

Вечерите, макар че бяха вкусни (доказано от фунта[1] или два, които беше качила), бяха доста неловки. Те ядяха бързо и говореха възможно най-малко. Телевизор щеше да е от полза, да запълва липсата на човешки гласове в апартамента. Вместо това те пускаха музика, а Джак прекарваше доста време в офиса си или в „тайната“ заключена стая на горния етаж.

Беше ясно, че искаше да стои колкото се може по-далече от нея, но не можеше. Не и докато опасността за нея оставаше.

За нея също беше неловко. Тя едва познаваше мъжа, а не само му беше дала достъп до старата любовна пещера, но и той я беше довел до оргазъм.

Най-лошата част беше, че от вълнение тя му беше позволила да го направи отново. Той я докосваше точно както трябва. Тя потръпна при спомена, тялото й се разгорещи.

С Бен всичко в общи линии се свеждаше до него. Правеха секс в мисионерската поза; може би понякога тя беше отгоре. От време на време той опипваше непохватно клитора й, опитвайки се да я задоволи, но бързо се отказваше. Тя се страхуваше твърде много да се докосва по време на секс, опасявайки се да не го обиди.

Те просто не си пасваха добре в леглото. Липсваше им доверие и добра комуникация още от първия ден. Мира захапа вътрешността на устната си, докато не я заболя, спомняйки си за нещата, които Бен каза, че са причина да търси секс извън брака им. Гледайки назад във времето, не бяха добри в никое отношение. Искаше й се да беше видяла това още първия път, когато го срещна.

Тя метна книгата на масичката за кафе и загледа Джак, който стоеше до стената от прозорци, гледащи отвисоко центъра на Минеаполис, докато безцелно палеше и загасяше сребристата запалка Зипо.

Мира остави погледа й да проследи широкото му и високо телосложение. Тя трябваше да признае, че той я караше да се чувства в безопасност, въпреки че това, което знаеше за него, би трябвало да я накара да се чувства по-малко уверена.

Тя го искаше с копнеж, дълбок до мозъка на костите й, какъвто преди не бе имала към мъж. По пътя на логиката, тя не трябваше да го желае. Тя си беше обещала, обещала, че няма да има нищо общо с мъж най-малко за година, докато не стъпи здраво на краката си след развода. Но ето я там, желаеща страстно мъж, който изглеждаше борбен и опасен.

Тя се нуждаеше да поеме контрол върху себе си. Не можеше да позволи привличането между въздух и огън да я надвие.

Изглежда, че Джак го контролираше по-ефективно от нея, по неговия стоически начин.

Единственото хубаво нещо през последните няколко дни беше, че синината й беше почти напълно оздравяла. И, въпреки че той все още настояваше да спи с нея, поне вече не я завързваше за леглото през нощта.

Това беше хубаво нещо, напомни си тя.

Тя се подпря на дивана с палеца и показалеца си.

— Джак, имам въпроси.

Той измънка нещо в отговор.

Тя въздъхна.

— Джак, имам нужда да спреш да се мусиш и да говориш с мен.

Той се обърна.

— Не се муся.

— Сериозно ли? Тогава правиш наистина добро впечатление на човек, който го прави.

Той премига.

Тя потупа дивана до себе си.

— Ела и поседни малко? Обещавам, че няма да хапя, въпреки че не съм сигурна дали ти няма да го направиш.

Той й хвърли мрачен поглед и вместо това зае стола близо до дивана.

Тя отметна косата от очите си и отправи погледа си надолу.

— Как Крейн отвлече родителите ми?

Той сви рамене.

— Не знаем много. Знаем, че е било добре планирано и добре извършено. Трудно е да се промъкнеш до магьосници на въздуха, а Крейн е успял да отвлече двама наведнъж. Подозираме, че родителите ти са били възпрепятствани от вещери, а после някак си са ги дрогирали. — Той спря за момент и гласът му стана по-мек. — Знаем, че баща ти се е борил с тях и е бил ранен зле.

Тя погледна нагоре към него.

— Как е бил ранен?

Джак задържа погледа й.

— Огън. Вероятно от Крейн. Той има способността да запалва горещ, бял огън, който дори мощни магьосници на въздуха и водата се затрудняват да угасят.

— А майка ми?

Джак погледна през прозореца.

— Историята гласи, че тя е била принудена да наблюдава баща ти в първия демонски кръг. Това е изсмукало желанието й за живот, затова не се е съпротивлявала, когато е дошъл нейният ред на следващия ден.

Мира се изстреля от дивана и тръгна към прозореца, прегръщайки се срещу внезапния студ. Майка й бе загубила желание за живот? Но тогава Мира е била просто бебе. Тя не е ли била достатъчна, за да иска майка й да оцелее?

Горещината от тялото на Джак затопли гърба й.

— Ти попита.

— Имах нужда да знам. — Непоколебима, тя се обърна към него. — Кажи ми повече за Крейн.

Те бяха близо един до друг, очевидно твърде близо според Джак. Втренчиха се един в друг за кратко, преди той да седне.

— Уилям Крейн — присмехът беше доловим в гласа му — е роден в род на могъщи магьосници на огъня, чието наследство може да се проследи чак до 1200 г. Те били благороден магьоснически род, докато Крейн не се присъединил към Дъскоф. Той имал всичко — богатство, респект и обществено положение, каквото добро магьосническо родословно дърво може да ти осигури. — Той й хвърли поглед. — Като теб, Мира. Хоскинс е много уважавано име.

Тя се усмихна.

— Наистина?

— Да. И майка ти, и баща ти произлизат от силни родове. Това е една от възможните причини, заради които са пазели раждането ти в тайна. Всички са искали те да имат наследник, защото дете на двама магьосници с един и същ елемент винаги владее същия елемент. И двамата бяха от рядък произход и с рядка сила. — Устните му се извиха в кратка усмивка. — Би трябвало да си известна.

Тя остави тази мисъл да постои за кратко в съзнанието й. Затова ли са криели всичкото това познание от нея? Дали са се опитвали да й спестят очакванията на магическата общност? Опасността да бъде рядък вид магьосница? Дали просто не са се опитвали да я предпазят от Дъскоф?

Това беше информация, която се нуждаеше да асимилира през свободното си време, въпреки че вероятно никога нямаше да прозре причините за действията на родителите си.

— Ако Крейн е имал всичко, от което се нуждае, защо се е присъединил към Дъскоф? — попита тя.

Той не каза нищо.

— Е? — притисна го тя.

— Крейн е бил почтен, бил е част от Сборището, докато не станал на 23. По времето, когато се превърнал във вещер, бил женен за жена, която имала позитивно влияние в живота му. Щом Крейн опитал от тъмнината и това влияние престанало. Крейн поел по пътя на предателите заради алчност. Той бил много силен вещер, привлечен в Дъскоф с обещанието за безмерно богатство и сила, които името на семейството му не му е предлагало.

— Предполагам бързо се е преместил в по-горните ешелони.

Джак направи гримаса.

— Крейн имаше дарба да мисли нечестно. Той уреждаше много от техните демонични кръгове и контролираше съществата, когато се появят.

Мира потрепери.

— Все още не мога да повярвам, че демоните са истински.

— Демоните са същества, които живеят в, е, предполагам би ги нарекла паралелни реалности, но това не е съвсем вярно. Те са различни равнища на съществуване, с различни честоти на вибрациите. Магията в демоничния кръг — всичките четири елемента, действащи заедно — създава баланс в различията на честотите и прави отвор, който призовава демона.

— Добре, вече имам главоболие. За какво ги използва Дъскоф?

— Демоните са под техен контрол за определено време, но в замяна създанията искат услуги като отплата, заедно с дара на магията, която е осигурена от жертването на четиримата магьосника.

— Дори не искам да знам какви услуги искат.

— И е по-добре да не ти казвам. Доста е зловещо. Дъскоф използват демоните за влияние на изборите, да убиват хора, да подобряват доходността на компании. Малко са нещата, които демоните не могат, липсва им морал.

— Какво е станало с жената на Крейн? Тя станала ли е вещица изобщо?

Нещо пробяга през очите му. Той отмести поглед.

Тези сенки винаги бяха в очите му, когато говореше за Крейн или Дъскоф. Дали се е изправил срещу Крейн и е бил наранен по някакъв начин? Дали Крейн е наранил някой, за когото го е било грижа?

Джак прокара ръка през косата си.

— Слушай, времето за въпроси и отговори приключи. Ще ти кажа по-късно, става ли? — Той стана. — Сега има неща, които трябва да свърша.

Мира му се намръщи. Това беше грубо.

— Добре — сопна се тя.

Той тръгна към спалнята, неговия избор на убежище.

— Джак?

Той се обърна.

— Кога ще започнеш да ме обучаваш как да използвам магията си?

Той направи гримаса.

— За целта трябва да те докосвам.

Очите на Мира се разшириха и тя се почувства изчервена от объркване и гняв.

Джак премига бавно, виждайки реакцията й.

— Не, Мира. Не е защото не те намирам привлекателна. Точно обратното. Ако те докосна малко, ще ми се прииска да те докосвам много. Разбираш ли? — Той й се намръщи за стотен път този ден, после взе неговата Зипо, влезе в спалнята си и затвори вратата.

Оу.

Мира потъна в дивана и докосна все още горящите си бузи. Той може и да я караше да се чувства в безопасност, но трудно щеше да се почувства добре дошла.

Бележки

[1] Фунт — 0, 453 кг.