Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Магьосници на елементите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Witch fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 40 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Silverkata (2019)

Издание:

Автор: Аня Баст

Заглавие: Магьоснически огън

Преводач: Zaharka; Vania; kaley; mishle55; Renesita

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Zaharka; escapingthesun; Renesita

Коректор: NEV

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10763

История

  1. — Добавяне

16

Джак се върна в стаята си, при сборището в средата на нощта, за да намери вратата си открехната. Той стоеше в коридора — брезентовата му чанта висеше от ръката му — и я съзерцаваше. Току-що се беше върнал от пътуване до Минеаполис, на което бе заминал, за да почисти след нанесените щети по апартамента му и се беше качил на късен полет обратно до Сборището. Беше повече от сигурен, че бе изключил цялото осветление и бе затворил и заключил вратата, преди да замине.

Той я отвори и прекрачи прага, вземайки под внимание проблясъка на светлината, която идваше от спалнята му. За миг си представи, че Мира е вътре, а топлата светлина се лее по голата й кожа, докато лежи на леглото му и го чака. Това го накара да направи крачка напред, а след това го закова на място. Ако Мира беше вътре, не бе сигурен, че щеше да бъде способен да си тръгне.

Кого заблуждаваше? Нямаше начин да й откаже.

Комбинацията от копнеж и трепет го накара да остане във всекидневната. Сякаш Мира му беше направила заклинание още от първия ден. Напълно потопен в магията й, той беше обречен.

— Джак? — попита един дрезгав женски глас от спалнята.

Разочарование и облекчение пламнаха в гърдите му едновременно. Ингрид. Не Мира.

Той остави чантата си на пода близо до дивана и тръгна надолу по краткия коридор към спалнята.

Двамата с Ингрид имаха неангажираща връзка. Бяха заедно само заради секса. Просто секс. Без обвързване. След като и двамата владееха елемента огън, сексът беше невероятен, но магията им ги правеше лоши партньори в други отношения. Хващаха се за гърлото навсякъде, освен в спалнята. Онези, които владееха огъня, като основно правило, не работеха и не се заиграваха с други владеещи огъня, освен ако това не се случваше под чаршафите.

Тя лежеше на леглото със своята дълга, мека като коприна руса коса, която се беше разпръснала върху черните завивки, и носеше страстно изражение на лицето си. Ингрид приличаше на заклета библиотекарка през повечето време, но веднъж щом разпуснеше косата си и се отпуснеше, ставаше трепач. Сега носеше само розов дантелен сутиен и копринени бикини, които си пасваха със сутиена. Свещите на малката, кръгла маса в ъгъла на стаята, гардероба му и нощното шкафче до леглото, хвърляха златисти проблясъци върху стените на стаята. Звучеше нежна музика.

Той надникна от прага и загледа красивата гледка, изобразяваща лежащата й фигура само по копринен сутиен и бикини. Вече беше осигурила дълго въже и го бе прокарала през ушенцето в стената над матрака му. Ингрид знаеше как Джак най-много обичаше да я чука и й харесваше да бъде чукана по този начин.

Преди да срещне Мира, той щеше да скъса тези миниатюрни парченца коприна върху Ингрид, без да се замисли. Но сега, след като неговите копнеж и емоции се бяха отправили в друга насока, момичето беше само пречка пред това да се наспи добре. И все пак трябваше да постъпи правилно. Ингрид не заслужаваше да смачкат егото й.

— Ингрид, предоставяш прекрасна гледка за мъж, който се прибира у дома, — поздрави я искрено той, — но, скъпа, буден съм от четири сутринта.

Тя се изтърколи от леглото и се отправи към него.

— Ще ти оставя сладки сънища, Джак, — измърка с нисък контралтов[1] тон, когато спря пред него.

— Сигурен съм, че би го направила.

Ингрид се усмихна и се протегна да докосне бузата му. Той улови нежно ръката й и целуна пръстите й.

— Но наистина съм уморен — довърши той.

Ярост се прокрадна в очите й и огънят му отвърна с неволно повишаване на пулса в гърдите му.

— Обзалагам се, че не би бил твърде уморен за онази вещица на елемента въздух, която доведе в Сборището. Мира? Нали това е името й?

Джак не усети ревност, а само недоволство, че планът й да я опънат тази вечер се бе провалил. Ингрид не беше романтично настроена към него, доколкото бе осведомен.

— Защо говориш така, Ингрид?

На лицето му ли беше изписано?

Тя отиде до стола, където беше захвърлила дрехите си и облече кашмирения си пуловер и ленени панталони.

— Видях как я гледаше в лимузината на път към летището в Минеаполис, докато тя беше ранена и ти се тревожеше за това. — Тя грабна очилата си от нощното му шкафче, пъхна крака в обувките си и спря, за да го погледне. — Никога не съм те виждала да гледаш така някоя жена, Джак, а те познавам от много години.

Мамка му. Всичко му беше изписано на лицето.

Ингрид мина покрай него, но той хвана ръката й, преди да напусне стаята.

— Ингрид? — Просто искаше да се увери, че тя е добре. На практика току-що я беше изритал от леглото си.

Тя спря и се взря в него с усмивка и спокойно изражение на лицето си.

— Всичко е наред. Радвам се, че го видях. Накара ме да помисля, че може и да не си загубена кауза, Джак.

 

 

Мира се събуди с подскок и седна на леглото, дишайки тежко. Задъхана, тя се фокусира върху заобикалящата я среда. Беше в Сборището, сама в стаята си. В безопасност.

Протегна се и запали лампата на нощното си шкафче.

Не можеше да си спомни кошмара, който беше сънувала, но той все още я обгръщаше като паяжина, през която беше минала. В него беше чула шепот, шепот относно план за отвличането й, източването на силата и живота й.

Мира потрепери и уви ръце около себе си. Не беше изключено да бе чула Крейн и неговите предани слуги, чрез все още неконтролируемата си въздушна магия. Серена беше казала, че веднъж щом овладее способностите си ще бъде в състояние да чува шум и разговори на голямо разстояние. Това се бе случвало спонтанно докато растеше, въпреки че тя си го бе обяснявала като сън. Тези дни се случваше все по-често.

Крейн вероятно не се беше отказал от нея.

Тя погледна през прозореца, където върху синьото небе бяха разпръснати сияйни звезди. В Минесота, нощ като тази — без никакви облаци, които да се извисяват над земята — би била мразовита.

В такива нощи й липсваше апартаментът на Джак и най-много присъствието му. Липсваха й ароматът на кожата му и усещането за ръцете му, които я обгръщат. Липсваха й гласът му и горещият поглед в очите му. Болеше фактът, че изглежда сега той не се интересуваше от нея, въпреки че тя оценяваше помощта му. Очевидно, все още имаше някаква част от него, на която й пукаше дали тя е жива или мъртва.

Беше изминало повече от седмица, откакто го бе видяла за последно. Бе използвал още един от триковете си за изчезване след инцидента с мазето. Когато бе попитала Томас къде е Джак, Томас й беше отговорил, че му е възложил друга работа, която изисквала пътуване, но не беше разкрил нищо повече от това. Изглежда на Томас не му се говореше много за Джак.

Мира въздъхна като се чувстваше погнусена от себе си. Една година. Беше ли една година толкова дълго време? Тя си беше паднала по някого през първите шест месеца. Освен това чувствата й бяха несподелени. Това правеше цялата работа още по-глупава.

Тя прокара върха на пръстите си по зърното си и то веднага се втвърди под допира й, когато си припомни ръцете му върху себе си… устата му.

По дяволите, тя би взела, каквото можеше да вземе от Джак. Ако то беше само секс, добре. Щеше да събира счупените парченца от сърцето си след това. Нямаше да е първият път, в който лекува емоционална рана.

Мира се протегна и взе празното шише за вода от нощното си шкафче. Щеше да слезе до кухнята и да си вземе друга бутилка. Може би, когато се върне, щеше да успее да заспи отново. Вероятно, по някакво чудо, Джак Макалистър някак щеше излезе от мозъка й.

Да бе.

Тя избута одеялата и намери черния копринен халат, който си пасваше с нощницата — още един подарък от Серена. След като затвори вратата след себе си, се отправи към кухнята през затъмнените коридори на Сборището.

Изумяваше я това колко безопасно се чувстваше тук. Може би трябваше да е малко повече нащрек. Все пак къщата беше пълна с много хора, които не познаваше, и затова не можеше да им вярва. Обаче, Томас й беше разяснил системата за охраняване и заклинанията около сградата и двора, карайки я да се чувства уверена в сигурността си. Тя му вярваше. Всъщност, самата енергия около сградата те караше да се чувстваш спокоен и сигурен.

Докато минаваше покрай една от многото зони за почивка в Сборището, тя забеляза един мъж, седящ на стол. Той се приведе с лакти на коленете и обгърна главата си с длани, изглеждайки задълбочен в мисли или, може би, тревоги. Имаше нещо в силуета му и начина, по който седеше… Тя спря близо до него.

— Джак? — попита тя с тих глас.

Мъжът отмести ръцете си и погледна нагоре.

— Мира?

— Защо седиш тук съвсем сам в средата на нощта?

Той прокара ръка през косата си.

— Току-що дойдох и не ме свърташе на едно място, затова реших да променя малко обстановката, преди да си легна.

— Аз също не можах да заспя. — Тя посочи към кухнята. — Бях тръгнала за бутилка студена вода. Искаш ли да ти донеса нещо?

— Не, благодаря.

Неудобна тишина.

Мира пристъпи от крак на крак.

— Е, ще се видим…

— Как вървят тренировките ти? — попита той, прекъсвайки я. — Томас ми каза, че имаш напредък.

— Ти ми реши проблема. Благодаря ти. Тренировките ми протичат прекрасно оттогава. Придобивам доста контрол.

— Това е чудесно.

— Да. — Тя се усмихна, кимайки с глава, чувствайки се глупаво. — Да, така е.

Боже. Празни приказки. Тя беше ограничена до това да говори празни приказки с този мъж, който я беше накарал да крещи името му петдесет пъти за една нощ. Това просто не беше редно.

Мира се поколеба за момент и след това седна на мястото до него. Той се отдръпна от нея. Тя замаскира спазъма от болка, който почувства като се наведе да остави празната бутилка от вода на пода.

— Всъщност е истинско щастие, че попаднах на теб. Исках да поговорим.

— Добре, — каза той. — За какво?

Тъмният кадифен интериор изглеждаше толкова интимно. Лунната светлина нахлуваше през прозорците над тях и тъмни сенки се спускаха по лицето на Джак, правейки и невъзможното за нея да прочете изражението му.

Най-добре да си дойдем на думата, предположи тя.

— Не можем ли просто да престанем с тези глупости? Мразя да се чувствам неудобно около теб. — Тя си пое глътка въздух, преди да се гмурне в речта, която беше подготвяла от дни в главата си. — Казах някои глупави неща и мисля, че ти втълпих грешното впечатление. Правихме секс. И какво? Не е като да искам да износя децата ти или нещо такова…

— О, сега се обидих, — избуботи той от срещуположния стол.

— Джак. — Тя въздъхна. — Просто искам да кажа, че няма причина да не можем да бъдем приятели. Правихме секс, ъъъ, няколко пъти и беше чудесно. Но нещата след това станаха странни и се чувствам така сякаш мислиш, че съм на ръба да стана психопреследвач и наистина докато смятам, че си повече от прекрасен и чудесен в леглото не смятам, че си чак толкова прекрасен и чудесен в леглото. Не и достатъчно, че да ме накараш да те преследвам. Както и да е, наистина не съм от този тип жени, защото, нали разбираш, наскоро се разведох, помниш ли? — Тя се изсмя насила. Леле, „подготвената“ й реч се бе превърнала в самоубийствена мисия. — Говоря глупости, но знаеш какво имам предвид…

— Мира, стига си бърборила. — Той се наведе над малкото разстояние между тях, постави ръката си на тила й, придърпа я към себе си и я целуна. Тя ахна срещу устните му и се вцепени от изненада.

Джак прокара пръстите си в косата й и наклони устата си срещу нейната със секси звучащ стон, който я накара да потрепери. Тя се отпусна срещу него, когато езикът му се плъзна в устата й, за да се слее с нейния.

Тялото й веднага реагира на натиска от тялото му срещу нейното. Беше й липсвало чувството за твърдите му гърди срещу нея, извивките му и издутините на бицепсите му под ръцете й, където се докосваше до него.

Той придърпа долната й устна между зъбите си и Мира потрепери в ръцете му.

— Ако мислиш, че не те желая, грешиш, — измърмори той. — По дяволите, не мога да ти се насладя. В това е проблемът.

— Но… Объркана съм. Ами онова в мазето? Остави ме там, без да ми кажеш нищо.

— Защото исках да видиш, че не ти е нужно наблюдението ми, за да използваш магията си. Затова си тръгнах. — Той замълча. — Също си тръгнах, защото не можех да си имам доверие насаме с теб.

Тя прехапа долната си устна.

— Но защо ти е да ми устояваш, Джак? — прошепна тя.

Отне му момент да отговори. Топлият му дъх раздвижи косъмчетата около лицето й.

— Не искам да те нараня.

Тя присви очите си, усещайки проблясък на раздразнение.

— Да не мислиш, че съм направена от порцелан или нещо такова? Не съм толкова чуплива. Не очаквам брак. Наистина имах предвид онова, което казах на летището. Преминавам през сериозни неща от дълго време. Голямо момиче съм и мога да вземам решения. — Тя замълча. — Е, защо ме отбягваше?

Джак изстена и затегна ръцете си около нея.

— Защото те искам — гласът му потрепери почти незабележимо. — Искам те толкова много и единствения начин да ти устоя е да не бъда близо до теб.

Това я остави без думи. Безмълвна от шок и с безброй въпроси в главата си.

Той запази тишина и когато отново проговори гласът му беше по-нисък, с един тон по-диво звучене.

— След това се появяваш в средата на нощта пред стаята ми. Само на няколко крачки от леглото ми. По какъв начин трябва да се справя с това?

Дъхът й стана по-плитък и по-бърз при думите му.

— Не разбирам какъв е проблемът. Ти ме искаш. Аз със сигурност те искам. Не очаквам обвързване, Джак. Не искам обвързване. Ако е само секс, тогава…

— По дяволите, Мира. — Той сведе устните си върху нейните и я придърпа в скута си. Ръката му намери отвора на халата й и се затвори върху едната й гърда, карайки я да изстене срещу устните му.

Зърното й се втвърди срещу дланта му и той го погали през материята на нощницата й, след това нежно го стисна между върховете на пръстите си, докато устата му беше върху нейната. Тя усети малка струя от влага между бедрата си.

Внезапно забрави за какво бяха говорили.

Глад, какъвто никога преди не беше усещала, премина през тялото й. Нищо нямаше да й попречи да влезе в леглото на Джак тази вечер. По дяволите всички последствия.

Тя имаше нужда да усеща кожата му срещу нейната, както имаше нужда да диша.

— Джак, искам те — въздъхна тя.

Той я вдигна наполовина и тя се изправи наполовина, докато двамата все още бяха в прегръдките си.

— Тук не е мястото за това — измърмори той срещу устните й.

Имаше ли по-добро място от това? Диванът близо до тях й изглеждаше добре. Подът изглеждаше повече от добре. Навсякъде щеше да е превъзходно. Тя се принуди да мисли отвъд мъглата, която се беше спуснала над съзнанието й и си спомни, че се намираха на публично място в къщата. Кимна.

Той пое ръката й и я поведе надолу по коридора и през врата. Интериорът на стаята беше мъждиво осветен от една малка лампа в зоната за почивка. Това бяха стаите му в Сборището. Не можеше да види много от тях — а всъщност не й пукаше. Цялото й внимание беше съсредоточено върху Джак.

Джак затвори и заключи вратата, и те плътно допряха телата си, целувайки се и опитвайки се да свалят дрехите си едновременно. Някак стигнаха до спалнята и двамата бяха голи, когато влязоха вътре. С периферното си зрение, тя забеляза, че свещите осигуряваха единствената светлина в стаята.

Мира въздъхна при усещането на кожата на Джак да се плъзга по нейната, когато той я притисна на леглото си.

— Липсваше ми, Джак.

Джак покри тялото й със своето собствено и целуна рамото й, врата й и чувствителното място точно под ухото й.

— Ти също ми липсваше. Ти си като рая за мен.

Той погали гърдите й, дразнейки зърната й, и си проправи път надолу по стомаха й, гмуркайки се между бедрата й. С опитните си пръсти той милваше клитора й докато ставаше все по-подут и възбуден, и тя започна да се движи неспокойно на матрака под него.

Един малък стон се откъсна от гърлото й, когато тя усети онази позната сексуална мараня да се установява над съзнанието й. Джак я бе изпратил на място, на което тя едва можеше да мисли само за докосването на пръстите му върху кожата й.

— Презерватив — издиша той срещу устните й.

Той понечи да се изправи, когато тя уви ръцете си около него.

— Серена ми даде билки. Всичко ще е наред.

— Сигурна ли си?

Мира кимна.

Тя намери пениса му и позволи на пръстите си да се придвижат по него, докато той не изстена. Премести я в средата на леглото и хвана китките й, вдигайки ръцете над главата й. Лишена от действия, тя му позволи да го направи.

През цялото време той вкарваше езика си в устата й отново и отново докато съзнанието на Мира не се запелтечи из облака на сексуална нужда, в който беше навлязла.

Джак разтвори краката й с коляното си, търкайки пулсиращите й интимни части в бедрото си. Над главата си, тя чу звук от заключване, после още един. Тя се опита да дръпне ръцете си, но не можа.

— Джак? — попита тя тихо.

— Искам те под моя власт, но ако не ти харесва ми кажи. Ще те пусна.

Тя не искаше да я пуска.

Мира изпробва подвижността си, разбирайки, че белезниците бяха покрити с нещо меко и й даваха забележително количество мобилност, въпреки че не можеше да свали ръцете си или да ги отдели една от друга. Китките й бяха свързани над главата й.

Джак плъзна ръката си под гърба й и я прокара надолу по гръбначния й стълб. Тя се изви в дъга под докосването му и той започна да я целува и нежно да я хапе надолу по гърлото, оставяйки настръхнала кожа навсякъде по тялото й и карайки зърната й да се усещат като диамантени връхчета върху гърдите й.

— Имаш ли ми доверие, Мира?

— Да.

— Тогава ми позволи да те имам до сутринта. Ако ми кажеш да спра, ще го направя. В противен случай ми се отдай.

Бележки

[1] контралтов — най-тихият женски глас или част от него, преходен между сопрано и тенор.