Аня Баст
Магьоснически огън (10)

10

Сексуална агония.

Това беше единственият начин, по който да се опише.

Джак отпи от бърбъна си и се загледа в Мира над ръба на чашата. Оставяйки течността да постои на езика му, преди да се плъзне по гърлото му, той проследи с поглед извивката на изложения й на показ прасец.

Предположи, че предпочита анцуга му, защото е удобен. Въпреки всичките дрехи, които й бе купил, тя все още често го носеше. За щастие тя не осъзнаваше колко секси изглеждаше в него. Може би си мислеше, че тези дрехи я правят по-малко привлекателна и това ще спре желанието му спрямо нея.

Ох, само ако това беше така.

На първо място анцугът беше негов, а идеята за голото й тяло в неговите дрехи го караше да се надърви. Второ, бяха й очарователно големи и това я правеше да изглежда още по-крехка и деликатна. Трето, тя се разхождаше боса из апартамента, като държеше маншетите на анцуга нагоре, за да не се препъне в тях, и по този начин излагаше на показ прелестните си, копринено гладки прасци.

Прасци, които искаше да ближе и да целува. Прасци, които искаше да милва с длани, точно преди да ги повдигне и да ги увие около талията си.

Той отпи още една глътка от питието си и наблюдаваше как тя се върти на дивана, докато четеше износеното му копие на „Дивото зове“. Това бе един от любимите му романи, въпреки че не й бе казвал.

Изглежда Мира бе изчела половината му библиотека през последните няколко дни. Нямаше много за правене, освен да се чете или да се сърфира в Интернет. Нямаше телевизор. Нямаше такъв в никой от апартаментите му.

Имаше стерео система и бяха превъртели цялата му CD колекция. Всичко от Моцарт, през Led Zeppelin, до Nine Inch Nails. Тя харесваше класическата музика и класическия рок, и имаше привлекателния навик да танцува и да пее — зле, — докато си мислеше, че той не я гледа.

Тя се обърна по очи, напълно погълната от историята. Меката, износена материя на анцуга прилепваше към задника й, очертавайки всяка съвършена буза. Умът му извика спомена за това какво беше чувството да усеща в ръцете си най-сладката част от анатомията й.

Той можеше да се сети за много по-интересни начини да прекара времето, отколкото да чете или да сърфира в мрежата. Например можеше да отиде при нея и да я измъкне от глупавия анцуг. Можеше да го плъзне по краката й, да свали суитчъра й и да разтвори гладките й бедра. Можеше да зарови главата си между краката й и да прекара там часове наред. Богове, обзалагаше се, че там е толкова сладката и топла, удоволствие за езика му. Искаше да ближе подутата й, сметанова плът, докато Мира не започнеше да го моли да почувства пениса му.

Джак би заложил всеки цент от парите си, че тя никога не е била с мъж, който да го направи по правилния начин. Никога не е била с мъж, който да го направи бавно и да знае къде да докосне жената. Той копнееше да й покаже, копнееше да я накара да свърши по този начин, срещу устните, езика и пръстите му. Искаше да чуе звуците, които тя издава, искаше да я вкуси, искаше да усеща интимните й части да пулсират около езика му, когато тя най-накрая достигне върха.

— Джак?

Той премигна и се концентрира върху лицето й, излизайки от ярките си фантазии.

Тя му се намръщи.

— Добре ли си? Беше се втренчил в мен.

Той отпусна захвата си около чашата, осъзнавайки, че я беше стиснал достатъчно силно, за да я строши.

— Не се притеснявай за мен. Добре съм — изръмжа той.

Лека болка мина през лицето й, карайки го да се почувства виновен за грубия си тон.

— Съжалявам — отговори тя. — Само попитах. Как е ръката ти?

Той погледна към дланта си. Изгарянето се бе излекувало, превръщайки се само в тънка розова резка върху кожата му.

— Почти го няма.

Тя кимна, затвори книгата и я плъзна на масата.

— Свърши ли вече?

— Да. — Тя въздъхна. — Трябва да се измъкна от това място, Джак. Ако Дъскоф не ме убият в кръга си, то скуката ще го направи. Не може ли да изляза за малко, просто… не знам, нека отида с теб до магазина за хранителни стоки или нещо такова? Каквото и да е?

— Така трябва. Ще стоим тук докато не получим заповед от Томас, че е безопасно да те заведем в Сборището. Планът беше да те заведа там веднага, но, когато си удари главата, трябваше да те доведа тук.

Тя кимна.

— Как Томас Монахан ще се увери, че е безопасно да се придвижим? Какво прави Сборището, за да помогне това да се случи?

— Сборището наблюдава Дъскоф, наблюдава за дейността им, но Дъскоф също ни следят. В безопасност сме между тези стени и не можем да ходим никъде, докато не ни се каже.

— Дъскоф ни следят. — Тя потръпна и отпусна глава на възглавницата, взирайки се в него с големите си, тъмни очи. — Супер.

Богове, тя изглеждаше толкова крехка, толкова чуплива. Той знаеше, че тя е силна жена психически, но физически…

— Упражняваш ли магията си?

— Упражнявах се много. Ставам по-добра. Вече имам доста по-голям контрол.

Той кимна.

— Вероятно е време да стигнем малко по-далеч. Трябва да научиш малко основна защитна магия.

— О. — Тя вдигна глава от възглавницата. — Мислиш ли, че се нуждая от това? Защото аз съм повече любител, отколкото боец.

И не би ли искал той да разбере дали е вярно.

Той сви рамене.

— По-добре в безопасност, отколкото да съжаляваме. Не сме сигурни защо Дъскоф искат да съставят демонския кръг. Може би ще се втурнат след теб с гръм и трясък. Може би ще те оставят на Сборището, мислейки, че не си струваш проблемите. — Той сви устни. — Но аз се обзалагам на първото. Те не позволяват на магьосници като тебе да се отърват толкова лесно.

— Страхотно. Хваната съм в този апартамент до следващата година. Фантастично.

— Виж, и аз не го харесвам повече от теб. Но Монахан има Сборището на разположение. Те смятат, че сега най-сигурното място за теб е тук и аз съм на същото мнение. Няма измъкване от това защитено място. Не и докато Монахан не каже, че е време.

Тя седна и въздъхна разочаровано.

— Трябва да бягам и да се крия завинаги заради специалната ми магия? — Мира трепна и прехапа устната си. — Мразя да хленча, но наистина… не искам да правя това през останалата част от живота си. Просто искам нещата да са нормални, стабилни. — Тя въздъхна. — Това е всичко, което някога съм искала — нормалност.

Джак остави чашата си и се усмихна.

— Нямаш представа за силата, която притежаваш, нали? Щом овладееш контрола над способностите си, никой никога не ще бъде в състояние да те нарани отново. — Той поклати глава. — Повече никакво тичане, никакво криене. Всъщност, Крейн може да бяга и да се крие от теб.

Тя премигна.

— О. Тогава как ще обясниш случилото се с родителите ми?

— Ах. Ами, никой никога не е напълно неуязвим. Между другото, Томас смята, че ти ще бъдеш по-могъща от своите родители.

— Добре — каза тя, свивайки рамене. Ясно бе, че не му вярва. — Може би след като всичко свърши мога да отида в някаква магическа програма за защита на свидетелите.

— Един ден ще имаш стабилност отново. Просто ще бъде различен вид стабилност. Ще бъде една къща в предградията, с обикновено семейство и магията на страната на стабилността.

Тя се ухили.

— Стабилност като от „Мечти за Джени“ или „Омагьосване“.

Той се ухили в отговор.

— Нещо такова. Що се отнася до нормалност, Мира, ти никога не си била такава. Не си от деня, в които си била създадена.

Тя му метна мръснишки поглед.

— Боже, мерси.

— Това беше комплимент.

Тя само въздъхна.

Наистина нямаше никаква представа за силата си. За сега, тъй като бе необучена, това беше за добро. Той не искаше необясними торнадата да вилнеят из центъра на Минеаполис посред зима или безбройните други инциденти, които биха възникнали с неконтролируемата магия на въздуха.

От друга страна, тя трябва да знае на какво е способна, така че да може да се защити. Мисълта някой да нарани Мира беше непоносима за него, още повече сега, когато я познаваше лично. Тя вече не беше отговорност за него, начин да се поправи, задето бе стоял пасивно и бе гледал как майка й умира. През последната седмица бе научил, че Мира бе топла, интелигентна и грижовна личност.

Бе научил, че тя дълбоко цени класическата литература, също като него, има неестествена любов към ябълки и сирене и, въпреки верността си към религията на Уика, бе скептично настроена, що се отнасяше до магическите неща.

Тя беше несигурна в способностите си и определено й липсваше самочувствие, но Джак усещаше, че след като овладее магията си, тя ще намери истинската си същност. Джак вече знаеше, че тя е невероятно могъща.

Сега и Мира трябваше да стигне до този извод.

Той остави чашата си, стана и премести някои мебели настрана, далеч от траекторията му, а след това се отправи към Мира.

— Стани. Това е първият ти урок по защитна магия.

Той й протегна ръка. Тя хвана ръката му и се изправи, изглеждайки изпълнена със съмнения и малко нервна.

— Не е страхувай. — Той я хвана за раменете и я обърна с гръб към себе си, собственият му гръб беше обърнат към разчистената площ, и притисна тялото си към нейното. — Аз съм този, който трябва да се страхува — промърмори той.

Тя се отдръпна малко и се опита да се обърне, но той я задържа на мястото й. Топлината на тялото й го затопляше, а лекият аромат на парфюма от рози, уловен в косите й, дразнеше ноздрите му.

По дяволите. Именно по тази причина избягваше да я обучава.

Той затвори очи за миг при изкусителното усещане за тялото й срещу неговото. Мускулът на челюстта му се напрегна, когато стисна зъби, борейки се за контрол над пениса си, който искаше да се надигне и втвърди при близостта й. Бейзбол, трябваше да мисли за бейзбол.

— Тъй като съм магьосник на огъня, от всички елементи аз съм най-добър да се защитавам или да причинявам физическа вреда — каза той близо до ухото й. — Но всеки един от нас има способността да използва магията си в битка. Ще ти покажа един от начините да използваш своята.

Онова, което трябваше да направи, изискваше интимен физически контакт. Магията не се интересуваше, ако го убиваше това да я докосне или не съвсем да я докосне. Необходимо бе той да се свърже със седалището на нейната магия, за да може да й помогне да я контролира по-добре, в случай че излезе от контрол.

Той отпусна ръцете си около нея. Тя потрепери срещу него и дишането й се накъса, когато усетиха неоспоримия отговор на магията й към неговата. Магията нарасна след този първоначален допир, но привличането остана.

Жаждата, която изпитваше към нея, трябваше да е намаляла досега. Магиите им бяха намерили баланса. Придружаващият еротичен отговор също трябваше да е намерил равновесие, също както количеството вода се уравновесява. По дяволите, бе разчитал похотта му към нея да намалее, преди да подлуди и двама им. Противно на всякаква причина и магически закон, явно ставаше все по-интензивно.

Колко още от това мъчение трябваше да изтърпят?

Той постави ръцете си на ханша й и тя застина. Придърпа я обратно към себе си, намести сладко извития й задник към слабините си… и отново спря да мисли за бейзбол. След това премести ръцете си нагоре към стомаха й и постави върховете на пръстите си между гърдите й, внимавайки да не ги докосне.

Дишането на Мира стана дълбоко и тежко. Той можеше да почувства повдигането и спадането на гърдите й под върхове на пръстите си. Дали и тя е възбудена в момента? Дали го искаше толкова, колкото той нея? Беше ли топла и влажна между красивите си бедра? Той искаше да разбере.

— Затвори очи — прошепна той в ухото й. — Концентрирай се върху изтеглянето на нишка магия, точно както си се упражнявала, само че този път изтегли малко повече. Изтегли два пъти повече, отколкото обикновено, но не повече.

— Стана — каза тя със задъхан глас.

— Вече?

— Упражнявах се.

— Добре. Браво. Сега си представи, че съм нападател. Представи си, че съм зад теб, с намерението да те нараня.

— Искаш да кажеш, че трябва да си представя, че не искам да ме докосваш?

На Джак му отне момент, за да отговори, опитвайки се да разбере какво означава този коментар. Дали това означаваше, че е трудно да си представи… или е лесно?

— Да. След това я насочи към мен с желанието да ме отблъснеш назад.

Тишина. Нищо.

— Мира?

— Не ме пришпорвай. Работя по въпроса.

— Добре. Не се притеснявай да нараниш…

Порив на вятъра го изтръгна от Мира. Той излетя назад и се приземи по гръб. Дъхът му просвистя и той се плъзна пет фута по полирания под, преди да спре. Джак лежеше проснат, загледал се с изненада в Мира.

— О, Боже мой — възкликна тя. — Толкова съжалявам. Не исках да те блъсна толкова силно.

Тя изтича към него и протегна ръка, за да му помогне да се изправи.

Той я погледа предпазливо за половин секунда, а след това пое ръката й и се изправи на крака. Той трепна и докосна кръста си, където го болеше.

— Ауч.

— Много, много съжалявам.

Той пое лицето й между ръцете си, принуждавайки я да го погледне.

— Спри да го казваш. Направи това, което ти казах да направиш. Можеш да бъдеш повече боец, отколкото си мислиш.

Тя му даде една лукава усмивка.

— Та, имаме ли нужда да упражняваме това още сто и петдесет пъти?

Той се взираше в лицето й, опитвайки се да не я целуне. Усмивката избледня от леко разделените й устни, когато погледна към него. Зениците й се разшириха, потъмнявайки очите й. Тя го искаше, искаше го толкова много, колкото и той нея.

Те останаха така за един дълъг, мъчителен момент. Достатъчно дълго, за да може цялата му решимост да й устои, да се разсее както слънцето, ударило мъглата сутрин.

Изчезна.

Джак извърна лицето си от нейното за момент и затаи дъх.

— Дявол да го вземе. Това е грешно, Мира, но точно сега не ми пука.

Тя обхвана ръцете му със своите.

— Мен също.

Той снижи устата си към нейната, имайки намерението да я целуне нежно. Вместо това той я издърпа срещу гърдите си и наведе устата си над нейната, настоявайки тя да се отвори за него.

Тя издаде гладен звук дълбоко в гърлото си и раздели устните си. Той се нахвърли върху устата й и намери езика й. Тя имаше топъл и сладък вкус, дива магия и сексуална нужда.

Джак изпъшка. Той искаше да махне дрехите й и да усети с ръцете си голата й плът. Искаше краката й разделени и пенисът му да проникне дълбоко в нея, докарвайки я до точката, където тя ще се разбие в сексуално освобождение. Джак искаше да усети как тя свършва около движещия му се член, искаше да чуе секси меките звуци, които тя издава и да види изражението на лицето й, когато достигне кулминацията.

В момента, той не можеше да мисли за нищо друго. Мислите за това, което Томас би му направил, задето съблазнява братовчедка му, тайната за семейството му и неговото минало… всички тези причини да й устои се бяха оттеглили толкова далеч в съзнанието му, че бяха просто шепот.

— Мира — промълви той, прекъсвайки целувката. Пое бузата й с дланта си. — Искам повече от теб.

— И аз те искам, Джак — прошепна тя срещу устните му. — Исках те от момента, в който те видях онзи ден в закусвалнята. Очите й станаха наситено кафяво, обградено от зелено.

Бавно. Той трябваше да го направи бавно.

Той се чувстваше като наполовина животно, което иска просто да съблече дрехите й и да я вземе върху дивана. Можеше просто да я преметне през облегалката, да разтвори краката й и да я вземе отзад, докато тя вика в оргазъм. Но тя се нуждаеше от по-бавно, по-опитно докосване. Освен това, Мира беше жена, на която да се насладиш, да отпиваш и да оставяш да постои на езика ти. Тя бе жена, която заслужаваше мъжа да отдели време.

Джак обхождаше челюстта й с върха на палеца си, придвижвайки се надолу, за да погали гърлото й. Пулсът й запърха под пръстите му, преди да спусне ръка върху рамото й и по-надолу. Той спря за кратко на талията й, а след това натисна кръста й малко, принуждавайки я да се извие в дъга срещу него. Той прокара устните си по нейните, без да се спира за дълго. Вместо това, той проследи челюстта й и надолу по шията й.

Той преплете ръката си в косите й и бавно наклони главата й назад и настрани, излагайки на показ гърлото й. През цялото време я миришеше. Пулсът й се ускори под скитащите му устни и дишането й стана по-тежко, когато се възбуди. Езикът му близна чувственото място, точно под меката част на ухото й.

Мира изскимтя и заби пръстите си в пуловера на раменете му. Той пое задника й в ръце и се плъзна малко надолу между бузите й, за да почувства топлината, излъчваща се от интимните й части. Тялото й се стегна, докато се възбуждаше все повече и повече. Той си представи, че тя беше влажна, мека и топла.

Той захапа мястото там, където рамото и врата й се срещат, и тя потрепери. Той изстена заради това колко отзивчиво бе тялото й. По дяволите, никога не бе минавал през това без спонтанно възпламеняване.

— Джак — прошепна тя.

— Какво искаш, красавице? — прошепна той срещу кожата й. — Къде искаш да те докосна?

Той плъзна ръка под суитчъра й, по гладкия й гръб и до закопчалката на сутиена й. Откопча го с едно движение на пръстите си и гърдите й се освободиха от чашките.

— Искаш ли да те докосна тук? — попита той. Плъзвайки ръката си отпред, той обхвана с ръка една от перфектните й гърди и започна да търка зърното й напред-назад, докато не се втвърди като камъче. В същото време я целуна отново — бавно, на малки чувствени порции. Понякога докосваше езика й със своя, понякога захапваше долната й устна.

— Джак — ахна Мира срещу отворената му уста. Тя се отдръпна от него, изтръгвайки се от ръцете му, и се извърна. Тя спря за момент и след това направи няколко крачки далеч от него.

Той стоеше и гледаше как тя се отдалечава от него, пенисът му беше твърд като стомана и се притискаше в ципа на дънките му.

— Мира? Какво не е наред?