Джефри Дивър
Списъкът „Октомври“ (9) (Един роман на обратно със снимки от автора)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The October List, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2019)
Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джефри Дивър

Заглавие: Списъкът „Октомври“

Преводач: Марин Загорчев

Език, от който е преведено: английски

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Печатница: Експреспринт ООД

Излязла от печат: 11.04.2014

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-284-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7469

История

  1. — Добавяне

28.
Неделя, 13:00

kurshumi.jpg

40 минути по-рано

Джоузеф Астър вървеше целеустремено като турист през лабиринта от улици на този странен квартал. Очите му шареха постоянно.

Бе сменил черния шлифер с черни военни панталони, фланелка и кожено яке. Отиваше към апартамента, в който беше по-рано тази сутрин, но по различен път. Тази част на града бе много объркана. Имаше улици във всички посоки. Сателитната навигационна програма му помагаше, но той, разбира се, не се движеше по най-прекия път. Не бързаше, връщаше се по стъпките си, минаваше през задни входове и празни парцели. Това объркваше момичето от приложението на смартфона, но нямаше начин да избере път, „където няма опасност някой бандит да те гръмне в главата“, както го съветваше тя.

Беше студено и на хоризонта се събираха облаци, хвърлящи дълги ивичести сенки върху тротоарите, улиците и сградите. Слънчевото време от сутринта беше в историята. Това бе жалко, защото, ако щете вярвайте, при ярка светлина свидетелските показания са по-малко надеждни, отколкото в облачно време — светлината прекрасно засенчва всичко. Жертвите също могат изобщо да не те видят, когато приближаваш, или да не забележат пистолета.

Той се огледа още веднъж. Къщите бяха малки, от червени тухли или с мръснокафяви каменни стени, които навремето са били бели или светлосиви. Много сажди и прах се бяха наслоили. Джоузеф мина покрай една книжарница за гейове и лесбийки, обществена пералня, апартаменти с красиви решетки от ковано желязо. Можеше да надникне в миниатюрните стаички на нивото на улицата, побиращи не повече от четири-пет души. Кой можеше да живее по този начин?

„Мнозина“ — замисли се Джоузеф, съдейки по броя на килиите, покрай които минаваше.

Манхатън…

Той още веднъж мислено преговори сложния план, който замисляше за този уикенд. Много части, много предизвикателства, много рискове. Но както беше в настроение за размишления, Джоузеф се замисли, че човек е роден, за да работи. Нямаше значение колко трудна е работата ти, колко се налага да нацапаш ръцете си — във всеки смисъл на тази дума. Нямаше значение дали си поет или дърводелец, или учен, или какъвто и да било. Бог ни е сътворил така, че да размърдаме задниците си, да изпълзим на широкия свят и да запълваме с нещо времето си.

Джоузеф бе най-щастлив, когато работеше.

Дори, както щеше да стане след броени минути, работата му да беше убийство.

Мълчаливият джипиес го изпрати да завие зад ъгъла и той спря. Беше стигнал до кафявата тухлена сграда, където живееше жертвата.

Докато мислеше как ще се развият събитията вечерта, Джоузеф отново си представи Габриела: красивото й лице със сърцевидна форма, привлекателната фигура и всичко това — похабено от пискливия й глас. Замисли се и за мъжа с нея, Даниел Риърдън. Изглеждаше умен и очите му излъчваха увереност, която почти не се изгуби, когато му показа ръкохватката на пистолета си.

Замисли се и за „Октомврийския списък“.

Очакваше го трудна нощ. Но нямаше нещо, с което да не може да се справи.

Сега, след като се увери, че наоколо няма полиция, той небрежно мина покрай входната врата на жилищния блок. Надникна вътре. Да, портиерът, когото бе видял по-рано, все още беше дежурен. Малко се подразни от присъствието на стареца в кабинката, което допълнително усложняваше нещата. Но какво толкова? Човек може да се справи с всичко, ако притежава достатъчно решителност и находчивост. А Джоузеф имаше и от двете. Той заобиколи отзад и преброи прозорците. Спомни си плановете на сградата, които бе намерил в Отдела по строителство на Ню Йорк. Да, жертвата си беше вкъщи. Той видя движещ се силует и примигваща светлина — телевизор или компютър. Сенки. В един момент блесна по-ярка светлина, после отново изгасна — вероятно от вратата на хладилника, защото се видя откъм кухнята.

Това му напомни, че много иска да си пийне „Спешъл Брю“. По-късно. Сега беше зает.

Имаше работа да върши.

Отиде при сервизния вход. Заключено, разбира се. След като се увери, че не могат да го видят от прозорците, извади отвертка от вътрешния си джоб и започна да човърка ключалката. В деветдесет процента от случаите това бе абсолютно достатъчно — специалните шперцове създаваха повече затруднения, отколкото помагаха.

Той провери пистолета си, после продължи да човърка ключалката. Дразнеше се, че приятелят на Габриела, Франк Уолш, живее на шестия етаж. Последното, което му трябваше сега, бе да изкачва толкова много стъпала.