Джефри Дивър
Списъкът „Октомври“ (35) (Един роман на обратно със снимки от автора)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The October List, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2019)
Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джефри Дивър

Заглавие: Списъкът „Октомври“

Преводач: Марин Загорчев

Език, от който е преведено: английски

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Печатница: Експреспринт ООД

Излязла от печат: 11.04.2014

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-284-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7469

История

  1. — Добавяне

2.
Петък, 11:00

maska.jpg

1 час и 20 минути по-рано

Брад Кеплър и Нариш Сурани чакаха в заседателната зала, чието единствено прашно прозорче гледаше към една сграда, от която Кеплър беше сигурен, че се открива гледка към Нюйоркското пристанище. Това, което те виждаха, бе от най-добрите гледки, на които можеше да се надяваш — поне ако си детектив трети ранг — в „Полис Плаза“ 1. Особено ако участваш в операция, която няма име, за която никой не знае и заради която можеш както да уредиш кариерата си, така и да я прецакаш.

Кеплър се наслаждаваше на ръката си, не толкова мускулеста, колкото когато постъпи в полицията, но с много по-хубав тен. Погледна Сурани — индиецът имаше почти сива кожа, която си оставаше сива, колкото и да се печеше на слънце. И двамата бяха на около трийсет и пет и горе-долу в добра физическа форма, макар че физиката на Кеплър отразяваше реалността на детективския живот: застоял, като най-тежкото физическо усилие беше ходенето. Преди месец беше тичал след заподозрян и го бе хванал, но тазобедрената става още го болеше.

Мамка му.

— Този тип такъв мръсник ли е, какъвто изглежда? — попита, като почука по досието върху масата пред него.

— Не знам — отговори Сурани. — Никога не съм го чувал. Каква е тази стая? Изобщо не знаех, че съществува.

Помещението, разположено близо до техния отдел — „Тежки престъпления“ — беше мръсна, тъмна и обзаведена с паянтова маса, шест стола, три от които — различни, шкаф за папки и десетина кашона с надписи: „За изхвърляне“.

И тази шибана безполезна гледка. Но поне имаше гледка, за разлика от работната му кутийка — метър и петдесет на два и сто етажа по-нагоре — където единственото, с което можеше да оплакне очите си, бе задникът на детектив Лайкиша Таун. А там имаше много какво да се види. Но изобщо не беше приятно за гледане.

Кеплър погледна кашоните и му стана смешно заради надписите. Кашоните изглеждаха, сякаш са застоявали там с месеци. Защо някой просто не ги беше изхвърлил, както гласеше инструкцията?

Добре дошли в нюйоркската полиция.

Тъкмо минаваше 11:00. В стаята проникваше миризма на загоряла мазнина, чесън и риба — както впрочем в по-голямата част от сградата, в зависимост от посоката на вятъра и влажността и благодарение на близостта и безмилостното разрастване на Китайския квартал. Колкото до Малката Италия — ариведерчи!

— Гладен съм — каза Кеплър.

— Аз също. Но…

— Къде са всички?

Сурани не знаеше. Затова двамата извадиха телефоните си и проведоха няколко разговора.

— Защото — обясни Кеплър по своя „Дроид“ на един престъпник, когото бе заловил, а сега бе пуснат под гаранция — няма как повече да ти намалят присъдата. Това е максималното, което могат да направят за теб, което означава, че ти нямаш друг шанс. Осемнайсет месеца. Ще ги излежиш, пък ако ще да стоиш на челна стойка.

— Мамка му, човек — чу се гласът на Девън от другата страна на линията.

— Хайде. Трябва да затварям.

Кеплър прекъсна връзката и отново погледна с наслаждение шоколадовокафявата си ръка. Не беше признал на никого, че причината на този тен са лампите в солариума „Ларчмонт“, на двайсетина километра от дома му. Казваше, че тича всеки ден, играе голф, ходи на плуване.

— Девън ли беше? — попита Сурани.

— Да.

— Осемнайсет месеца? На челна стойка? Абсурд. Лошо му се пише.

— Знам, знам. И Девън ще разбере. Жалко за него, но не трябваше да кара колата, с която са избягали от местопрестъплението.

— Което всъщност не са направили.

— Кое?

— Да избягат. Никой не е успял да избяга.

Кеплър се изсмя. После отбеляза:

— Капитанът закъснява. Всички закъсняват. Аз съм гладен. Ти се представи адски добре на делото вчера.

— Да, добре мина — каза Сурани с известна скромност. — Останах много доволен. Съдебните заседатели бяха благосклонни. Обичам благосклонните съдебни заседатели.

Двамата детективи си размениха още комплименти, а също и откровени грубости — но източникът на всички тези остроумия бе взаимната им привързаност. „Вбесяваща“ бе доста добро определение.

Кеплър и Сурани бяха гаджета от седем години и партньори — в професионалния смисъл — от четири. Не беше далеч денят, когато някой от двамата щеше да предложи да сключат брак. Кеплър често се изкушаваше да повдигне въпроса.

И бог да е на помощ на всеки в службата, който направи дори един коментар, който дори веднъж се опита да вдигне вежди, който изпусне дори една пренебрежителна въздишка.

Кеплър отново погледна телефона си, мислеше да поръча храна. В самото начало на списъка му с номера имаше три папки: !закуска!, !обяд! и !вечеря! — с удивителна отпред, за да стоят най-отгоре, преди имената на всички контакти. Колебаеше се между първата и втората възможност — беше като че ли в палачинково настроение — когато шефът най-сетне се намъкна в стаята.

Надеждата за наденички и гофрети изчезна, заедно със самия телефон, когато костюмираният началник с измъчен вид влезе. С набръчкано лице и множество гънки под брадичката капитан Пол Баркли наближаваше шейсетте. Имаше закръглено коремче на човек, който яде, когато си поиска, а не когато дългите дежурства и изискванията на разследванията го принудят да хапне набързо нещо за закуска, когато е време за обяд, или обратното.

При все това капитанът имаше репутация, утвърдена колкото тена на Кеплър — и далеч по-реална. Всеки знаеше, че Баркли е дал своята лепта за службата и има белези да го докаже — според легендите. Затова никой от детективите не мърмореше, или поне не пред него.

— Добър ден, господа.

— Капитане — поздрави Сурани. Кеплър само кимна.

— Натоварен ден — измърмори Баркли и погледна айфона си, за да го докаже.

Прочете някакво съобщение. Отговори, сякаш забрави двамата си подчинени в стаята.

Стомахът на Кеплър се бунтуваше. Гофрети. Искаше гофрети. Или може би голям сандвич.

— Така, какви сте ги надробили пак? — сопнато попита Баркли. — Искате операция под прикритие, така ли?

— Да — отговори Кеплър.

— Къде е детектив Макнамара?

— Всеки момент ще дойде.

— Добре, да започваме.

Баркли вдигна заплашително вежди. Личеше, че търпението му е на изчерпване.

— Ами, шефе, не сме много сигурни. Не успяхме да сглобим всичко.

— То беше… — започна Сурани, но замълча и погледна зад капитана, към вратата. — А, ето мозъка на операцията. Тя ще ви запознае с всички подробности. Здравей, Габи!

Красивата, но строга жена влезе. Сериозно, типично в неин стил, изгледа тримата мъже, като кимна за поздрав на капитана.

Кеплър, със своите наклонности, не се интересуваше ни най-малко от тялото на детектив Габи. Обаче, мамка й, това момиче умееше да се облича. Той ценеше стила й. Тънка бяла блуза и сако на черни и бели карета. Как се наричаше този плат? Нямаше специална дума за десена. Сива пола.

И тези страхотни тъмни дамски чорапи. Също хубави обувки на токчета.

Двамата със Сурани не си падаха по обличане в женски дрехи, но ако си падаха, щяха да станат ревностни последователи на детектив Габи.

Тя също беше легендарна личност. Дъщеря на един детектив от „Организирана престъпност“, бе постъпила в полицията веднага след колежа като криминалист. След като баща й загина при изпълнение на служебния си дълг, стана детектив и се премести в „Тежки престъпления“, като често участваше в разследвания на организираната престъпност, и най-вече на крайно жестоките източноевропейски банди, действащи в Бруклин и Куинс.

Известна с дейността си под прикритие, тя имаше впечатляващ брой задържания. И по-важно — по-голям процент осъдителни присъди от всеки друг. Всеки можеше да арестува някого; съвсем друго бе да имаш достатъчно ум и кураж, за да изпратиш мръсниците за дълъг период зад решетките.

Габи отметна един непослушен кичур кестенява коса от челото си.

— Искаш операция под прикритие, а? — попита и нея капитанът.

— Звучи като телевизионно шоу — пошегува се Кеплър, опитвайки се да я накара да се усмихне. Никой не му обърна внимание и той реши да престане с опитите за разведряване.

— Да — отговори тя.

— Каква е интригата?

— Чух от един информатор, че се е появил играч. Казва се Даниел Риърдън.

— Не съм го чувал. Организирана престъпност?

— Не намерих връзка с никоя от мафиотските организации. Според информатора ми ръководи малка престъпна група в района на Уолстрийт. Работи с двама партньори. Знам само малките им имена. Анди, или Андрю, и Сам.

— Или „Самюел“? — поинтересува се Кеплър.

Тя обърна очите си към него. Обикновено бяха зелени, но днес изглеждаха по-жълтеникави.

— Само „Сам“ — каза рязко, разбирай: „Ако бях чула по-дългото име, щях да го спомена.“ — Не знам нищо друго за тях. Но моят информатор е чул за мръсни сделки на стойност осемцифрени числа.

— Боже, кой е тоя информатор?

— Един тип, свързан с бандата на Седуто.

С известно възхищение Кеплър отбеляза:

— Имаш информатор, внедрен при Седуто? И е още жив?

— Много е добър — отговори тя раздразнено. — И му плащам много пари, за да е добър.

— С какво се занимават Риърдън и хората му? — попита капитанът.

— Сериозни неща, Пол. Главно пране на пари, малко наркотици, малко оръжие. Офшорни машинации. Но най-лошото е, че е убил поне пет-шест души. Двама-трима свидетели и няколко конкуренти. А единият от свидетелите… бил е със семейството си. Риърдън е убил и тях.

— Ох, леле — измърмори Сурани, като поклати глава.

— Престъпна дейност за много милиони и поръчкови убийства — замислено каза капитанът.

Не звучеше изобщо изненадан. Добра реклама в медиите, мислеше си. Може да беше цинично, но Кеплър знаеше, че в този занаят човек трябва да се грижи за имиджа си. Героичните подвизи бяха важни, когато се решаваше бюджетът; бяха важни и когато дойдеше време за повишения. Всеки научаваше тази игра и никой не се чувстваше виновен, че я играе.

— Как мислиш да го примамиш? — попита Баркли.

— Ще бъде трудно. И адски подозрително според информатора ми. Трябва да направя фалшив офис някъде в Манхатън.

— Офис ли? Какво означава това? — попита Баркли рязко.

— Фирма — отговори тя със същия тон. — Компания, офис. Примерно инвестиционна фирма. Не ми трябва много. Две стаи, мебели. Няколко фалшиви досиета, които аз ще подготвя. Декори, реквизит. Офисът ще бъде полупразен — и разхвърлян, сякаш е имало обиск. Това е част от плана ми.

— Тук да не провеждаме „Абскам“? Нямаме много пари.

— Какво е „Абскам“? — попита Сурани.

Никой не отговори. Кеплър си каза, че трябва да обясни на партньора си, че това е една от най-големите тайни полицейски операции в американската история.

— Няма да струва много — увери ги Габи. — Мислех дали да не използваме онова място, което от „Наркотици“ затвориха миналия месец. Така си стои празно. В Мидтаун. Търтъл Бей. О, и ще ми трябва празна къща, някъде в Горен Ийст Сайд. Само за външност. Цялото нещо ще струва два-три бона максимум.

Баркли изръмжа:

— Вероятно може да се направи.

— Ще накарам информационния отдел да направят фалшив сайт на компанията. Да изглежда така, сякаш току-що са го разбили. И ще направя профил във „Фейсбук“ за лъжливата ми самоличност. Елементарни неща. Но достатъчно, за да заблудя Риърдън, ако провери. Което той сто процента ще направи.

Баркли отново изръмжа:

— Чакай. Трябва да ме убедиш, детектив. Разкажи ми повече за този Риърдън.

— Не знам много. Проучих го. Богат е. Живее нашироко. Има мазерати, но то е по-бавно от поршето му. Има луксозна лодка в Кънектикът и друга в Долен Манхатън.

— Брей, брей — обади се Сурани. — Започваме да се занимаваме с цял нов клас престъпници. Издигаме се.

— Или падаме — поправи го с хладен глас Габи. — Този тип убива жени и деца, не чу ли?

Този път поне не беше Кеплър този, който пострада от словесния й камшик.

— Риърдън е ерген — продължи тя. — Никога не е бил женен, но според информатора ми понякога се представя за разведен или за вдовец. Има мезонет в Трибека на стойност три милиона долара и компания на Уолстрийт. Законна е и се занимава с венчърни инвестиции, фонд „Норуок“. Според данъчната му декларация обаче миналата годината е спечелил само едно цяло и две милиона. Тъй че инвестиционната фирма е параван за прането на пари, търговията с оръжие и другите му престъпни дейности.

— Може просто да е излъгал данъчните за приходите си — отбеляза Кеплър.

— Не би го направил с фирмата, която му служи за прикритие. Защо да го прави? Кой би го направил? Това е самоубийство. Не е толкова глупав, Брад.

Ох.

— Ами партньорите? — попита Сурани. — Тия Андрю и Сам? Те свързани ли са с фонд „Норуок“?

— Проверих фирмата, разбира се, за да потърся целите им имена. Обаче не, няма ги там.

Разбира се…

— Добре, какво очакваш да се получи от всичко това? — попита Баркли, винаги заинтересован от крайния резултат.

— Ще се сближа с Риърдън, ще му подхвърля примамка и ще дам на него, Андрю и Сам възможност да преговарят с информатора ми за някоя голяма далавера. Аз ще бъда пречка, затова ще трябва да ме ликвидират.

— Криминален сценарий.

— Точно така. Информаторът ми, Джоузеф, ще носи микрофони. Веднага щом се срещнат с него и споменат нещо за убиване, можем да ги пипнем. И ще получим разрешения за претърсване на домовете и офисите им. С малко късмет ще намерим улики за предишните им престъпления: оръжия, писмени документи, парични преводи.

— Изглежда, че всичко си обмислила добре — както винаги. Кажи ми как искаш да проведем операцията.

— Ще се представя за Габриела Маккензи, мениджър на фалшивата фирма, която споменах. Ще я наречем „Прескот Инвестмънтс“. Ще представим нещата така, сякаш шефът ми — Чарлс Прескот — се занимава с противозаконна търговия с ценни книжа. А вие двамата ще го разследвате. Тъкмо сте се канели да го арестувате, но той е изчезнал. Спирате ме на улицата, когато съм с Риърдън. Съобщавате ми новината за Прескот. Това ще привлече вниманието на Риърдън. След като си тръгнете, се появява моят Джоузеф. Казва ми, че е имал незаконни сделки с Прескот и е бесен заради изчезването му. Ще поиска да му намеря някакъв тайнствен списък, който струва милиони.

— Какво ще има в списъка? — попита Баркли.

„Уместен въпрос“ — замисли се Кеплър.

— Няма значение — небрежно отговори тя.

Да, може би наистина нямаше.

— Това ще е примамката — продължи Габи. — Може да е всичко. Аз обаче реших да накарам Риърдън да си помисли, че е списък на подмолни играчи, замислящи план да сринат борсата за един-два дни и да гушнат милиони от това. Ще му пусна различни уловки. Например че един от клиентите на Прескот е германски терорист и контрабандист на оръжие. Другите ще са брокери, предимно от чужбина. А пък аз ще работя по договор за наем, който трябва да бъде подписан в близките седмици — за помещение на Банкърс Скуеър в Манхатън, където фондовата борса прави нова комуникационна система. Риърдън може да навърже нещата по всичко това, но за да сме сигурни, мисля да скрия тази бележка в няколко папки, които ще му дам да прегледа, сякаш не подозирам, че е вътре.

Тя постави един лист на масата.

От: Чарлс Прескот

До: „Инвеститорски синдикат“

Тема: Актуализиран план

2-ро число на месеца: Технологичният център на Нюйоркската фондова борса на Банкърс Скуеър отваря.

4-то число: Договорът за наем на Банкърс Скуеър 7 е финализиран. Нашите „инженери“ пристигат с подходящата екипировка, за да блокират оптичната кабелна система на Технологичния център, намираща се точно под склада.

6-о число: Базираните в Америка инвеститори се евакуират на безопасно място. Препоръчителни дестинации: Швейцария, Каймановите острови, Сейнт Китс, Сейнт Томас.

8-о число, 11:00: Комуникационната система е блокирана. Нюйоркската фондова борса спира работа.

8-о и 9-о число: Завършване на краткосрочните сделки, направени през годината, и разпределяне на печалбата между инвеститорите.

— Целевата дата е Денят на Колумб, затова го наричам „Октомврийския списък“ — списък с хората в синдиката. Организирани от шефа ми.

— Прекрасно — похвали я Кеплър.

Беше искрено впечатлен. Ако беше в другия лагер, като нищо щеше да се влюби в Габриела.

Тя продължи:

— Джоузеф ще си поиска обратно депозита, който е платил на Прескот. Четиристотин хиляди долара или нещо такова.

— Ей, чакай — не мога да извадя толкова оборотни пари — побърза да предупреди капитанът.

— Не е необходимо. Не ми трябват истински пари в брой. Това е, за да накараме Риърдън да помисли, че залогът е голям. Ако капарото е четиристотин бона, значи става дума за сериозни пари. Така окончателно ще лапне въдицата.

— Защо ти е да използваш информатора си? — попита Баркли. — Защо не някой детектив под прикритие?

— За по-голяма достоверност. Ако Риърдън реши да провери, ще открие, че Джоузеф е свързан със Седуто. Но както казах, ще ми трябват поне още двама-трима души, освен вас тук. Искам Елена Родригес от „Наркотици“.

— Ще се опитам да го уредя.

— Постарай се — императивно каза Габи. — Тя ми трябва. Добра е.

— Каква ще бъде нейната роля в сценария?

— Моя колежка във фирмата на Прескот.

— Спомена, че ще си жертва. Какво ще направи Джоузеф, за да те принуди да му дадеш списъка?

— Ще отвлече дъщеря ми.

Кеплър примигна изненадано. Дъщеря ли имала? Габи бе последната жена, която би си представил в ролята на майка.

— Риърдън ще бъде с мен, докато обикалям града и търся „Октомврийския списък“ и четиристотинте бона. Сигурна съм, че ще се обади на Андрю и Сам — ще се престорят, че искат да ми помогнат да си върна момичето. Но всъщност ще се опитат да сключат сделка с Джоузеф, да му продадат списъка или да се включат в бизнеса с него.

— Ами ако Риърдън не се хване? — попита Кеплър.

— В такъв случай просто няма да играеш голф един-два дни.

— Той не играе голф — уточни Сурани. — Той гледа голф.

Кеплър му показа среден пръст. Тайно. И го погледна влюбено.

— А пък аз ще олекна с два бона за постановката — измърмори Баркли.

Тя го изгледа като жена съпруга си, който е направил дребнава забележка за начина, по който е изгладила ризата му. Само Габи Макнамара, единствена от трийсетте хиляди ченгета в Ню Йорк, можеше да си позволи да гледа по такъв начин началството.

— Е, Пол, ще действаме ли?

А също да му говори толкова фамилиарно.

Баркли се замисли за момент.

— Добре, имам три дни максимум. Приключваме всичко в понеделник, независимо какво ще откриеш или няма да откриеш.

— Прието. Мерси. — Благодарността й не прозвуча особено сърдечно. — Така, много труд ще трябва да хвърлим, за да убедим Риърдън, че всичко това е реално. — Сякаш казваше, че трябва да занесе дрехите си на химическо. — Трябва да застрелям някой полицай.

„Мен ли погледна, когато го каза?“ — запита се Кеплър.

— Не позволявам никаква стрелба в сценария — решително заяви Баркли. — В никакъв случай.

— Трябва. — Думата прозвуча още по-твърдо, защото бе изречена от толкова шикозно облечена жена. — Ако Риърдън има някакви съмнения, това ще ги разсее. Ще използваме халосни. Ще използваме някой младок от Патрулния отдел. Ще му бъде голяма тръпка.

— Не — възрази Кеплър.

Всички го погледнаха; Габи — най-строго.

— Не можеш да допуснеш Риърдън да бъде около теб — обясни той. — Полицаят или някой минувач ще го види, което го прави заподозрян. Той ще се скрие или отдръпне.

— Логично. Не се бях сетила за това. Ще се постарая да бъде на разстояние.

Баркли изтъкна:

— Медиите, обществото, всички ще полудеят, ако има застрелян полицай. Ще излезем на първата страница в „Ню Йорк Поуст“. Ще разпитват за него.

— Ще използваме фалшиво име. Проверих, в полицията няма служител, който да се казва Фред Станфорд Чапман. Това беше гаджето ми в гимназията. Ще му направим фалшива служебна карта и ще подготвим фалшиво прессъобщение. Предупреди председателя на полицейския профсъюз, че това е част от сценария.

Габи се втренчи в капитан Баркли с поглед на снайперист. И замълча. Той измърмори неохотно:

— Добре, мисля, че ще стане.

— Аз ще организирам всичко.

Габи отвори чантичката си. Кеплър забеляза кълбо прежда, синя и зелена. Спомни си, че тя се успокоява с плетене. Отначало му се беше сторило странно, но пък той си губеше времето с „Енгри бърдс“ и судоку, и да, с гледане на голф. Тя извади лист хартия и го остави на масата пред тях.

— Това е сценарият, ден по ден, започвайки от днес следобед. Запомнете го. Ще го унищожим, преди да си тръгна. Може да има вариации и импровизации, но ще ви пращам съобщения, ако има промени в плана.

Тримата мъже се наведоха напред и се зачетоха.

Операция под прикритие 2340–42 (Кодово име: Операция „Чарлс Прескот“)

Петък

— Дет. Макнамара, псевд. Габриела Маккензи, установява контакт със субекта — Даниел Риърдън.

Събота

— Дет-ви Кеплър и Сурани говорят с дет. Макнамара и суб. Риърдън: Чарлс Прескот е избягал от града.

— Повер. инф-р Джоузеф съобщава на дет. Макнамара и суб. Риърдън, че е отвлякъл дъщеря й (Сара) и изнудва дет. Макнамара да му даде „Октомврийския списък“ и пари.

— Макнамара и Риърдън се опитват да намерят „Октомврийския списък“ и исканата сума.

— С помощта на дет. Елена Родригес дет. Макнамара и суб. Риърдън получават достъп до локация „Прескот Инвестмънтс“ в Манхатън. Намират „Октомврийския списък“.

— Близо до споменатата локация дет. Макнамара и суб. Риърдън са засечени от дет-ви Кеплър и Сурани, но успяват да изнесат незабелязано „Октомврийския списък“ от „Прескот Инвестмънтс“. Това затвърждава впечатлението за важността на списъка. Суб. Риърдън получава индикации за вероятна крупна финансова измама.

— Дет. Макнамара и суб. Риърдън продължават да се крият и да търсят пари за откуп, като преговарят с „похитителя“ — повер. инф-р Джоузеф.

Неделя

— Дет. Макнамара и суб. Риърдън се опитват да намерят пари в дома на любовницата на Чарлс Прескот в Горен Ийст Сайд. Там са пресрещнати от дет-ви Кеплър и Сурани и патрулен полицай, използващ псевдоним Фред Станфорд Чапман. Мнимо прострелване на Чапман. Дет. Макнамара и суб. Риърдън избягват. Дет. Макнамара симулира раняване по време на бягството.

— Ако все още не го е направил, суб. Риърдън би трябвало да се свърже със съучастниците си Андрю и Сам под претекст, че ще помогнат за освобождаване на дъщерята на дет. Макнамара.

— Суб. Риърдън и/или Андрю и Сам се срещат с инф-р Джоузеф с намерение да измамят и убият детектив Макнамара. Инф-рът или мястото на срещата ще бъдат снабдени с микрофони. Инф-рът ще съобщи на дет. Макнамара къде се намира мястото на срещата.

— Тактическо задържане на Риърдън, Андрю и Сам от специалния отряд.

Баркли очевидно остана впечатлен, макар че се опита да не го показва:

— Брей, това се казва сценарий.

— С хора като Риърдън няма място за импровизации — каза тя небрежно. Този тип убива жени и деца…

— Сигурна ли си, че Риърдън ще тръгне с теб? — попита Кеплър.

— Ще тръгне. Аз ще се погрижа за това.

— Как ще установиш контакт?

— Всеки петък следобед ходи да плува в спортния клуб „Батъри Парк“…

— Може да играе ракетбол или тенис — бързо изтъкна Кеплър.

Тя го погледна строго:

— Единствената причина човек да се запише точно в този клуб е заради тениса или за басейна. Моето проучване показва, че никога не е плащал за използване на корта и не е купувал топки. Следователно — плува.

„Натри ми носа. И говори гръцки. Или беше латински? Каква жена“. Другият лагер изведнъж му се стори по-привлекателен.

— След плуването отива да пийне нещо в „Лимончело“.

— Какво е „Лимончело“?

— Ресторант на брега на залива. — На Габи все повече започваше да й става навик да говори на Кеплър, без да го поглежда. Тя продължи, като гледаше Баркли: — Обикновено пие уиски или червено вино. Ще си нося по едно шишенце и от двете. След като видя какво си е поръчал, ще отида в тоалетната и ще полея малко върху ръкава си. Ще го накарам да си помисли, че е изцапал блузата ми. Оттам нататък поемам нещата в свои ръце.

Всъщност Габи може би не беше най-подходящата жена на света, с която да излиза, замисли се Кеплър.

— Какво имаш предвид под „симулиране на раняване“? — попита Сурани, като почука по сценария.

— Трябва да се изкарам уязвима. Да накарам Риърдън да повярва, че не съм заплаха. Вероятно ще падна и ще си прехапя бузата отвътре — за да изглежда, сякаш кървя от счупено ребро и пробит бял дроб. Освен това Риърдън си пада малко садист. Болката ми ще го възбуди.

— Ще носиш ли оръжие?

— Как да нося? Нали съм офис мениджър на инвестиционна компания — отговори тя, като кимна към сценария.

— Тогава микрофон — предложи Кеплър.

— Не. — Тя се намръщи, сякаш беше безкрайно изненадана, че той не разбира.

— В техническия отдел имат доста добри устройства, Габриела — настоя Сурани. — Имам предвид апаратура за проследяване. Имаме джипиес и микрофон в запалка…

— Как ще ми дадете запалка, като не пуша? Как ще го изтълкува Риърдън?

— Само казвам. Може друго.

— Не, никакви устройства. И никакво допълнително следене. Само вие и… стойте на разстояние. Не мога да рискувам Риърдън да надуши, че всичко е постановка. Това е най-голямата опасност. Не е оцелял толкова дълго, като е бил небрежен. Затова запаметете добре сценария.

Тя бутна листа напред и като ученици пред строга учителка Сурани и Кеплър се подчиниха. Когато и двамата кимнаха, Габи взе листа и отиде при машината за унищожаване на документи. Пъхна го вътре и го направи на конфети. Преметна чантичката си през рамо и каза на детективите:

— Довечера ще ви пратя повече подробности. Пресрещнете ни на ъгъла при моя блок към десет-единайсет.

Сурани изрецитира:

— Детективи Кеплър и Сурани говорят с детектив Макнамара и субекта Риърдън: Чарлс Прескот е избягал от града.

Тя го удостои с първата и единствена усмивка за тази среща:

— Добре.

— Още нещо — обади се Кеплър.

Тя го погледна сериозно:

— Да?

— Тоя информатор, Джоузеф. Имаш ли му доверие?

— Доста.

— Доста… Добре, ами шефът на Джоузеф? Седуто? Той може да е проблем, знаеш го. Дали няма опасност Джоузеф да сготви теб? Имам предвид да си мисли, че може да изкара от Риърдън големи пари. И после да те очисти, след като получи каквото иска.

Моралът дори на най-надеждните информатори не беше много по-висок от този на престъпниците, с които бяха свързани.

Дали Габи щеше да се ядоса, задето Кеплър поставя под въпрос преценката й за Джоузеф?

Тя отговори само:

— Благодаря за загрижеността, Брад. Но съм преценила риска и е приемлив. Няма много какво да направим.

След тези думи излезе.

— Леле, страшна мацка — измърмори Баркли. Нещо, което не интересуваше нито Кеплър, нито партньора му. — Искам да сте през цялото време нащрек около нея.

— Ама — изтъкна Сурани — тя каза никакво наблюдение.

— Не ме интересува какво е казала. Искам да знам какво говори, къде ходи, с кого се вижда. Денонощно. Това е прекалено опасно, за да я оставим на произвола на съдбата. Заемете се веднага.