Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Корморан Страйк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cuckoo’s Calling, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
NMereva (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Робърт Галбрейт

Заглавие: Зовът на кукувицата

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 03.02.2014

Редактор: Татяна Джокова

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Татяна Джокова

ISBN: 978-619-150-299-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7499

История

  1. — Добавяне

10

Робин бе придобила навика да купува сандвичи и за Страйк, когато той оставаше в офиса през обедната почивка, и след това да си прибира дължимото от кутията за дребни разходи.

Днес обаче не бързаше да се върне. Въпреки неведението на Луси бе забелязала колко притеснен изглеждаше Страйк, че ги заварва да разговарят. Изражението му, когато влезе в офиса, бе също толкова мрачно като при първата им среща.

Робин се надяваше да не е изрекла нещо пред Луси, което на Страйк не би му харесало. Не можеше да се каже, че Луси бе натрапвала любопитството си, но бе задавала въпроси, за които Робин нямаше решение как да отговори.

— Срещна ли се вече с Шарлот?

Робин бе предположила, че това е красивата бивша съпруга или приятелка, на чието излизане от сградата бе станала свидетел първата сутрин. Избегнатият на косъм сблъсък помежду им надали можеше да се приеме за среща, така че тя бе отговорила:

— Не, не съм.

— Странно — бе се поусмихнала Луси. — Очаквах, че тя би искала да те види.

По някаква причина Робин бе изпитала нужда да припомни:

— Тук съм само временно.

— И все пак — настояла бе Луси, като очевидно си имаше наум нещо, което Робин не разбираше.

Едва сега, докато се движеше нагоре-надолу покрай рафтовете с чипс и бисквити, без да им обръща особено внимание, си обясни за какво бе намеквала Луси. Вероятно жената просто се бе опитала да я поласкае, тъй като самата мисъл, че Страйк би проявил мъжки интерес към нея, й се струваше крайно неуместна.

(„Мат, честна дума, ако го видиш… Той е грамаден и има лице на пребит боксьор. Сигурна съм, че е над четирийсет и… — чудеше се какви още недостатъци във външността на Страйк да изтъкне — има коса като срамни косми.“

Матю се примири с работата й при Страйк едва сега, след като вече бе приела поста в медийната консултантска фирма.)

Робин избра два пакета чипс със сол и оцет и се насочи към касата. Още не беше съобщила на Страйк, че ще напусне след две седмици и половина.

Луси се бе отказала от темата за Шарлот само за да разпитва Робин за обема на работата, минаваща през, меко казано, скромния офис. Робин и за това бе уклончива, интуитивно усетила, че ако Луси не бе наясно за финансовото състояние на Страйк, то беше защото брат й не бе пожелал тя да знае. С надеждата, че жената би се зарадвала да чуе добри неща за бизнеса, тя спомена, че последният им клиент е много богат.

— Развод, нали? — попита Луси.

— Не — отвърна Робин, — става дума… Все пак съм подписала договор за конфиденциалност… Иска от него да преразгледа самоубийство.

— О, боже, това никак няма да е забавно за Корморан — отбеляза Луси със странна нотка в гласа.

Робин придоби объркан вид.

— Не ти ли е казал? Повечето хора го знаят. Майка ни беше прочута… наричат ги групарки, нали? — Изведнъж усмивката на Луси бе станала някак насилена, а при целия й стремеж да се покаже неутрална, гласът й пресекваше. — Цялата история я има в интернет. В наши дни всичко е там. Умря от свръхдоза и казаха, че било самоубийство, но според Стик било дело на бившия й съпруг. Нищо не се доказа. Стик беше бесен. Във всеки случай беше ужасно и мъчително. Може би тъкмо затова клиентът е избрал Стик. Доколкото схващам, самоубийството е станало със свръхдоза.

Робин не отговори, но нямаше значение; Луси продължи, без да изчака отговора:

— Тогава Стик напусна университета и постъпи във военната полиция. Семейството беше много разочаровано. Беше много умен, никой от близките ни не е учил в Оксфорд. Ала той просто си събра багажа и постъпи в армията. Явно му подхождаше, защото постигна голям напредък там. Честно казано, за мен е много жалко, че напусна. Можеше да остане въпреки това, което се случи с крака му…

Робин не издаде и с трепкане на клепач, че не знае нищо по въпроса.

Луси отпи от чашата си.

— Откъде точно в Йоркшър си?

Нататък разговорът потече приятно до момента на влизането на Страйк, когато двете се смееха на описанието, което Робин даваше на последния опит на Матю в начинанието „Направи си сам“.

Ала докато вървеше обратно към офиса със сандвичите и чипса, на Робин й бе по-мъчно за Страйк, отколкото преди. Бракът му — или ако не бяха женени, сериозната му връзка — се бе провалил; той спеше в офиса си; претърпял бе раняване във войната, а сега бе установила, че и майка му бе починала при съмнителни и грозни обстоятелства.

Тя не се преструваше пред себе си, че това състрадание не е примесено с любопитство. Вече знаеше, че непременно в близкото бъдеще ще потърси подробности в мрежата за смъртта на Леда Страйк. В същото време се чувстваше виновна, задето бе зърнала неуместно част от косматия корем на Страйк, случайно изложен на показ сутринта. Вече знаеше, че той е горд и самостоятелен човек; това бяха негови качества, които пораждаха у нея симпатия и уважение, та макар и тези качества да намираха израз в походно легло, лични вещи в кашони на площадката, празни кутии от полуготови нудли в кошчето за боклук и да предизвикваха презрение у хора като Матю, за които всеки, живеещ в некомфортна среда, непременно е мърляч или пройдоха.

Робин не беше сигурна дали не си въобразява, че атмосферата в офиса бе леко напрегната при завръщането й. Страйк седеше пред монитора на компютъра й, тракаше по клавиатурата и макар да й благодари за сандвичите, не се откъсна от работата си както обичайно, за да побъбрят десетина минути по случая „Ландри“.

— Трябва ми компютърът за малко, ще ти бъде ли удобно да поседиш на канапето? — попита я той и продължи да чатка по клавишите.

Робин се чудеше дали Луси бе казала на Страйк за какво са си приказвали. Надяваше се да не го е направила. После се ядоса, че се чувстваше виновна. В края на краищата тя не бе сторила нищо лошо. Тези й чувства временно заглушиха голямото й желание да разбере дали бе намерил Рошел Онифаде.

— Аха! — рече Страйк.

Открил бе в сайта на италианския дизайнер червеното палто от фалшиви кожи, с каквото бе облечена Рошел тази сутрин. Пуснато бе в продажба едва през последните две седмици и струваше хиляда и петстотин лири.

Робин изчака Страйк да обясни възклицанието си, но той не го направи.

— Намери ли я? — попита го тя най-сетне, когато Страйк се извърна към нея и се зае да развива сандвичите си.

Той й разказа за срещата, но вече ги нямаше ентусиазмът и благодарността от сутринта, когато неведнъж я нарече „гений“. Тонът на Робин, с който го уведоми за резултатите от собствените си запитвания по телефона, бе съответно също така хладен.

— Обадих се на Дружеството на правистите за конференцията в Оксфорд на седми януари — каза тя. — Тони Ландри е присъствал. Престорих се на делегатка, която също е била там, и казах, че съм изгубила визитката му.

Той не изглеждаше особено заинтересуван от информацията, която бе поискал, нито я похвали за инициативността й. Разговорът замря и остави неудовлетворение и у двамата.

Конфронтацията с Луси бе изтощила Страйк; той искаше да е сам. Подозираше също, че Луси може да е казала на Робин за Леда. Сестра му се измъчваше от факта, че майка им бе живяла и умряла при такива скандални обстоятелства, но изпадаше в настроения, в които биваше обземана от парадоксалното желание да го обсъжда надълго и нашироко, особено с непознати. Може да беше нещо като предпазен вентил поради мълчанието, което пазеше за миналото си пред своите приятелки от предградието, а може и да пренасяше военните действия във вражеска територия, тревожейки се от това, което хората може би вече знаеха, и стараейки се да предвари нездравия им интерес. Ала той не искаше Робин да знае за майка му, за крака му, за Шарлот, за никоя от темите, които Луси държеше да разчопля.

Уморен и в лошо настроение, Страйк несправедливо разпростря и над Робин общото си раздразнение от жените, които сякаш не можеха да оставят човек на мира. Помисли, че би могъл да отнесе бележките си в „Тотнъм“ този следобед, където би могъл да мисли, без да е прекъсван и без да му досаждат с настояване за обяснения.

Робин остро усети промяната в атмосферата. Възприе духа на мълчание, наложен от безучастно дъвчещия Страйк, изтръска се от трохите и му предаде съобщенията от сутринта с делови и неутрален тон.

— Обади се Джон Бристоу и остави номера на мобилния телефон на Марлийн Хигсън. Свързал се е и с Ги Соме, който може да се срещне с теб в десет часа сутринта в четвъртък в студиото си на Блънкет стрийт, ако ти е удобно. Намира се в Чизик, близо до Странд-он-дъ-Грийн.

— Чудесно. Благодаря.

През този ден си казаха много малко. Страйк прекара по-голямата част от следобеда в пъба и се върна чак в пет без десет. Неловкостта помежду им продължи и за пръв път той се зарадва, че Робин си тръгва.