Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Корморан Страйк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cuckoo’s Calling, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
NMereva (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Робърт Галбрейт

Заглавие: Зовът на кукувицата

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 03.02.2014

Редактор: Татяна Джокова

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Татяна Джокова

ISBN: 978-619-150-299-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7499

История

  1. — Добавяне

2

Камерите, напомнящи кутии за обувки, изглеждаха някак злонамерени, кацнали всяка на своя стълб с по едно празно черно око. Сочеха в противоположни посоки и обхващаха Олдърбрук Роуд, гъмжащ от пешеходци и превозни средства. И двата тротоара бяха плътно запълнени с магазини, барове и кафета. Двуетажни автобуси гърмяха в двете посоки в определените за тях ленти.

— Тук е заснет Бягащия, за когото говори Бристоу — отбеляза Страйк, застанал гърбом към Олдърбрук Роуд и с лице към много по-тихия Белами Роуд с неговите високи и разкошни къщи, водещ към самото сърце на жилищния район Мейфеър. — Минал е покрай камерата дванайсет минути преди падането й… Това е най-краткият маршрут от Кентигърн Гардънс. Тук се движат нощни автобуси и има най-добра възможност да се хване такси. Не че би било особено умен ход, ако току-що си убил жена.

Той отново заби нос в оръфания пътеводител. Страйк явно не се притесняваше, че някой може да го вземе за турист. А и без съмнение това не би му навредило предвид размерите му, каза си Робин.

В течение на кратката й кариера като временна сътрудничка от Робин много рядко бяха искали да върши нещо извън условията на секретарския й договор, затова тя бе леко притеснена от предложението на Страйк за разходка. Ала със задоволство установи, че може да свали от Страйк всякакви подозрения за флиртуване. Дългото им вървене дотук бе минало почти в пълно мълчание, Страйк очевидно бе погълнат от мислите си и от време на време се консултираше с картата.

Ала щом стигнаха до Олдърбрук Роуд, той беше казал:

— Ако забележиш нещо, което не съм видял, или ти хрумне догадка, ще споделиш с мен, нали?

Това беше твърде вълнуващо: Робин се гордееше със своята наблюдателност; тя бе една от причините тайно да храни детинската си амбиция за това, което бе всекидневие за едрия мъж до нея. Направи интелигентен оглед на улицата в двете посоки и опита да си представи какви биха били мотивите на някого, излязъл тук в два часа посред нощ при снеговалеж и температура под нулата.

— Насам — подкани я обаче Страйк, преди да я е споходило някакво прозрение, и двамата поеха редом по Белами Роуд.

Той се извиваше плавно наляво и продължаваше с още шейсетина къщи, почти идентични с лъскавите си черни входни врати, с късите метални оградки от двете страни на чистите бели стълби и с качетата с подрязани в разни форми храсти. Тук-там имаше мраморни лъвове и месингови табелки, посочващи името и професията на обитателите; от горните прозорци проблясваха полилеи, а една врата беше разтворена и разкриваше под с шахматен паркет, маслени картини в златни рамки и стълбище в стил „Крал Джордж“.

Докато вървеше, Страйк обмисляше част от информацията, която Робин бе успяла да намери в интернет сутринта. Както бе подозирал, Бристоу не бе искрен в твърдението си, че полицията не е направила опит да открие Бягащия и неговия партньор. Заровени сред изобилните и яростни вестникарски материали, оцелели онлайн, съществуваха и обръщения към мъжете да се появят за справка, които обаче не бяха дали резултат.

За разлика от Бристоу Страйк не тълкуваше това като некомпетентност от страна на полицията или като занемаряване на разследването на евентуален заподозрян в убийство. Внезапно прозвучалата автоаларма в момента, когато двамата мъже бяха напуснали бързо района, бе разбираема причина за неохотата им да разговарят с полицията. Нещо повече, Страйк не знаеше дали Бристоу е запознат с вариращото качество на записите от охранителните камери, затова пък той самият имаше богат опит с безнадеждно размазани черно-бели образи, от които бе невъзможно да се установи реално сходство с когото и да било.

Страйк бе забелязал също така, че Бристоу не беше споменал нито в разговора, нито в бележките си и дума за ДНК пробите, събрани от апартамента на сестра му. Поради факта колко бързо полицаите бяха изключили Бягащия и другаря му от по-нататъшното разследване имаше силни подозрения, че не са открили в апартамента чужда ДНК. Страйк обаче беше наясно, че истински заблудените с лека ръка биха отхвърлили тривиални подробности от сорта на ДНК доказателства с аргументи за замърсяване или заговор. Виждаха каквото искаха да видят, слепи за неудобната неумолима истина.

Ала сутрешните издирвания в Гугъл бяха предложили евентуално обяснение за обсебеността на Бристоу от Бягащия. Сестра му беше издирвала биологичните си корени и бе успяла да открие рождената си майка, а тя изглеждаше, въпреки резервите поради стремежа на пресата към сензации, твърде противна личност. Несъмнено подобни откровения като откритите от Робин биха били неприятни не само за Ландри, а и за цялото семейство, в което бе осиновена. Дали не бе доказателство за лабилността на Бристоу (защото Страйк не можеше да се преструва пред себе си, че клиентът му създава впечатление за добре балансирана личност) убеждението му, че Лула, такава щастливка в някои отношения, е предизвикала съдбата? Че е събудила спящото зло в опита да разкрие тайната на произхода си; че е активирала демон, който е протегнал ръка от далечното минало и я е убил? Затова ли чернокожият в нейния квартал го бе притеснил толкова?

Навлизайки все по-навътре в анклава на богатите, Страйк и Робин стигнаха до ъгъла на Кентигърн Гардънс. Също като Белами Роуд улицата притежаваше аура, излъчваща респектиращ и резервиран просперитет. Къщите бяха викториански, високи, с червена тухлена фасада, гарнирана с каменни фризове, с големи прозорци с фронтони, всеки със свое индивидуално каменно балконче. Навсякъде цареше ред и чистота, плод на добра и скъпа поддръжка. Имаше малко паркирани коли; табела съобщаваше, че за тази привилегия е нужно разрешително.

Вече без полицейски ленти и тълпи репортери отпред, сградата на номер осемнайсет се бе вписала отново в елегантната хармония на квартала.

— Балконът, от който е паднала, е на последния етаж — уточни Страйк. — На около дванайсет метра височина, бих казал.

Той заоглежда красивата предна фасада. Робин забеляза, че балконите на горните три етажа са плитки, едва имаше място да се застане между балюстрадата и дългите прозорци.

— Работата е там — каза Страйк, присвил очи към балкона високо над тях, — че блъсването на човек от такава височина не би гарантирало смърт.

— О, как не? — възрази Робин, представяйки си ужасяващото падане от най-горния балкон до твърдата настилка.

— Ще се изненадаш. Прекарах един месец на легло в съседство с един уелсец, когото вятърът бе издухал от сграда с подобна височина. Имаше счупени крака и таз, много вътрешни кръвоизливи, но още си е жив.

Робин погледна Страйк, без да скрива учудването си какво ли го бе задържало на легло цял месец, но вече втренчен във входната врата, детективът не й обърна внимание.

— Електронна ключалка — измърмори, забелязал металното квадратче с бутони, — и камера над вратата. Бристоу не спомена камера. Може да е нова.

Остана така няколко минути, като изпробваше различни теории пред респектиращата червена тухлена фасада на тези фантастично скъпи крепости. Защо изобщо Лула Ландри беше избрала да живее тук? Тих, традиционен и скучен, кварталът бе естествена среда за обитаване от всевъзможни богаташи: руски и арабски олигарси; корпоративни гиганти, които живееха ту в градските си къщи, ту в именията си в провинцията; богати стари моми, бавно креещи сред колекциите си от предмети на изкуството. Той намираше този избор за странен за момиче на двайсет и три, което според всички материали в пресата, изчетени му от Робин, се движеше с модерни творци, формиращи прославения си усет за стил по-скоро под влияние на улицата, отколкото по разните салони.

— Изглежда много добре защитена, нали? — обади се Робин.

— Да, така е. При това без тълпата папараци, които са стояли на стража онази нощ.

Страйк се облегна на черната метална ограда на номер двайсет и три, загледан в номер осемнайсет. Прозорците на бившето жилище на Ландри бяха по-високи от онези на по-ниските етажи и балконът му, за разлика от другите два, не беше декориран с растения. Страйк извади от джоба си пакет цигари и предложи една на Робин; тя поклати глава изненадана, защото не го бе виждала да пуши в офиса. След като запали и вдиша дълбоко дима, той каза със залепен за входната врата поглед:

— Според Бристоу онази нощ някой е влязъл и излязъл, без да бъде засечен.

Робин, вече решила, че сградата е непроницаема, очакваше Страйк да осмее тази теория, но грешеше.

— Ако е станало така — добави Страйк, без да отмества очи, — било е предварително планирано, и то много добре. Никой не би могъл да преодолее фотографи, електронна ключалка с код, охранител и затворена вътрешна врата, след което отново да излезе, ако разчита на единия късмет. Работата е там — почеса той брадичката си, — че каквато и да било степен на планиране не се връзва с подобно претупано убийство.

На Робин изборът на това прилагателно й се видя проява на безсърдечност.

— Да бутнеш някого през балкона е импулсивен акт — обясни Страйк, сякаш усетил вътрешното й потрепване. — Говори за кипнала кръв. За сляпа ярост.

Установи, че компанията на Робин е приятна и отморяваща не само защото тя попиваше всяка негова дума и не си бе правила труда да нарушава периодите на мълчанието му, но и защото този сапфирен пръстен на ръката й играеше ролята на безапелационна точка: дотук и толкоз. Това го устройваше идеално. Беше свободен да се поизфука умерено, едно от малкото удоволствия, които му бяха останали.

— Ами ако убиецът вече е бил вътре?

— Това е далеч по-вероятно — потвърди Страйк и Робин се почувства много доволна от себе си. — И ако вътре е имало убиец, можем да избираме между самия охранител, семейство Бестигуи, поотделно или заедно, или непознат, крил се в сградата, незабелязан от никого. При варианта с някого от двамата — Бестигуи или Уилсън, изчезва проблемът за влизане и излизане, трябвало е само да се върнат на местата, на които се е очаквало да бъдат. Налице е рискът, че тя би могла да бъде само ранена и да оживее, но в спонтанното непредумишлено убийство има много повече логика, ако го е извършил някой от тях. Скандал и необмислено блъсване.

Страйк изпуши цигарата си и продължи да оглежда внимателно входа на сградата и по-конкретно разстоянието между прозорците на първия етаж и тези на третия. Мислеше си преди всичко за Фреди Бестигуи, филмовия продуцент. Според откритото от Робин в интернет Бестигуи е спял в леглото си, когато Лула Ландри е паднала от балкона два етажа по-нагоре. Фактът, че тъкмо съпругата на Бестигуи беше вдигнала тревога с настоятелните уверения, че убиецът още е горе, а в това време собственият й мъж е стоял до нея, внушаваше, че тя поне не смята него за виновен. Въпреки това Фреди Бестигуи бе мъжът в най-голяма близост до младата жена по време на смъртта й. Опитът бе научил Страйк, че лаиците са обсебени от мотива, докато в списъка на професионалиста начело стои възможността.

Неволно потвърждаваща принадлежността си към лаиците, Робин попита:

— Но защо му е на някого да избере среднощен час, за да се кара с нея? Няма сведения да не се е разбирала със съседите си, нали? А Танзи Бестигуи определено не би могла да го направи, не е ли така? Защо й е било да тича долу и да съобщава на охранителя, ако току-що е блъснала Лула през балкона?

Страйк не отговори веднага; явно следваше собствения си ред на мисли, защото след малко обобщи:

— Бристоу се е фиксирал върху онзи четвърт час, след като сестра му е влязла в сградата, фотографите са се разотишли, а охранителят е напуснал поста си, защото не е бил добре. Това означава, че фоайето за кратко е останало без надзор. Ала как би могъл някой извън сградата да знае, че Уилсън се е оттеглил? Входната врата не е стъклена.

— Плюс, че — интелигентно допълни Робин — би трябвало да знаят кода, за да отворят вратата.

— Хората стават немарливи. Ако охраната не го сменя редовно, куп нежелани посетители биха могли да знаят кода. Да огледаме насам.

Закрачиха мълчаливо към края на Кентигърн Гардънс, където откриха тясна уличка, минаваща под ъгъл зад гърба на сградата на Ландри. Страйк развеселен установи, че се нарича „Пътят на крепостните“. Беше достатъчно широка, за да мине по нея една кола, добре осветена и непредоставяща места за криене, с дълги, високи и гладки стени от двете страни на павираната настилка. Стигнаха до две отварящи се с дистанционно управление гаражни врати с огромен надпис „Частна собственост“ на стената до тях, които отвеждаха към подземен паркинг, ползван от обитателите на Кентигърн Гардънс.

Когато прецени, че са горе-долу на мястото, където трябваше да е гърбът на номер осемнайсет, Страйк подскочи, улови се за горния ръб на стената и се наведе надолу да огледа малките грижливо поддържани градини. Между всяка гладка и старателно окосена морава и къщата, към която тя принадлежеше, имаше стълбище към сутерена. Всеки с намерение да се изкачи по задната фасада на къщата по мнението на Страйк щеше да се нуждае от стълба или от партньор, за да го повдигне, както и от здраво въже.

Плъзна се обратно надолу по стената и сподавено изпъшка от болка, като се приземи върху протезата си.

— Нищо ми няма — рече в отговор на тревожното ахване на Робин. Тя беше забелязала загатнатото накуцване и се чудеше дали не е поради навехнат глезен.

Вървенето по павираната улица предизвика неприятно усещане за търкане между ампутирания му крак и протезата. Предвид несгъващия се изкуствен глезен му беше много по-трудно да се движи по неравен терен. Страйк се запита със съжаление беше ли нужно въобще да се набира на стената. Робин наистина беше хубавка, но не можеше да има и сравнение между нея и жената, която бе напуснал.