Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mad About The Boy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-337-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891

История

  1. — Добавяне

Отпуснатата диафрагма

Сряда, 9 май 2012 г.

79 килограма, последователи в Туитър 0.

9:30 ч. Спешно! Гърбът ми ме изостави. Искам да кажа, че си е там, в смисъл че раменете ми още са свързани със задните части, но точно бях проверила за последователи в Туитър, затворих лаптопа и отметнах пренебрежително глава, когато цялата лява част на гърба ми бе сграбчена от спазъм. Сякаш преди не бях забелязвала, че имам гръб, а сега изведнъж се озовах в пълна агония. Какво ще правя?

11 ч. Току-що се върнах от остеопат. Според остеопата вината не е на Туитър, а случилото се, се дължи на годините вдигане на деца и препоръча да се опитам да се навеждам от коленете, а не от гърба. С други думи, да приклякам като жена от африканско племе, което ми се струва малко непохватно, макар че не искам да обиждам грациозността на жените от африкански племена, които са изключително грациозни, разбира се.

Попита дали имам други симптоми и аз отговорих:

— Киселини.

Тя опипа корема ми и възкликна:

— Боже! Това е най-отпуснатата диафрагма, която някога съм докосвала.

Оказва се, че заради възрастта ми целият среден участък отказва да се върне в изходно положение и вътрешностите ми висят. Нищо чудно, че се изливат над ръба на черния ми анцуг като желе.

— Какво да правя?

— Ще се наложи да поработиш върху този корем — отговори тя. — И ще трябва да се отървеш от малко тлъстини. В болницата „Света Катерина“ има много добра клиника за борба със затлъстяването.

— КЛИНИКА ЗА БОРБА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО? — повторих възмутено, скочих от леглото и се облякох набързо. — Може да имам малко тлъстини, останали от бременността, но не съм затлъстяла!

— Не, не — отвърна бързо тя. — Не си затлъстяла. Просто това е много ефективен метод да свалиш килограми по правилния начин. Много е трудно, когато имаш деца.

— Знам — измърморих. — Всеизвестно е какво трябва да се яде, но ако си заобиколена от остатъци панирани рибни хапки и пържени картофки в пет всяка вечер и ги прилапнеш, а после ядеш и собствената си вечеря по-късно…

— Именно. От клиниката ще те поставят на заместители, така че няма да има никакви съмнения — обясни остеопатът. — Просто не трябва да слагаш нищо друго в уста.

Не съм сигурна какво ще кажат по този въпрос Том, Джуд и Талита. Леле-мале.

Тръгнах си намусена, а после изпитах внезапна потребност да се върна и да кажа:

— Ще ме последваш ли в Туитър?

21:15 ч. Прибрах се у дома и се огледах в огледалото втрещена. Започвам да приличам на чапла. Краката и ръцете ми са се запазили същите, но цялата горна част на тялото ми наподобява на тази на грамадна птица с дебел слой тлъстина на талията, която, покрита с дрехи, изглежда, сякаш трябва да бъда сервирана за Коледа заедно с желе от боровинки и сос барбекю, а непокрита — сякаш съм се готвила през нощта в тава, пъхната в сандък със слама в Шотландия, та на сутринта след празника цялата рода да закуси с мен. Талита е права. Тайната е да пренастроя автоматичното натрупване на мазнини, типично за (предстои неприемливо демодирано словосъчетание) Средната възраст.

 

 

Четвъртък, 10 май 2012 г.

79 кг; последователи в Туитър 0.

10 ч. Току-що звънях в клиниката за борба със затлъстяването. Доста окуражаващо налице бяха известни съмнения дали всъщност съм достатъчно затлъстяла, че да бъда приета! За първи път в живота си се озовах в положението да лъжа за килограмите си, с цел да се изкарам по-тежка, отколкото съм в действителност.

10:10 ч. Напълно ще преобразя тялото си в нещо слабо и атлетично със стегнат пръстен мускули по средата, които да придържат вътрешностите ми.

10:15 ч. По рефлекс тикнах остатъците от закуската на децата в устата си.

 

 

Четвъртък, 17 май 2012 г.

79,5 кг; последователи в Туитър 0.

9:45 ч. На път съм да потегля за клиниката за борба със затлъстяването. Чувствам се възможно най-ниско паднала от всякога. Ще бъда като някой от онези хора, които показват по репортажите за здравни новини, засрамени от себе си и облечени в болнични нощници, мерят им кръвното, а стегната и добре сложена репортерка говори със строг и загрижен тон на тема „Затлъстяването като епидемия“.

22 ч. В клиниката за борба със затлъстяването беше ФАНТАСТИЧНО. След първоначалното неудобство, задето се наложи да повтарям все по-високо „клиника за борба със затлъстяването“ на рецепционистката, най-накрая се добрах до въпросната клиника, където видях мъж, който беше толкова огромен, че му се налагаше да бута тлъстините си на количка пред себе си. Някаква жена, само една идея не така огромна, очевидно го сваляше и го попита с прелъстителен глас:

— Като дете страдаше ли от затлъстяване?

Хората ме наблюдаваха с възхищение, каквото не бях срещала от двайсет и две годишна възраст, когато движех в кошмарна блуза, вързана на възел, така че да излага на показ целия ми корем. Осъзнах, че явно ме вземат за един от успешните случаи на клиниката в края на „програмата“ ми. Изпитах непривичен за мен прилив на самоувереност. Хрумна ми, че това не е редно и е проява на неуважение към другите пациенти.

Също така фактът, че видях мазнината като отделен телесен придатък, който бива бутан на количка, ме накара да погледна на мазнината като на нещо реално. Да осмисля, че в миналото възприемах тлъстините като някакъв безразсъден и произволен акт на природата вместо като директен резултат от неща, слагани в устата.

— Име? — попита мъжът на рецепцията, който, доста тревожещо, беше много дебел. Определено хората, работещи в клиниката, би трябвало досега да са се преборили с килограмите.

Всичко беше много комплексно и медицински обосновано: кръвни изследвания, ЕКГ, консултации. Веднъж щом преодоляхме неловкия момент, когато се опитаха ме опишат във формуляра като „гериатрична майка“, всичко тръгна като по вода. Оказва се, че не да се мериш, е от значение. Важното е да слезеш на по-долен размер дрехи. И хора, които са много, много дебели — да кажем, с двайсет и пет или петдесет килограма свръхтегло, — могат да свалят много — например пет килограма мазнина за една седмица! И това е истинска тлъстина. Но ако се мъчиш да свалиш само 10 или 15 процента от общото си тегло, всичко повече от килограм-два не е загуба на тлъстина, а просто… разни други неща.

Нали разбирате, важно е не теглото, а процентното съотношение между мазнина и мускули. Ако се сложите на ударна диета, но не вдигате тежести, ще изгубите мускулна маса, която е по-тежка от мазнината. И така ще тежите по-малко, но ще сте изтъкани от повече мазнини. Или нещо такова. Както и да е, заключението е: от мен се очаква да ходя на фитнес.

Диетата ми ще се състои от протеинови шоколадови десертчета и протеинови шоколадчета, последвани от малка порция протеини и зеленчуци на вечеря, така че не трябва да слагам в уста нищо, което не влиза в изброените. (С изключение на пениси — защо на съзнанието ми му хрумна подобна мисъл? Шансът е минимален, макар че след днес внезапно това започва да изглежда като вероятност.)