Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (71)

Отново на училище

Петък, 13 септември 2013 г.

Минути закъснение да прибера децата от училище 0 (но само защото се стараех да впечатля господин Уолъкър); разговори в господин Уолъкър 0; брой секунди на контакт с очи с господин Уолъкър 0.

9:15 ч. Явно Ребека е била права. И въпреки че не съм обелвала и дума по въпроса пред никого (очевидно като се изключат Талита, Джуд и Том), новината, че господин Уолъкър не е женен, се е разнесла. Което е ужасно, защото сега всички налитат на господин Уолъкър. Всеки се опитва да запознае господин Уолъкър с някоя необвързана приятелка. Фарзия предложи да се опита да привлече вниманието му върху мен, но това е обречено начинание. Въпреки че сега сърцето ми подскача, когато го видя на стълбите, господин Уолъкър вече не идва да се занася с мен. Не се натъкваме на господин Уолъкър в парка. Магията вече я няма. И вината е изцяло моя.

Господин Уолъкър отговаря за все повече неща в училището: спорт, шах, музика, емоционална подкрепа. Също като Ръсел Кроу в „Гладиатор“, когато беше роб и организира другите роби в армия, за да победят гърците и римляните. Същото е като да поставиш мравките в определена ситуация: мравките ще правят каквото правят мравките. Каквато и роля да дадеш на един свестен и способен човек, той винаги ще си остане свестен и способен. И ще си пасва с всички необвързани жени наоколо, освен с мен.

Петък, 27 септември 2013 г.

21:45 ч.

— Ти си тази, по която си пада той — заключи Том на четвъртото си мохито, докато седяхме в „Йорк и Олбани“.

— Вижте, може ли просто да забравим за проклетия господин Уолъкър? — отсякох. — Приемам живота си такъв, какъвто е. Добър е. Тримата имаме един друг. Не сме разорени. Аз съм едно непоклатимо дърво.

— И „Листата в косата му“ ще бъде филмиран — намеси се окуражително Джуд.

— Или онова, което е останало от него — произнесох мрачно.

— Но поне ще можеш да присъстваш на премиерата, бейби — напомни ми Том. — Може там да срещнеш някого.

— Ако ме поканят.

— Ако не ти се обажда и не ти пише съобщения, значи не е толкова хлътнал по теб — отбеляза неуслужливо Джуд.

— Но господин Уолъкър никога не й е звънял, нито й е писал съобщения — избъбри завалено Том. — За кого изобщо говорим тук?

— Може ли да престанем да обсъждаме господин Уолъкър, моля? Дори не го харесвам и той не ме харесва.

— Е, ти здравата си му се навикала, драга — припомни Талита.

— Но в зародиша на тези отношения имаше такава дълбочина — възрази Том.

— Насила хубост не става — заключи дълбокомислено Джуд.

— Защо не помолиш Ребека да уреди нещо между вас? — предложи Том.

22 ч. Отскочих до Ребека. Тя поклати глава.

— Тези нагласени свалки никога не се получават. Те ги надушват от километри, като че имат радар. Остави нещата да се развият естествено.