Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (63)

Давай смело напред

Сряда, 3 юли 2013 г. (продължение)

60 кг; негативни мисли 5 милиона; позитивни мисли 0; погълнати опаковки препарат за съдове 0 (нали виждате, можеше и да е по-лошо).

21:15 ч. Добре. Супер! Утре е училищният концерт и всичко ще е съвсем наред. Мейбъл ще остане у Ребека, така че няма да се налага да дебна и двамата едновременно. Разбира се, много от бащите ще отсъстват заради служебни задължения или може би ще са заети да флиртуват в сайта за изневерявачи. А и дори Рокстър още да беше с мен, не би могъл да дойде на училищен концерт, нали така? Би се почувствал ужасно нелепо сред всички тези хора, които имат деца и са толкова по-възрастни от него.

21:30 ч. Току-що хвърлих поглед на онлайн новините. Цялата тази истерия с кралското бебе никак не помага: съвършената млада двойка на възрастта на Рокстър, на прага на живота, която върши всичко идеално, по идеален начин и в идеалния момент.

21:45 ч. Качих се да проверя Били и Мейбъл.

— Мамо — промълви Били. — Татко ще знае ли, че участвам в концерт?

— Струва ми се, че да — прошепнах.

— Ще се справя ли добре?

— Да.

Държах ръката му, докато не заспа. Луната отново беше пълна и останах загледана в нея над контура на покривите. Какво ли би било да отида на летния концерт заедно с Марк? Би надникнал над рамото ми, както правеше често, би прехвърлил набързо масовите имейли за пикника, би ги изтрил и просто би отговорил: „Аз ще донеса хумуса и черните торби за боклук“.

Бих го очаквала с огромно нетърпение. Щеше да е наистина прекрасно преживяване. О, хайде. Стегни се. Давай смело напред.