Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (6)

Ново начало — ново „Аз“

Петък, 20 април 2012 г.

78,5 кг; минути, освободени за медитиране 20; минути, прекарани в медитиране 0.

14 ч. Добре. Взех решение. Ще се променя напълно. Ще се върна към изучаването на Дзен/Нова епоха/книги за самопомощ, йога и други подобни, като ще започна с вътрешна промяна, а не с външна, ще медитирам редовно и ще отслабна. Подготвила съм свещ и килимче за йога в банята, където тихичко ще медитирам и ще сложа мислите си в ред, преди да заведа децата на лекар, като няма да забравя да си оставя време за а) да взема нещо за похапване за из път и б) да открия липсващите ключове от колата.

Също така ще направя следните неща:

ЩЕ

• отслабна с 14 килограма

• започна да използвам Туитър, Фейсбук, Инстаграм и Уотсъп, вместо да се чувствам стара и изолирана, защото всички други освен мен ползват Туитър, Фейсбук, Инстаграм и Уотсъп

• престана да се боя да настройвам телевизора, а вместо това просто ще открия и прочета инструкциите за всички видове бутони и дистанционни управления, така че телевизорът да се превърне в източник на развлечение и удоволствие вместо в причина за нервен срив

• пера прането редовно и ще разчистя къщата от всички ненужни вещи, особено килера под стълбището, така че да има място за всичко и всичко да си е по местата в стил будистки храм/дома на Марта Стюарт

• помоля мама предвид горното да престане да ми изпраща неизползвани дамски чанти, шалове, порцеланови супници и други подобни и ще й напомня, че епохата на дажбите отдавна е отминала и в момента съществува недостиг на място, а не на вещи (поне в западния урбанизиран свят)

• започна да пиша моята адаптация на „Хеда Габлър“ с цел да поведа професионален живот на зрял човек

• пиша в действителност вече споменатия сценарий, вместо да прекарвам половината ден, като ставам от мястото си уж да търся нещо, а после да бродя безцелно от стая в стая, обзета от тревоги за оставени без отговор имейли, съобщения, сметки, срещи за игра с другарчета на децата, картинг партита, обезкосмяване на краката, часове при лекар, родителски срещи, уреждане на детегледачка, странни шумове от хладилника, килера под стълбите, причината телевизорът да не работи, а после да седна обратно, забравила какво всъщност съм търсила

• избягвам да обличам непрекъснато все същите три неща, а вместо това ще прегледам гардероба си и ще подготвя модерни „ансамбли“, базирани на облика на знаменитости по летищата

• почистя килера под стълбите

• установя защо хладилникът издава такъв шум

• се занимавам с имейли по един час на ден, вместо да прекарвам целия ден, блокирана в безнадеждна кибер въртележка от имейли, статии, календари, Гугъл, сайтове за пазаруване и почивки, като в същото време пиша съобщение на телефона си и накрая така и не отговарям на имейлите

• се постарая да не добавям Туитър, Фейсбук, Инстаграм и Уотсъп към въпросната кибер въртележка, когато започна да ги използвам

• имам грижата за имейлите мигом, та имейлът да се превърне в ефективно средство за комуникация, вместо входящата ми кутия да ме залива с чувство за вина и да е като бомба-вампир със закъснител

• бъда по-добра в грижите за децата от бавачката Клои

• установя постоянен режим с децата, та всеки да е наясно къде трябва да се намира и какво трябва да върши, най-вече аз

• чета книги за самоподпомагане на родители, в това число „Едно, две, три… прогрес“, „Облекчено отглеждане на деца“ и „Френските деца не се замерят с храна“ с цел да полагам по-добри грижи за децата от Клои

• бъда по-мила към Талита, Джуд, Том и Магда в отговор на тяхната доброта към мен

• ходя веднъж седмично на пилатес, два пъти седмично на зумба, три пъти седмично на фитнес и четири пъти седмично на йога.

НЯМА ДА

• пия толкова много диетична кока-кола преди йога, за да не се озовавам в положението по време на цялата сесия да се стискам да не пръцна

• закъснявам да закарам децата на училище никога вече

• правя неприлични жестове на хората, докато шофирам към училище

• се вбесявам от звуците, произвеждани от миялна, сушилня и микровълнова, които издават в опит да привлекат вниманието ми, че са приключили работа, и да губя време, като имитирам сърдито миялната, танцувайки наоколо и повтаряйки: „О, не, вижте ме, аз съм миялна машина, измих всички съдове“

• се дразня от мама, Уна или перфектната Николет

• наричам Николет „Никорет“

• дъвча повече от десет късчета „Никорет“ на ден

• крия празни бутилки от вино от Клои

• ям настъргано сирене направо от хладилника, така че да ръся по целия под

• крещя или да съскам на децата, а при всякакви ситуации ще им говоря със спокоен и равен тон като от запис на гласова поща

• пия по повече от една кутийка (от всяко) „Ред бул“ и диетична „Кока-кола“ на ден

• пия по повече от две небезкофеинови капучино на ден… или три

• ям повече от три хамбургера „Бик Мак“ или панини с шунка и сирене от „Старбъкс“ на седмица

• продължавам да казвам с предупредителен тон на децата „Едно… две…“, преди да съм решила какво да предприема, когато стигна до „три“

• лежа сутрин в леглото, обзета от мрачни или сексуални мисли, а ще ставам в шест часа и ще се приготвям да отведа децата на училище в стил Стела Маккартни, Клаудия Шифър или друга подобна

• се мятам истерично, когато нещата се объркат, а вместо това ще постигам примирение и покой и ще устоявам на несгодите като солидно дърво.

Но как бих могла да се примиря със случилото се?… А, не, не бива да… Бррр! Време е за часа ни при лекаря, а аз не съм приготвила нищо за похапване за из път, нито съм писала, медитирала или определила местонахождението на ШИБАНИТЕ КЛЮЧОВЕ ЗА КОЛАТА! ПО ДЯВОЛИТЕ!