Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (49)

Опияняващи върховни мигове

Понеделник, 20 май 2013 г.

Запознанства с филмови звезди 1; планирани миниваканции 1; предстоящи партита, на които да отида с Рокстър 1; брой возения в скъпи коли 2; комплименти от филмова звезда 5; калории, погълнати в компанията на филмова звезда 5476; калории, погълнати от въпросната филмова звезда 3.

14:30 ч. Всичко върви от добре по-добре. Всеки момент ще бъда взета „с кола“, за да отида да се запозная с Амбъргрис Билк в хотел „Савой“. Изпробвах няколко варианта на имиджа си „звезда на летището“, включващ прилепнали джинси, шал и риза, закопчана до брадичката, но накрая опрях до тъмносинята копринена рокля, въпреки че вече започва да се износва. Талита ми помогна да поръчам две рокли от Нет-а-Порте за партито й и се сдобих с една на „Джей Крю“, която никак не е чак толкова скъпа.

Също така след три седмици с Рокстър заминаваме на миниваканция. Мини ваканция! Само двамата за събота следобед, събота вечер и неделя. Толкова се вълнувам. От пет години не съм ходила на миниваканция. Както и да е, трябва да нахвърлям идеи за срещата.

17:30 ч. Пътувам в колата на връщане от срещата. Когато Амбъргрис Билк пристигна, в началото бях малко разочарована, тъй като очаквах да се яви в прилепнали джинси, риза, закопчана до брадичката, сако, ефирен бохемски шал и огромна, безбожно скъпа чанта, та да видя как се прави и всички наоколо да ни гледат с възхищение. Вместо това едва успях да я разпозная, когато се мушна внезапно в сепарето, облечена в сив анцуг и с бейзболна шапка на главата.

Започнахме с нещо като опознавателен пролог — към какъвто започвам да привиквам покрай жените във филмовия бизнес, — по време на който чух комплименти от Амбъргрис на тема тоалета ми и фактът, че беше обикновена тъмносиня копринена рокля, като че беше без значение. Стори ми уместно и аз да направя комплимент за анцуга й.

— Изглежда толкова… спортно! — изстрелях въодушевено точно когато на масата беше поставен поднос със закуски на три нива. Амбъргрис си взе миниатюрен сандвич с пушена сьомга и го премята в ръцете си през остатъка от разговора, а в същото време аз погълнах най-долния ред от сандвичи, две кифлички с конфитюр, няколко броя различни пастички и двете чаши безплатно шампанско.

Амбъргрис демонстрира възхищение и интерес към сценария ми, положи длан върху моята и заяви:

— Свалям ти шапка.

С приповдигнат дух, че гласът ми отново ще придобие първостепенна важност, се заех да хваля Дъги, като опровергах тревогите, които Амбъргрис очевидно споделяше с Имоджен и Деймиън, че „тоя има голяма нужда“ и че не е направил нищо, за което някой да е чувал.

— Дъги наистина разбира моя глас — рекох, като се постарах да вложа почит и топлота в „Дъги“. — Трябва непременно да се срещнеш с Дъги. (Леле колко съм се отракала само!)

Стигна се до съгласие, че Амбъргрис ще се срещне с Дъги, и твърде скоро вече й беше време да си тръгне. Чувствах, че сме станали първи приятелки. Също така изпитвах усещането, че ще повърна, след като изгълтах закуски, предвидени за двама, плюс чашите шампанско и на двете ни.

17:45 ч. Звъннах в „Грийнлайт Продъкшънс“ от „колата“, за да се похваля с какъв успех е преминала срещата, и установих, че Амбъргрис вече се е обадила — от нейната кола! — за да каже колко интелигентна и човечна ме намира.