Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (48)

Гардеробни ядове

Четвъртък, 16 май 2013 г.

10:30 ч. Ммм. Още една приказна нощ с Рокстър. Пробвах да го въвлека в разговор на тема прилепнали джинси, но той не прояви никакъв интерес към проблема и заяви, че най-много ме харесвал без дрехи.

11:30 ч. Току-що проведох „конферентен“ разговор с Джордж, Имоджен и Деймиън на тема срещата ми с Амбъргрис Билк, която в момента се намира в Лондон. Обожавам конферентните разговори и възможностите, които предоставят да се престориш, че прерязваш нечие гърло или пускаш казанчето на тоалетната всеки път, щом някой каже нещо, което бегло те раздразни.

— Ето как стоят нещата — подхвана Джордж. В далечина се чу силен механичен шум.

— Май връзката с него прекъсна — намеси се Имоджен. — Изчакай.

Хвърлих нов поглед в „Грация“. На имиджа ми „прилепнали джинси“ очевидно му липсва шал. Ефирен бохемски шал, прехвърлен два пъти през шията. Хм. Също така, какво ще облека за партито на Талита? Бял пролетен ансамбъл. Бррр! Върнаха се. Имам предвид от „Грийнлайт Продъкшънс“. Не белите пролетни ансамбли.

— Добре — заговори Джордж. — Искаме да се срещнеш с Амбъргрис Билк и…

— Какво? — викнах, неспособна да чуя и дума заради бученето около него.

— Намирам се в хеликоптер. Искаме да се срещнеш с Амбъргрис Билк и…

Отново прекъсна. Какво се канеше да каже? Да пикая върху нея?

12:30 ч. Току-що Имоджен позвъни, за да каже, че Джордж настоява да разговарям с Амбъргрис Билк във връзка със сценария, но без да споменавам възражения за снимки на Хаваите, защото Амбъргрис имала слабост към мястото.

— И — добави студено Имоджен — също така иска да се изкажеш добре за Дъги.

Ура, ще се запозная с истинска филмова звезда. Ще нося ефирен шал.

17 ч. Току-що прибрах децата от училище. Истина е. Сега осъзнавам, че всички притежават ефирни бохемски шалове, прехвърлени два пъти през шиите им. Странно ми е, като си припомня всички онези години, в които мама и Уна се мъчеха „да ме запалят по шаловете“, а аз се отнасях презрително към бабешките им аксесоари и броях шаловете наравно с брошките. Сега като че всички бяха прочели „Грация“ и си бяха казали също като някакви зомбита, надъхани от звездите на червения килим: „Трябва да нося ефирен бохемски шал, трябва да нося ефирен бохемски шал“.

Петък, 17 май 2013 г.

Минути, прекарани в обличане и подготовка, за да закарам децата на училище 75.

5:45 ч. Станах един час по-рано, за да се изкипря и наглася, преди да закарам децата на училище, също като Стела Маккартни, Клаудия Шифър или друга такава. Усещам, че видът ми е удивителен, пак съм обула прилепнали джинси и обувки тип балетни пантофки, но този път съм сложила и ефирен шал.

7 ч. Събудих Били и помогнах на Мейбъл да стане от долното легло. Вадех дрехи от гардероба им, когато осъзнах, че Били и Мейбъл се кискат.

— Какво? — попитах и се обърнах да ги погледна. — Какво?

— Мамо? — обади се Били. — Защо си сложила кухненска кърпа на шията си?

9:30 ч. След като оставих децата в училище, се прибрах у дома с най-новото издание на „Грация“ и открих статия със заглавие „Дойде ли краят на прилепналите джинси?“.

Ще започна пак да се обличам като майката от „Късмет, Чарли“.