Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (46)

Летни неволи

Вторник, 7 май 2013 г.

62 кг (о, не, катастрофа); дрехи, подходящи за летния сезон 0; дрехи, подходящи за съвременния свят 1 (тъмносиня копринена рокля).

9:31 ч. Лятото дойде! Най-накрая слънцето грее, дърветата са осеяни с цветове и всичко е прекрасно. Но о, не! Ръцете ми над лакътя са неподготвени!

9:32 ч. Също така изпитах познато чувство на паника, че трябва да се възползвам максимално, тъй като това можеше да е първият и последен слънчев ден от годината. И какво ще правя, когато настъпи летният сезон и всички хукнат по фестивали като Кейт Мос или по конни надбягвания като Кейт Мидълтън с миниатюрни кривнати шапчици с пера? За мен не се очертават кой знае какви събития през лятото и не притежавам миниатюрна шапчица с пера.

9:33 ч. Пфу! Пак заваля.

 

 

Сряда, 8 май 2013 г.

9:30 ч. Обличането, за да заведа децата до училище, се превърна в непреодолимо препятствие. Настъпи онзи объркващ период от годината, преди лятото още да е набрало пълна сила, когато напускаш дома си с вълнен пуловер, при което се оказва слънчево и температурата е 26, или пък избираш ефирна лятна рокля, а после завалява градушка и замръзваш до смърт, а едновременно с това установяваш, че педикюрът ти е във възмутително състояние. Трябва да обърна повече внимание на гардероба и личната си поддръжка. Също и да седна да пиша.

 

 

Четвъртък, 9 май 2013 г.

19 ч. Бррр! Заедно с Мейбъл гледахме „Късмет, Чарли“ по канала на „Дисни“ и аз осъзнах, че майката във филма носи същите дрехи, които аз нося цяла зима, като се изключи синята копринена рокля: черни джинси, пъхнати в ботушите, или черен клин, докато съм у дома, комбинирани с бяла тениска с обло бие и пуловер с шпиц деколте в черен, сив или друг приглушен цвят. Дали онова, което смятах за монохромен, леко бунтарски стил, в очите на Мейбъл се беше превърнало в еквивалент на традиционните някога за мама и Уна блузка с жилетка? Може би ще се прицеля към нещо по-еклектично по подобие на дъщерята тийнейджър в „Късмет, Чарли“.

 

 

Понеделник, 13 май 2013 г.

Минути, прекарани в сайтове за дрехи 242; минути, прекарани в преглеждане на различни истории в Яху 27; минути, прекарани в спорове с господин Уолъкър 12; минути, прекарани в изслушване на Джуд 32; минути, прекарани в съставяне на диаграми за домашни работи 52; минути, прекарани във вършене на някаква работа 0.

9:30 ч. Добре. Време е да се захвана сериозно с писане, но първо ще хвърля един бърз поглед на сайтовете на „Ривър Айлънд“, „Зара“ и „Манго“, за да придобия представа за модните летни тенденции.

12:30 ч. Добре! На работа! Само ще проверя входящите имейли.

12:45 ч. О, история в Яху: „Джесика Бейл разочарова с несексапилен костюм с панталон“. Пфу! Нима жените вече са съдени според това колко секси е панталонът им? Адски важно за осъвременяването на Хеда. Наложително да прочета.

13 ч. Възмутена съм до крайност. Да си говорим направо, единствените модели за подражание, с които жените разполагат в днешно време, са тези… тези ЗВЕЗДИ ОТ ЧЕРВЕНИЯ КИЛИМ, които се появяват по събития, облекли дрехи, които някой им е заел, снимат ги и образите им се появяват в „Грация“, после се прибират у дома, за да спят до обяд, а след това обличат други чужди дрехи. Не че Джесика Бейл е звезда от червения килим. Обикновена актриса е, но все пак…

13:15 ч. Ще ми се да бях звезда от червения килим.

14:15 ч. Може би ще изляза да си купя един брой на „Грация“, та да не разочаровам с несексапилен тоалет като на майката от „Късмет, Чарли“. Не че майката от „Късмет, Чарли“ е несексапилна, разбира се.

15 ч. Току-що се върнах от павилиона с новия брой на „Грация“. Осъзнах, че стилът ми като цяло е отживелица и трябва да нося прилепнали джинси, обувки тип балетни пантофки, риза, закопчана чак догоре, и сако, когато карам децата на училище. Плюс огромна дамска чанта и слънчеви очила също като знаменитостите по летищата. Олеле! Време е да вървя за Били и Мейбъл.

17 ч. Обратно у дома. Били излезе от училище с травмирано изражение.

— Предпоследен съм на теста по правопис.

— Какъв тест по правопис? — взрях се в него напълно втрещена, докато другите момчета продължаваха да се изсипват от сградата.

— Позорът беше огромен — обясни тъжно той. — Дори Езекиел Кузнецов се справи по-добре.

Ужасяващо чувство за провал. Целият процес на писане на домашните ми е напълно непонятен и включва хвърчащи страници, образи на многоръки индийски божества и оцветени наполовина рисунки на сандвичи в различни книжки.

Господин Питлокри-Хауърд, угриженият очилат класен ръководител на Били, забърза към нас.

— Не бива да се притеснявате за теста по правопис — заговори тревожно. Господин Уолъкър небрежно скъси дистанцията, за да ни подслушва. — Били е много умно момче. Просто му е нужна…

— Нужна му е по-добра организация вкъщи — отсече господин Уолъкър.

— Но, господин Уолъкър… — подхвана господин Питлокри-Хауърд, като леко се изчерви. — Били е преживял тежка…

— Да, наясно съм какво се е случило с бащата на Били — отвърна тихо господин Уолъкър.

— Така че ще се наложи да сме малко по-толерантни. Всичко ще е наред, госпожо Дарси. Няма за какво да се тревожите — успокои ме господин Питлокри-Хауърд. После се отдалечи забързано, като ме остави да мятам мълнии по господин Уолъкър.

— На Били са му необходими дисциплина и последователност — настоя той. — Именно това ще му помогне.

— В дома ни има дисциплина. А от вашия тип дисциплина получава достатъчно на спортния терен. И в часовете по шах.

— Това ли наричате дисциплина? Почакайте да иде в пансион.

— Пансион ли? — повторих, като си припомних как Марк ме накара да обещая, че няма да ги пращаме надалече, както са правели с него. — Той няма да ходи в пансион.

— Какво им е лошото на пансионите? Моите момчета са в пансион. Това мобилизира най-доброто у тях. Учи ги на доблест, на кураж…

— Ами какво става, когато нещо не е наред? Кой ги утешава, когато не победят? Къде остават забавлението, любовта и прегръдките?

— Прегръдки? — смая се той. — Прегръдки?

— Да — отговорих. — Те са деца, а не производствени машини. Трябва да се научат как да реагират, когато нещата не се получават идеално.

— Писането на домашни е по-важно от висенето по фризьорски салони.

— Държа да ви уведомя — заявих, като се изправих в пълен ръст, — че аз съм жена с професия и в момента пиша осъвременен вариант на „Хеда Габлър“ от Антон Чехов, който много скоро ще бъде филмиран от известна филмова компания. Хайде, Били — казах и го помъкнах към дворната врата, мърморейки: — Ама този господин Уолъкър наистина е голям грубиян, че и командаджия на всичко отгоре.

— Но аз харесвам господин Уолъкър — възпротиви се Били с ужасена физиономия.

— Госпожо Дарси? — Аз се обърнах гневно. — „Хеда Габлър“ ли казахте?

— Да — потвърдих гордо.

— От Антон Чехов?

— Да.

— Струва ми се, ако проверите, ще установите, че е на Хенрик Ибсен. Освен това добре е да знаете, че се пише и произнася „Габлер“, а не Габлър.

18 ч. О, по дяволите. Току-що проверих в Гугъл и „Хеда Габлер“, наистина с правопис „Габлер“, вярно била от Хенрик Ибсен. Но сбърканото име на пиесата с автор Антон Чехов се мъдри на челната страница на сценария, изпратен до кого ли не. Няма значение. След като никой в „Грийнлайт Продъкшънс“ не е забелязал, няма смисъл да им го казвам сега. Винаги мога да се престоря, че е било интелектуална ирония.

21:15 ч. Кухненската маса е покрита със следните диаграми:

ДИАГРАМА ЕДНО — ДЕН НА ЗАДАВАНЕ НА ДОМАШНОТО

Например понеделник: словесни задачи по математика и граматически наставки за вторник сутринта. Вторник: оцветяване на индийско божество и оценка на „Труд и творчество“ — хляб, мишки и т.н.

ДИАГРАМА ДВЕ — ДЕН ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ДОМАШНОТО

ДИАГРАМА ТРИ

Твърде вероятно излишна, тъй като до голяма степен обединява елементи от първите две диаграми, но в различни цветове.

ДИАГРАМА ЧЕТИРИ — ИДЕАЛЕН ДЕН ЗА ПОДГОТОВКА НА ВСЯКО ДОМАШНО

Например, понеделник: да се нарисува и оцвети „фамилен герб“ за бъдеща илюстрация на граматическите наставки. Да се оцветят ръцете на индийското божество.

О, външният звънец.

23 ч. Оказа се Джуд. Влетя в къщата изключително разстроена и слезе разтреперана по стълбите.

— Той иска да го командвам да облизва разни неща — произнесе глухо и се строполи на дивана ми, стиснала телефона си и взряна мрачно право напред.

Повече от ясно, че се наложи да спра с дейностите си и да я изслушам. Оказа се, че сноубордистът, с когото всичко вървеше съвсем прилично в продължение вече на три седмици, внезапно й разкрил, че си пада по сексуални унижения.

— Е, какво толкова! — произнесох успокоително аз, като оформих деликатна спирала в пяната на безкофеиновото неспресо ристрето капучино с усещането, че съм бариста в Барселона, както се случваше винаги, щом използвах новата ми, подарена за Коледа машина за неспресо. — Би могла да му кажеш да облизва… теб! — предложих и й подадох красиво оформената напитка.

— Не. Той иска да изричам неща като: „Оближи подметките на обувките ми, оближи тоалетната чиния“. Имам предвид, че е тотално нехигиенично.

— Би могла да го използваш за полезни дейности като например домакинска работа. Може би не тоалетната чиния, но мръсните съдове! — казах, като се помъчих да дам предимство на ситуацията й пред собственото си огорчение, задето не се възхити на дизайна в чашата капучино или поне не го коментира.

— Не искам да ми ближе съдовете.

— Може да оближе само най-мръсното и после да ги сложиш в миялната.

— Бриджет. Той желае да бъде унижаван сексуално, а не да мие съдове.

Бях твърдо решена да я разведря, след като нещата се бяха подредили така добре за мен.

— Не съществува ли някакъв вид унижение, което би ти доставило удоволствие? — попитах, сякаш убеждавах Мейбъл да отиде на детско парти. — Какво ще кажеш за… щорите?

— Не, той твърди, че не си пада по перверзии в стил „50 нюанса“. Трябвало да се получава така, че аз да го карам да се чувства противен. Поиска например да му кажа, че пенисът му е ужасно малък. Просто не е нормално.

— Не е — наложи се да призная. — Наистина не е нормално.

— Защо трябва да съсипва всичко? В днешни времена всички се срещат онлайн. Да се окаже откачалка е такова клише.

Тя запрати ядосано айфона си на масата, а той събори чашата с капучино и съсипа целия ми дизайн.

— Там навън е истинска зоологическа градина — заяви, като се взираше мрачно право напред.