Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (40)

Дефлорирана

Събота, 2 февруари 2013 г.

11:40 ч. Рокстър си тръгна току-що, защото Даниъл трябва да е тук с децата след двайсет минути. Не можах да се удържа да не пусна песента на Дайна Уошингтън „Луда по онова момче“ и затанцувах замечтано из кухнята. Чувствам се толкова щастлива и сякаш вече нищо не представлява проблем. Не спирам да бродя наоколо, да взимам различни предмети в ръце и да ги връщам обратно замаяно. Като че съм окъпана в нещо като например слънчева светлина или… мляко, добре де, не мляко. Мигове от предишната нощ продължават да изплуват в съзнанието ми: Рокстър легнал на леглото, наблюдава ме, когато се показах от банята в моята камизола. Съблича я. Заявява, че без нея изглеждам по-добре. Аз съм загледана в красивото лице на Рокстър над мен, в малката пролука между предните му зъби, погълната от онова, което правим. А после внезапно шоковата вълна от проникването, неочакваното стъписване, веднага последвано от възторга, че след толкова дълго време се усещам изпълнена от него, мигновената пауза за вкусване на насладата, последвана от движения и припомняне на екстаза, който две тела могат да сътворят заедно. Когато стигнах до кулминацията чак несправедливо скоро, видях Рокстър да ме наблюдава с похотливо и невярващо изражение, след което се разтресе от беззвучен смях.

— Какво? — попитах.

— Тъкмо се чудех колко дълго ще продължи това.

Рокстър, как хваща стъпалата ми под завивката и неочаквано ме издърпва към долната част на леглото, след което избухва в смях. А после започва отново.

И още… О, по дяволите — звъни се на вратата.

Отворих с широка усмивка на лицето. Децата бяха в безумен вид — с разрошени коси и мърляви лица, но щастливи. Даниъл ми хвърли един поглед и каза:

— Джоунс, вечерта трябва да е била наистина хубава. Изглеждаш с двайсет и пет години по-млада. Ще поседнеш ли на коляното ми, за да ми разкажеш всичко до последната подробност, докато те гледат „Спъндж Боб“?

Неделя, 3 февруари 2013 г.

21:15 ч. Остатъкът от уикенда мина прекрасно. Децата бяха щастливи, защото аз бях щастлива. Излязохме и се катерихме по дървета, а после се прибрахме и гледахме „Великобритания има талант“. Рокстър ми написа съобщение в два следобед и каза, че всичко е било прекрасно, с изключение на факта, че открил петно от повръщано на ръкава на якето си. А аз отговорих, че наистина е било прекрасно, с изключение на бъркотията, която е оставил в леглото ми. Двамата стигнахме до заключението, че умствената ни възраст е много крехка, и оттогава насам не спираме да го доказваме под формата на есемеси.

Такава късметлийка съм, че на този етап в живота си прекарах една нощ с някой толкова млад и великолепен. Толкова съм благодарна.

21:30 ч. О, боже. По някаква причина изведнъж си спомних реплика от филма „Последният крал на Шотландия“, в която някой каза „Предпочитам да спя с омъжени жени. Толкова са признателни“. Мисля, че беше Иди Амин.