Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mad About The Boy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-337-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891

История

  1. — Добавяне

Тъмната нощ на душата

Петък, 19 април 2013 г. (продължение)

Пет години. Нима наистина минаха пет години? В началото беше въпрос да се избута денят. За щастие Мейбъл беше твърде малка, за да разбира какво става, но, о, споменът за Били, който тичаше из къщата и повтаряше „Къде е тати?“… Джеръми и Магда на вратата, полицаят зад тях, израженията им. Изтичах инстинктивно към децата, притиснах ги към себе си ужасена. „Какво има, мамо? Какво е станало?“ Длъжностни лица в дневната ни, някой случайно включва на новините и на екрана е лицето на Марк с надпис под него:

Марк Дарси 1956-2008

Спомените ми са размазани. Приятели и роднини ме обкръжават и затварят като в утроба. Колегите адвокати на Марк уреждат всичко — завещание, смъртен акт… Невероятно, като филм, който няма край. Сънищата, още с Марк в тях. Сутрините със събуждането ми в пет часа, отърсването от съня за части от секундата, винаги същите мисли и после припомнянето: съсичащият удар на болката, сякаш огромен кол ме побива към леглото право през сърцето, неспособна да шавна, за да не размърдам болката и тя да се разпространи в мен, съзнанието, че след половин час децата ще се събудят и трябва да се задействам: памперси, биберони, усилия да се преструвам, че всичко е наред или че поне владея положението, докато пристигне помощ и мога да се свра да страдам в банята, а после да си сложа спирала на миглите и да продължа напред.

Ала имаш ли деца, не можеш да си позволиш да рухнеш, трябва да се държиш. Армията от психолози и терапевти помогна с Били, а по-късно и с Мейбъл: „приемливи варианти на истината“, „честност“, „говорене“, „без тайни“, „стабилна база“, над която да се гради. Що се отнася до стабилната база, тоест (помъчете се да не се смеете) аз — там вече беше друго.

Главното, което си спомням от тези сеанси, се свеждаше до следното: „Можеш ли да оцелееш?“. Избор нямаше. Всички онези мисли, които се скупчваха в ума ми — последният ни миг заедно, усещането от допира на костюма на Марк до кожата ми, аз по нощница, незнаеща, че това е последната ни целувка на раздяла, опитите да възпроизведа погледа в очите му, звука на звънеца, лицата на прага, мислите „Аз никога…“, „Ако само…“, — те трябваше да бъдат блокирани. Грижливо оркестрираният процес на скърбене, надзираван от експерти с меки гласове, със съчувствени сдържани усмивки, беше по-малко полезен от кроежите как да сменя памперс и едновременно да изпека панирани филенца риба в микровълновата. Да поддържам кораба върху вълните, та макар и не съвсем изправен, според мен бе деветдесет процента от битката. Марк за всичко се беше погрижил: финансови дела, застрахователни полици. Напуснахме голямата къща в Холанд Парк, пълна със спомени, и се нанесохме в тази къщичка в Чок Фарм. Училищни такси, поддръжка по дома, сметки, приходи — всички тези практически пунктове бяха уредени. Сега нямаше нужда да работя, само да се грижа за Мейбъл и Били — моя умален Марк — всичко, което ми бе останало от него; да ги опазя живи, та и те да поддържат мен жива. Майка, вдовица, поставя единия крак пред другия. Ала вътрешно бях празна черупка, опустошена, вече не аз.

Ала когато изминаха четири години, приятелите ми отказаха да търпят повече това.