Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mad About The Boy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-337-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891

История

  1. — Добавяне

Втора среща с младо гадже

Петък, 1 февруари 2013 г. (продължение)

В буквалния смисъл нямам никаква представа какво се случва в „Клетниците“ и наистина се налага да го гледам отново някой ден. Чух, че бил невероятно добър. Единственото, за което успявах да мисля, беше колко възбудена се чувствах с коляното на Рокстър така близо до моето. Ръката му лежеше върху лявото му бедро, а аз държах моята на дясното си бедро, така че беше въпрос само на сантиметри неговата да докосне моята. Наистина бях ужасно възбудена и се чудех дали той изпитва същото като мен, но не бях съвсем убедена. Изведнъж след доста дълго време Рокстър отпусна небрежно длан върху дясното ми бедро и започна да плъзга с палец тъмносинята коприна на роклята върху крака ми. Предприетото беше изключително ефективен ход и по мое мнение неподлежащ на недоразумения.

Докато във филма хора скачаха в потоци, умираха от калпава подстрижка и се обясняваха с песни, стрелнах крадешком Рокстър. Той гледаше спокойно към екрана и само леките искрици в очите му издаваха, че се случва нещо друго, освен наблюдаване на оперен тип страдания. После се наведе към мен и прошепна:

— Да си тръгваме ли?

Озовали се отвън, започнахме да се целуваме като обезумели, а после се взехме в ръце и решихме, че трябва да отидем поне на ресторант. Фантастичното у Рокстър беше, че дори насред врявата, долитаща от множеството нетърпимо шумни ресторанти на Сохо, в никой от които не можеше да се открие свободна маса, с него беше все така забавно да се общува. В крайна сметка след безчет питиета и много бъбрене и смях се озовахме в ресторанта, където той поначало беше резервирал маса за след края на филма.

Докато се хранехме, той хвана ръката ми и плъзна палец между пръстите ми. Аз на свой ред обвих пръсти около неговия палец и го потърках по начин, който спираше от вярната страна на чертата, разделяща жеста от това да предлагам услуги с ръка. През цялото време никой от нас не направи и най-бегъл намек в разговора, че сме нещо повече от весели събеседници. Беше ужасно секси. На тръгване се отбих в тоалетната и звъннах на Талита.

— Ако се чувстваш сигурна, тогава действай, миличка. Забележиш ли тревожни сигнали, обади ми се. Аз съм до телефона.

Когато се озовахме навън — отново в Сохо, но този път в петък вечер, така че наистина не можеше и да се мисли за такси, — той попита:

— Как ще се прибереш? Метрото вече не работи.

Примрях. След толкова много подготовка и потъркването на палеца му и обаждането на довереници от моя страна ние всъщност бяхме само добри приятели. Това беше ужасно.

— Джоунси — ухили се той. — Някога пътувала ли си с автобус нощем? Струва ми се, че ще се наложи да те изпратя до дома ти.

В нощния автобус имах усещането, че части от телата на други хора се озоваваха в части от моето тяло, за които дори не знаех, че съществуват. Стори ми се, че бях по-интимна с присъстващите в нощния автобус, отколкото с някого друг през целия си живот дотук. Рокстър обаче изглеждаше разтревожен, като че преживяването е по негова вина.

— Добре ли си? — оформи беззвучно с устни.

Кимнах ведро, като си пожелах да бях притисната към Рокстър, вместо към тази странна жена, с която на практика правехме лесбийския секс в автомивка, застъпен в списанието на Даниъл.

Автобусът спря и хората започнаха да слизат. Рокстър си проправи път с лакти до една свободна седалка и седна по начин, който ми се стори нетипично негалантен. После, когато всички кротнаха, стана и ме настани на мястото си. Усмихнах се нагоре към него, горда колко красив и силен беше, но забелязах, че той гледа надолу с ужасено изражение на лицето. Една жена повръщаше тихомълком върху ботуша ми.

Сега Рокстър се мъчеше да овладее смеха си. Беше дошла нашата спирка и слязохме, а той ме прегърна.

— Вечер без повръщане би била вечер без Джоунси — заяви. — Почакай.

Запъти се към денонощния супермаркет наблизо и се появи с бутилка „Евиан“, вестник и пакет салфетки.

— Май ще се наложи да започна да си нося такива неща. Стой мирно.

Изсипа водата върху ботуша ми, коленичи и обърса повръщаното. Беше ужасно романтично.

— Сега воня на повръщано — заяви унило.

— Можеш да се измиеш вкъщи — предложих, а сърцето ми подскочи, задето имаше причина да влезе, дори тя да се изразяваше в повръщано.

Докато приближавахме към къщата, забелязах, че се озърта, като се мъчеше да определи къде сме и в какъв тип къща живея. Бях изключително нервна, когато стигнахме до вратата. Ръцете ми трепереха, докато пъхах ключа в ключалката, и не успях да отворя.

— Нека аз — настоя.

— Заповядай, моля — поканих го с абсурдно официален тон, като че бях домакиня на коктейл от 70-те години.

— Да се скрия ли някъде, докато бавачката си тръгне? — прошепна.

— Не са тук — прошепнах в отговор аз.

— Имаш две бавачки? И въпреки това си оставила децата сами?

— Не — изкисках се. — С кръстниците си са — добавих, наричайки Даниъл „кръстници“, за да не вземе Рокстър да долови някак, че Даниъл е сексуално на разположение или поне докато не го опознаеш.

— Значи сме сами в къщата? — прогърмя гласът на Рокстър. — Може ли да отида да измия повръщаното?

Показах му пътя към банята, като се изкачих само до половината стълбище, а после се втурнах в кухнята, сресах си косата, сложих още малко руж и приглуших осветлението, внезапно осъзнала, че Рокстър всъщност никога не ме беше зървал на дневна светлина.

Изведнъж видях сама себе си като една от онези възрастни жени, които държат да прекарват цялото си време на закрито с дръпнати завеси, осветявани само от огъня в камината или проблясването на свещи, а после не уцелват устата си с червилото, когато някой реши да намине.

След това преживях ужасен момент, изпълнен с чувство на вина пред Марк. Реших, че съм невярна, изпитвах усещането, че се намирам на ръба на скала и съм ужасно далече от всичко познато и предлагащо сигурност. Наведох се над мивката, защото ми се стори, че… ами… съвсем на място, предполагам… ще повърна, а после изведнъж чух Рокстър да избухва в смях. Обърнах се.

О, по дяволите. Разглеждаше диаграмата на Клои.

Клои реши, че Били и Мейбъл ще се справят по-добре сутрин, ако разполагат със СХЕМА, и начерта диаграма стъпка по стъпка как е редно да се случват нещата, когато тя ги води на училище. В това нямаше нищо лошо, но беше абсурдно голяма и един от пунктовете, който Рокстър четеше в момента, гласеше:

7:55 до 8 ч. прегръдки и целувки с мама!

— Знаеш ли изобщо имената им? — попита ме, а после зърнал лицето ми, се засмя и ми поднесе ръцете си да ги подуша.

— Идеални — отсъдих. — Без намек за повръщано. Би ли желал чаша… — Но Рокстър вече ме целуваше. Не го правеше прекалено настойчиво. Беше нежен, почти въздържан, но държеше нещата под контрол.

— Да се качим горе — прошепна. — Искам целувки и прегръдки с мама.

Поех нагоре притеснено, зачудена дали задникът ми не изглежда твърде дебел в гръб и от по-ниско, но осъзнах, че вместо върху него Рокстър се беше съсредоточил да гаси лампите, докато се изкачвахме.

— Тц-тц, ами националната електрическа мрежа, Джоунси? — Ох, тези млади хора и тяхната загриженост за планетата!

Когато отворих вратата към спалнята, стаята изглеждаше хубава, осветена само от лампата в коридора и Рокстър остави поне нея включена. Пристъпи вътре и притвори вратата зад гърба си. Съблече ризата си. Аз изстенах. Имаше вид като излязъл от реклама. В къщата нямаше никой, осветлението беше приглушено, той беше свестен, не криеше опасност и беше прекрасен до неописуемост. После каза:

— Ела тук, бейби!