Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mad About The Boy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-337-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891

История

  1. — Добавяне

Сценарист

Понеделник, 14 януари 2013 г.

Последователи в Туитър 793 (аз съм звездата на пиянското бръщолевене в Туитър); туитвания 17; дадено съгласие за присъствие на катастрофални социални събития 1 (или може би 3 в 1); написани думи от сценария 0.

10 ч. Добре, трябва да се хващам на работа!

10:05 ч. Може би ще хвърля само едно око на новините.

10:15 ч. Ооо, много харесвам новата прическа на Мишел Обама с бретон и филирани кичури, както им викат. Може би и аз трябва да си отрежа бретон. Също така, разбира се, радвам се за втория мандат на Обама.

10:20 ч. Наистина започва да ми се струва, че властта отива в ръцете на симпатични хора: Обама, новия архиепископ на Кентърбъри, който преди е имал истинска сериозна работа и обвинява банките, че са алчни, а също и Уилям и Кейт. Добре, на работа. Ох, телефонът!

11 ч. Беше Талита.

— Миличка! Завърши ли сценария си?

— Да! — отговорих. — Е, почти. — Истината беше, че след цялата тази история с Коженояке, а после с изучаването на правилата за въртене на любов и накрая с Туитър, „Листата в косата му“ като че се бяха свели до зародиш. Макар че могат ли листата да стигнат до зародиши? Може би при акациите, а?

— Бриджет? На линия ли си още? Има ли поне сглобен скелет?

— Да! — излъгах.

— Ами прати ми го. Сергей има някакво „вземане-даване“ във филмовия бизнес и ми се струва, че бих могла да се възползвам и да ти осигуря агент.

— Благодаря — отговорих аз, изключително трогната.

— Ще ми го изпратиш ли днес?

— Хм. Да! Само ми дай няколко дни.

— Добре — съгласи се тя. — Но се заеми сериозно, става ли? Помежду туитванията до младия ти приятел. Помни, не допускаме Туитър да се превърне в мания.

11:15 ч. Добре. Абсолютно задължително е днес да не пиша в Туитър, а да довърша сценария. Само трябва да направя финала. О, и средната част. И до известна степен началото. Може би само ще хвърля едно око в Туитър да проверя дали @Рокстър е туитнал нещо. Бррр! Телефонът.

— Здравей, миличка. — Майка ми. — Звъня заради организираната вечер с диапозитиви от круиза, комбинирана с „Каски долу“ другата събота. Наистина беше прекрасно да си спретнем следколедна Коледа и си помислих…

Помъчих се да устоя на изкушението мигом да започна да пиша в Туитър за разговора с мама насред самия разговор. Мама, разбира се, никога не би влязла в Туитър.

— Бриджет?

— Да, мамо — отговорих, като се помъчих да откъсна мисълта си от Туитър.

— О! Значи ще дойдете?

— Хм. Би ли повторила за какво става дума?

Тя въздъхна.

— „Каски долу“ по повод завършването на портиерските къщички! Всички живущи в „Сейнт Осуалдс“ се включват, когато се завърши нов обект. Носим предпазни каски и после просто ги мятаме във въздуха.

— Кога каза, че било?

— Следващата събота. Ще дойдеш, миличка, защото Мейвис ще бъде посетена от Джули, Майкъл и всичките си внуци.

— Значи мога да доведа децата?

Последва кратка пауза.

— Да, разбира се, мила, именно такава е цялата идея, но…

— Но какво?

— Нищо, нищо, миличка. Ще се погрижиш Мейбъл да облече роклята, която пратих, нали?

Въздъхнах. Без значение колко оригинални тоалети, включващи шорти, чорапогащници и рокерски ботушки купувах от детския отдел на „Ейч енд Ем“ или колко натруфени роклички пращаше майка ми, в които се опитвах да натикам Мейбъл, тя имаше свой собствен възглед за външния си вид: обикновено някаква смесица между Хамиш и Дисни облик, комбинация от блестяща тениска, клин и пола на волани до глезените. Чувствам се от напълно различно поколение, което не разбира естетиката на младите.

— Бриджет! — произнесе мама, може би разбираемо раздразнена. — Трябва да дойдете, миличка, без значение колко зле се държат.

— Те не се държат зле!

— Ами, внуците на останалите са по-големи, защото ти ги роди толкова късно и ги отглеждаш сама, разбира се, така че е по-трудно да…

— Не съм сигурна, че съм свободна другата събота.

— Внуците на всички ще присъстват и за мен ще е ужасно неловко да съм сама.

— Добре. Мамо, трябва да затварям.

— Казах ли ти за проблемите, които имаме… — Започна да бъбри неудържимо, както прави винаги, щом кажа, че трябва да затварям. — Един от мъжете тук постоянно се пъха по спалните. Кенет Гарсайд. Ляга при всички жени наред.

— Ти харесваш ли Кенет Гарсайд, мамо? — попитах невинно.

— О, не ставай глупава. Като стигнеш до моята възраст, не ти трябва мъж. Само грижи и тичане по тях.

Интересни са различните възрасти, на които мъжете и жените се желаят едни други съответно повече от противоположния пол.

Двайсетгодишните: Плюсовете са на страната на жените, защото, общо взето, всеки иска секс с тях и те разполагат с много власт. Като прибавим, че двайсет и няколко годишните мъже са доста разгонени, а още не са направили кариера.

Трийсетгодишните: Силата определено е на страната на мъжете. Тази възраст е най-лоша за ходене по срещи с цялото това напрежение, идващо от несправедливо тиктакащия биологичен часовник — часовник, който, да се надяваме, скоро ще бъде трансформиран (благодарение на гениалната идея да се замразяват яйцеклетки по маниера на Джуд) в един безшумен дигитален часовник без необходимост от аларма. Сега мъжете го долавят също както акулите усещат кръв, а същевременно растат в службата си и равновесието се накланя в тяхна полза, докато…

Четирийсетгодишните: Не съм много сигурна за тази възрастова група, защото през по-голяма част от времето бях с Марк. Може би горе-долу по равно. Ако извадите бебетата от уравнението. Или може би мъжете смятат, че те са отгоре, защото си въобразяват, че желаят по-млади жени, а жените на сходна възраст желаят тях. Но всъщност жените на сходна възраст тайничко също желаят по-млади мъже. И младите мъже харесват по-възрастните жени, защото те освежаващо не очакват от тях издръжка и вече не мислят за бебета.

Петдесетгодишните: Някога това беше възрастта на „Невидима жена“ от Джърмейн Гриър, на която бе лепнато клеймо отписана и отвъд менопаузата почитателка на сериали. Но сега с школата за поддръжка на Талита в комбинация с Ким Катрал, Джулиан и Деми Мур и т.н. всичко започна да се променя!

Шейсетгодишните: Пълна промяна в баланса, тъй като мъжете осъзнават, че няма да напреднат повече в кариерата си и никога не са създали приятелства, на каквито се радват жените, а само дрънкат за голф и други глупости. А и жените по-добре се грижат за себе си. Погледнете само Хелън Мирън и Джоана Лъмли!

Седемдесетгодишните: Определено жените са силните на деня и още се държат във форма, грижат се за дома, готвят и…

— Бриджет, на линия ли си още?

В резултат се съгласих да заведа децата на „Каски долу“ по повод новите портиерски къщички и на прегледа на диапозитиви от круиза, последвани от чай и бъбрене със семействата. А още дори не бях започнала със сценария.

 

 

Вторник, 15 януари 2013 г.

23:55 ч. Прекарах цялата вечер снощи и днешния ден в писане, писане, писане и току-що изпратих на Талита имейл с „Листата в косата му“.

 

 

Сряда, 16 януари 2013 г.

61 кг (лошо: твърде много време, прекарано в седене на задника); обаче пък агенти 1!

11 ч. Току-що получих обаждане от агент! За съжаление устата ми беше пълна с настъргано сирене, но не беше кой знае от какво значение, защото от мен не се очакваше да говоря.

— Ще ви свържа с Брайън Кацънбърг — уведоми ме секретарката.

— И така — подхвана мигом Брайън Кацънбърг, — имаме общ познат в лицето на Сергей, а както схващам, Сергей желае този проект да види бял свят.

— Прочетохте ли го? — попитах развълнувано. — Хареса ли ви?

— Намирам го очарователен и мигом ще го представя на нужните хора. Ще съм ви задължен, ако веднага предадете това на Сергей и също така, радвам се да се запознаем.

— Благодаря — смотолевих.

— Значи ще кажете на Сергей, че съм свършил работа?

— Да! — потвърдих. — Ще му кажа.

11:05 ч. Звъннах на Талита да й благодаря.

— Ще кажеш ли на Сергей? — поинтересувах се. — Той май много държеше веднага да уведомя Сергей.

— О, небеса. Да, ще кажа на Сергей. Един бог знае какво се случва там. Но, мила, ужасно се гордея с теб, че го завърши.