Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бриджет Джоунс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mad About The Boy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
maskara (2019)

Издание:

Автор: Хелън Филдинг

Заглавие: Бриджет Джоунс: Луда по онова момче

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Жечка Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Здравка Букова

ISBN: 978-619-150-337-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7891

История

  1. — Добавяне

Изкуството на съсредоточаването

Петък, 19 април 2013 г.

60,7 кг; калории 3482 (лошо); брой проверки на Рокстър за гниди 3; брой гниди, намерени у Рокстър 0; брой насекоми, открити в храната на Рокстър 27; брой насекоми, открити в поразената къща 85 (лошо); съобщения до Рокстър 2; съобщения от Рокстър 0; общи имейли от родители на съученици 36; минути, прекарани в четене на имейли 62; минути, прекарани в блеене по Рокстър 360; минути, прекарани в обмисляне на подготовката за филмовата среща 20; минути, прекарани в подготовка за филмовата среща 0.

10:30 ч. Така. Наистина сядам и се захващам да работя върху презентацията на сценария си, който е осъвременяване на прочутата норвежка трагедия „Хеда Габлър“ от Антон Чехов, само че действието се развива в Куинс Парк. Изучавах „Хеда Габлър“ за финалния ми изпит по английска литература в университета на Бангор, на който, уви, получих „среден“. Но може би е дошъл моментът за компенсация.

10:32 ч. Наложително е да се съсредоточа.

11 ч. Направих си кафе и доядох остатъците от закуската на децата, после се унесох да си припомням моменти от снощното посещение на Рокстър: появата на Рокстър в 23:15 ч., адски сладък в джинси и тъмен пуловер, с блеснали очи, усмихнат, понесъл овчарски пай от „Уейтроуз“, две консерви печен боб и ямайски джинджифилов кейк.

Ммм. Как само изглеждаше лицето му, когато беше върху мен, с наболата брада по красивия контур на челюстта му, с малката празнина между предните зъби, която се вижда само отдолу, масивните голи рамене. Събуждането ми посред нощ от усещането, че Рокстър ме целува много нежно — по рамото, по шията, по бузата, по устните, а ерекцията му се притиска до бедрото ми. О, боже, толкова е красив, и толкова хубаво се целува, и толкова е страхотен в секса… Мммм. Така, трябва да мисля за темите на феминизма, предфеминизма и антифеминизма в… О, боже, ама колко прекрасно беше само, прави ме толкова щастлива… Сякаш съм в мехур от щастие. Хайде, стига, трябва да работя.

11:15 ч. Внезапно избухнах в смях, като си припомних бомбастичния ни диалог посред секса снощи.

— О… о… о… толкова си твърд.

— Твърд, защото те искам, мила.

— Толкова твърд…

— Ти ме втвърдяваш, сладурче.

И тогава нещо взех, че твърде се увлякох и простенах:

— И ти мен ме втвърдяваш.

— Какво? — ахна Рокстър и избухна в смях. И двамата се заляхме в кискане и трябваше да започваме всичко отново.

На Рокстър окото не му мигна от гнидите, типично за ведрата му природа, макар и двамата да се съгласихме, че в името на отговорния секс най-напред трябва да се срешим един друг. Рокстър беше толкова смешен, докато ми разресваше косата, като се преструваше, че намира въшки и ги изяжда, а от време на време ме целуваше по тила. Когато дойде моят ред да среша Рокстър с гребена за гниди, не исках да привличам внимание към възрастта си със слагане на очила, така че просто разресах великолепната му гъста коса, без да виждам абсолютно нищо. За щастие Рокстър май беше нетърпелив да се свърши с това и да идем в спалнята, та не забеляза моята слепота. А и вероятно беше незастрашен поради своя тестостерон. Така де, не е ли нормално да проявиш суета и да не си сложиш очила, докато претърсваш косата на младото си гадже за гниди?

11:45 ч. Хайде вече. Сценарият ми! „Хеда Габлър“ е съотносима към модерната жена, защото описва рисковете да се опитваш да преминеш през живота при всичките мъже в него. Защо Рокстър още не ми праща съобщение? Дано да не е заради инцидента с инсектите.

С Рокстър успяхме като никога да закусим заедно днес, тъй като Клои, бавачката, заведе децата на училище. Клои, която работи при мен от времето точно след случилото се, е като мой подобрен вариант: по-млада, по-слаба, по-блага, по-добре се грижи за малките и си има подходящ по възраст партньор на име Греъм. При все това на този етап се въздържам да показвам Рокстър на Клои и децата, така че той се крие в спалнята, докато всички поемат към училище.

Рокстър тъкмо бе щастливо наченал първата си купа с мюсли, когато изплю каквото имаше в устата си върху масата. Очевидно съм свикнала с подобни прояви, макар че не и от страна на Рокстър. И тогава той ми поднесе купичката. Мюслите бъкаха от дребни насекоми, които подскачаха и се давеха в млякото.

— Въшки ли са? — попитах погнусена.

— Не — мрачно проговори той. — Гъгрици.

За беда реакцията ми беше да се изкискам.

— Имаш ли представа какво е да си пъхнеш в устата лъжица, пълна с инсекти? — възмути се той. — Можех да умра. А по-важното е, че и те можеха да умрат.

И тогава, докато изсипваше съдържанието на купичката в правилния контейнер за отпадъци, нададе вик:

— Мравки!

Спретната колона от мравки се точеше от вратата на сутерена към контейнера за хранителни отпадъци. Когато той разклати завесата, за да ги отпъди, оттам се вдигна малко ято молци.

— Ооох! Събрала си тук деветте египетски напасти! — изпъшка Рокстър.

И макар да се засмя и да ме целуна много секси в антрето, не спомена нищо за наближаващия уикенд и имам чувството, че нещо не е наред, та макар то да е само комбинираната гавра с трите му големи страсти: насекомите, храната и рециклирането.

12 ч. Уф! Стана пладне, а още не съм подготвила нищо от моите Мисли.

12:05 ч. Още няма есемес от Рокстър. Дали пък аз да не му пиша? Старо и желязно правило е след съвкупление кавалерът пръв да напише съобщение на дамата, но може би социо етикетът не важи, когато е намесено нашествие от насекоми.

12:10 ч. Така. „Хеда Габлър“.

12:15 ч. Току-що му написах: „Много съжалявам за деветте египетски напасти и задето се смях. Ще санирам цялата къща и обитателите й за следващото ти посещение. Добре ли си?“

12:20 ч. Така. Отлично. „Хеда Габлър“. Рокстър не ми отговаря.

12:30 ч. Рокстър още не отговаря. Крайно нетипично за него.

Я да взема да си проверя имейлите. Понякога Рокстър мени електронните пространства ей тъй, за да се фука.

Входящата ми кутия е запълнена не само от куп търговски съобщения, линкове към Ютюб клипове, предложения за мексиканска виагра, но и от поток имейли до всички родители от класа по повод липсващите обувки на Атикус.

Подател: Николет Мартинес

Тема: обувките на Атикус

Атикус се прибра у дома с обувка на Луиджи, а другата обувка също не е негова, нито е надписана. Ще съм признателна, ако ми бъдат върнати обувките на Атикус, и двете от които са ясно обозначени.

12:35 ч. Реших да се присъединя към груповия обмен, за да покажа солидарност и да се разсея от работата.

Подател: Бриджет Билимама

Тема: Относно: обувките на Атикус

Само за изясняване — Луиджи и Атикус с по една обувка ли се прибраха от плуване?

12:40 ч. Хе-хе, възбудих масов имейл отговор: шегички за деца, дето се прибират у дома без панталони, без гащи и пр.

Подател: Бриджет Билимама

Тема: ухото на Били

Били се прибра от футбол вчера само с едно ухо. Случайно да е останало у някого другото ухо на Били? Беше МНОГО ясно обозначено и ще съм признателна, ако ми бъде върнато незабавно.

12:45 ч. Йеее!

Подател: Николет Мартинес

Тема: Относно: ухото на Били

Някои, изглежда, мислят, че момчетата сами се грижат за вещите си и че родителите ги обозначават, за да си намират развлечение. Всъщност това е съществено за развитието им като независими индивиди. Може би ако липсваха обувките на тяхното дете, щяха да имат съвсем друго отношение по въпроса.

12:50 ч. Охо! Май обидих елитното майче в класа и ужасих всички останали. Ще изпратя всеобщо извинение.

Подател: Бриджет Билимама

Тема: обувките на Атикус, ухото на Били и пр.

Прощавай, Никорет, опитвах се да пиша, бях се отегчила и просто се пошегувах. Посипвам си главата с пепел.

12:55 ч. Неее!

Подател: Николет Мартинес

Тема: Бриджет Джоунс

Бриджет, вероятно неправилно изписаното ми име е фройдистка грешка. Всички сме наясно, че страдаш през случайните периоди на въздържание от пушене. Ако е било преднамерено, тогава е оскърбително и грубо. Може би трябва да го обсъдим в присъствието на шефа на катедра „Вероучение“.

Николет

Мамка му! Нарекла съм я Никорет! Виж какво, не задълбавай в това. Забрави го за момента и се съсредоточи.

13:47 ч. Това е абсурдно. ИЗЦЯЛО съм блокирана.

13:48 ч. Всички майки от класа ме мразят, а Рокстър не ми отговаря.

13:52 ч. Захлупих глава на кухненската маса.

13:53 ч. А, не, никакво преминаване към тъмната страна. Гражина, чистачката, ще е тук всеки момент и не бива да ме вижда така. Ще й оставя бележка относно напастите от насекоми и отивам в „Старбъкс“.

14:16 ч. В „Старбъкс“ съм, с панини със сирене и шунка. Супер.

15:16 ч. Огромни тълпи от изфръцкани майки с колички завзеха кафето и приказват прекалено високо за съпрузите си.

15:17 ч. Тук е адски шумно. Мразя хора, които говорят по телефона в кафето… О, телефонът ми, може би е Рокстър!

15:30 ч. Беше Джуд, очевидно по време на съвещание, защото прошепна предпазливо:

— Бриджет. Злия Ричард абсолютно хлътна по Изабела.

— Коя е Изабела? — изшептях настойчиво.

— Момичето, което измислихме за „Има много риба в океана“. Злия Ричард си науми да си уреди среща с нея утре.

— Но тя не съществува.

— Именно. Тя, това съм аз. Уреди си среща с мен, тоест с нея, в „Шадоу Лаундж“ и тя ще му върже тенекия.

— Гениално — прошушнах, а Джуд повиши глас и изрече властно:

— Застопорете два милиона йени на сто двайсет и пет и чакайте печалбите от тримесечията. — После зашепна: — В същото време мъжът, с когото се свързах в сайта за срещи с необвързани лекари, има среща с мен, истинската мен, на две пресечки разстояние в хотел „Сохо“.

— Супер! — избъбрих объркана.

— А? Нали?! Трябвадазатварямчао.

Дано кандидатът от сайта за срещи с необвързани лекари не се окаже изобретен от Злия Ричард.

15:40 ч. Още няма съобщение от Рокстър. Не мога да се концентрирам. Отивам си у дома.

16 ч. У дома заварих много остра бабешка миризма. Гражина прилежно беше изпълнила инструкциите ми, изхвърлила беше всичката храна, беше почистила и напръскала навсякъде, поставила беше топчета нафталин на всички евентуални точки за вход и изход по дъсчения под, стените, вратите и мебелите. Ще ми отнеме цял уикенд, а по-вероятно цял живот да открия и унищожа всички топчета нафталин. Никой молец не би оцелял при тази миризма, нито, уви, младо гадже. Но това най-вероятно е без значение, защото от него още няма НИ ЗВУК, НИ СТОН.

16:15 ч. Уууф! Трясък, тропот и гласове — всички се прибират у дома. Петък вечер е, време е Клои да си върви, а аз още не съм си подготвила Мислите.

16:16 ч. Как може Рокстър да не отговаря? Въпреки че моят есемес беше въпрос. Дали? Пак трябва да си проверя последното изпратено съобщение.

„Много съжалявам за деветте египетски напасти и задето се смях. Ще санирам цялата къща и обитателите й за следващото ти посещение. Добре ли си?“

Изпадам в покруса. Не само че съобщението завършва с въпрос, а съдържа безспорна презумпция, че отново ще видя Рокстър.

18 ч. Слязох долу, като се постарах да скрия унинието си от Били и Мейбъл (които, слава богу, тъй като вече е уикенд, бяха погълнати съответно от „Растения срещу зомбита“ и „Чихуахуа от Бевърли Хилс 2“), докато в същото време притоплях спагетите болонезе (всъщност само сиренето без спагетите, защото Гражина беше изхвърлила всичката паста). Накрая, когато вечерята приключи, дейността по зареждането на миялната машина явно причини някакво сътресение у мен, защото изпратих на Рокстър веселяшко съобщение, гласящо: „Дойде уиииикенд!“.

И после изпаднах в пароксизъм на душевно страдание, толкова тежко, та оставих Били до безкрайност да убива растения чрез зомбита, а Мейбъл да гледа „Чихуахуа от Бевърли Хилс 2“ за седми път, само и само да не забележат. Давах си сметка, че това е лениво и безотговорно родителско поведение, но реших, че е по-малкото зло в сравнение с емоционалната вреда, нанесена от майка, депресирана заради мъж, чиято възраст е по-близка до… Оууу! Нима наистина Рокстър е по-близо по възраст до Мейбъл, отколкото до мен? Не, но май с Били случаят е такъв. О, господи. Къде ми е умът? Нищо чудно, че той спря да комуникира.

21:15 ч. Още няма съобщение. Най-после мога да се отдам на свободно падане в кладенеца на мъката, комплексите, ситуацията на издърпано под краката емоционално килимче и пр. Проблемът при връзка с по-млад мъж е създадената илюзия, че връщаш времето назад. Понякога, когато сме на стола в банята и улавям образа на двама ни в огледалото. Да правя това с Рокстър на моята възраст, просто не мога да повярвам, че съм аз. Но сега това изчезна и аз се пръснах като балон. Нима използвам връзката си, за да блокирам екзистенциалното отчаяние от остаряването и от страха, че може да получа удар и какво би станало тогава с Били и Мейбъл?

Още по-зле беше, когато бяха мънички. Живеех с постоянния ужас, че мога да умра внезапно през нощта или да падна по стълбите и няма кой да дойде, така че те ще останат сами и накрая ще ме изядат. Но както изтъкна Джуд, „по-добре, отколкото да умреш сама и да те изяде овчарка елзаска порода“.

21:30 ч. Трябва да си припомням какво се казва в „Дзен и изкуството да се влюбваш“: когато той дойде, посрещаме го радушно, когато си тръгне, оставяме го да си върви. Също така, когато последователите на Дзен сядат на Възглавничката, те се сприятеляват със Самотата, която е различна от Самотуването. Самотата е Преход и начин, по който обичаните от нас хора влизат в живота ни и отново си отиват, което е част от Живота; а може би това е Самотуването, а Самотата е… Още няма съобщение.

23 ч. Не мога да се накарам да заспя.

23:15 ч. О, Марк. Марк. Знам, че минах през тази въртележка „Ще се обади ли, няма ли да се обади?“, докато излизахме, преди да се оженим. Но дори тогава беше различно. Познавах го толкова добре още откакто тичах без дрехи по моравата на родителите му.

Той водеше разговори с мен, докато спеше. И тогава можех да разбера съкровените му чувства.

— Марк? — Това прекрасно заспало мургаво лице върху възглавницата. — Ти прекрасен ли си?

Въздиша в съня си, изглежда натъжен, засрамен, поклаща глава.

— Майка ти обича ли те?

Вече е много тъжен, опитва се да каже „не“ насън. Марк Дарси, прочутият и могъщ адвокат по човешки права, а вътрешно — малкото травмирано момче, отпратено в пансион на седемгодишна възраст.

— Аз обичам ли те? — питам.

И тогава той се усмихва в съня си, щастлив, горд, кима, придърпва ме към себе си, сгушва ме под ръката си.

Познавахме се изцяло и отвсякъде. Марк беше джентълмен и аз му се доверявах изцяло за всичко, заради него напуснах сигурното си убежище и излязох в света. Беше като да изследваме страховитите дълбини на океана от защитената ни малка подводница. А сега… всичко е страшно и никога вече няма да има безопасност.

23:55 ч. Какво правя? Ама какво правя? Защо подхванах всичко това? Защо не си останах както си бях? Тъжна, самотна, безработна, асексуална, но поне майка и вярна на техния… вярна на техния баща.