Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (24)

Коледа

Петък, 7 декември 2012 г.

Последователи в Туитър 602 (прескочих границата от 600); написани думи от сценария 15 (по-добре от нищо, макар и глупави); покани за Коледа (в началото на деня) 1; покани за Коледа (в края на деня) 10; идеи как да реагирам на неочаквания дъжд от покани, повечето крайно неподходящи за малки деца 0.

9:15 ч. Добре. Коледни обещания.

ЩЕ

• спра да се чувствам тъжна и да се вглъбявам или да се опитвам да живея живота си чрез мъжете, а ще мисля за децата си и Коледа

• отпразнувам една прекрасна Коледа и ще положа ново начало

• създам коледна обстановка и ще се насладя на Коледа

• си наложа да не се притеснявам, че няма да организирам достатъчно празнична Коледа

• подходя по будистки към Коледа, макар да е християнски празник и съответно по самата си природа да не е будистки.

НЯМА ДА

• поръчвам уж от името на Дядо Коледа безброй пластмасови боклуци от „Амазон“, чиито опаковки са невъзможни за отваряне, защото са използвани дванайсет телчета, та играчката да бъде прикрепена към картона. Вместо това ще насърча Били и Мейбъл да изберат един или два значими подаръка. Може би изработени от дърво

• отида на круиза, организиран от „Сейнт Осуалдс Хаус“, а вместо това ще се взема в ръце и ще организирам приказна Коледа.

15:15 ч. Добре! Поле на действие! Пратих имейли почти на всички, които познавам — Магда, Талита, Том, Джуд, родителите на Марк, няколко майки от училището — с въпрос какво ще правят за Коледа.

16:30 ч. Току-що докарах децата от училище. Тъкмо вкарвах ред в нещата, когато съседката Ребека дойде и звънна на вратата. Носеше карирани боксерки, къса блузка с къдрички и масивен кожен колан с вериги и капси, а в косата й се мъдреше гнездо с червеношийка, което разпознах от коледната декорация, предлагана от „Греъм енд Грийн“.

— Здравей. Искате ли да наминете?

Подивяхме от вълнение! Най-сетне! Изтичахме надолу в кухнята на Ребека, която сякаш беше излязла от „Имението Даунтън“: тъмни дъски на пода, таван с видими греди, стара дървена училищна маса, снимки, шапки, картини, огромна статуя на мечка и овехтели френски прозорци, които се отваряха към един скрит свят от каменни пътечки, обрасла тревна площ, фигура на крава в естествен размер с корона на главата, табелка от мотел, гласяща „Свободни стаи“, и полилеи сред клоните на дърветата.

Прекарахме безкрайно приятна вечер, седнали до кухненската маса, като посръбвахме вино и хапвахме пица, докато момичетата нагиздиха котката на Ребека в кукленска рокля и шалче, а момчетата възнегодуваха, щом им казахме да оставят ексбокса на мира.

— Нормално ли е толкова да се боиш от собствения си син, че да не смееш да му кажеш да изключи ексбокса? — попита Ребека, докато ги наблюдаваше разсеяно. — О, мамка му. ИЗКЛЮЧЕТЕ ПРОКЛЕТИЯ ЕКСБОКС!

Няма нищо по-хубаво от това да имаш приятелка, според която нейните деца се държат по-невъзпитано от твоите.

Аз й разясних моята теория как да бъдеш родител би било по-хубаво, ако е в духа на голямо италианско семейство, седнало на вечеря под дървото, докато децата си играят. Ребека сипа още вино и ми разясни нейната теория за отглеждането на деца, според която трябва да се държиш възможно най-зле, та децата в израз на бунт да се превърнат в изискани ангелчета. Планирахме импровизирани вечери в кухните ни и почивки, на които никога нямаше да заминем, обсъдихме пътуване с ферибот между гръцките острови с някакъв вид билет, който важи само за фериботи, и как всеки — в това число децата — ще си носи само четка за зъби, бански костюм и ефирен саронг.

Най-накрая към девет часа, точно когато се канехме да си тръгваме, Ребека попита:

— Какво ще правите за Коледа?

— Нищо.

— Ами елате у нас!

— Ще се радваме! — отговорих аз въодушевено.

22 ч. Олеле! Току-що си проверих имейлите. Бях пробудила огромно чувство за вина у всички приятели и познати и от нямане какво да правим за Коледа изведнъж се оказахме затрупани с многобройни неприложими предложения. В момента са налице следните планове:

Том: Ще заведем децата на травеститски коледен базар в Берлин.

Джуд: Ще заведем децата в миниатюрната общинска къща на майка й в лошата част на Нотингам, която тя отказва да напусне (не питайте), а после ще идем на лов за диви кокошки (именно) с бащата на Джуд и приятелите му в Северна Шотландия.

Талита: Ще заведем децата при, както се изрази тя, „група съмнителни руски перачи на пари“ на луксозен кораб в Черно море.

Адмирал и Илейн Дарси: Ще се примирят да отменят почивката си в Барбадос, за да прекарат празника с моите деца, които ще обърнат наопаки колекцията им от керамични фигурки и ще претърсят из основи безупречната им къща в стил „Кралица Ан“ в Графтън Ъндъруд в издирване на интернет връзка.

Даниъл: Ще се присъединим към него на романтичен уикенд, прекаран в спалнята с жена на име Хелгада в неназован европейски град.

Майката на приятеля на Били Джеремая: Ще празнуваме Ханука заедно с таткото на Джеремая, баба му, четирите му лели, седемнайсетте му братовчеди и равина в Голдърс Грийн, макар че през доста голяма част от времето те всички ще са в синагогата.

Майката на Козмата: Ще идем да гледаме по-голямото й дете като статист в „Пръстенът на Нибелунгите“ от Вагнер в Берлин.

Мама и Уна: Предложението за круиз за хора от третата възраст, организиран от „Сейнт Осуалдс“, още важи.

Може би на децата ще има хареса травеститският коледен базар?

О, боже. О, боже. Тъкмо се сприятелих с Ребека и вече се представям като човек, на когото не може да се разчита.

22:15 ч. Току-що позвъних на Магда.

— Елате у нас — заяви непоколебимо тя. — Не можеш да предприемеш нищо от това с две деца, нито пък да си останеш вкъщи и да разчиташ на съседка, с която си се запознала онзи ден. Елате при нас в Глостършър. Ще поканя семейството от съседната ферма — децата им са на същата възраст, а това е всичко, от което се нуждаят малките. Освен това няма нищо за чупене и още пазим няколко стари ексбокса. Не мисли за другите, просто им напиши кратки имейли и обясни, че си открила идеален вариант, подходящ за децата. А на майка си кажи, че ще си устроите специално коледно тържество в „Сейнт Осуалдс“, когато се върнат. Всичко ще се подреди чудесно.

Понеделник, 31 декември 2012 г.

Коледа мина съвсем идеално. Мама беше напълно доволна от следколедния коледен план и прекара незабравим круиз, като периодически се обаждаше и опяваше за сладкаря Пол и някакъв мъж, който се пъхал по каютите на хората. Ребека заяви, че цялата тази презастраховка с покани била истерична и трябвало да идем на травеститския коледен базар или на кораба на перачите на пари, а ако не, тя винаги била на линия с прегоряла храна и вино.

Бъдни вечер и Коледа у Магда и Джереми бяха много приятни. Магда ми помогна за всичко: пълненето на чорапите, опаковането на гигантската купчина пластмасови боклуци, които „Дядо Коледа“ беше поръчал от „Амазон“, и подреждането им под елхата. И аз сериозно си мисля, че на Били и Мейбъл всичко им се стори превъзходно. Били всъщност не си спомня какво е да бъде на Коледа с Марк, а Мейбъл никога не беше празнувала Коледа с него. Били имаше само две Коледи с баща си и беше толкова малък, че… А през останалото време циркулирахме между нашата къща и тази на Ребека, като пренасяхме през улицата тенджери със загоряла храна и мърморехме на тема компютърни игри. Другата година ще бъде толкова по-добра!