Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (2)

Откачалки дал Бог

Четвъртък, 18 април 2013 г. (продължение)

22:45 ч. Бяха Том и Джуд, и двамата напълно гипсирани; влязоха с кикот и препъване в антрето.

— Може ли да използваме лаптопа ти? Бяхме в „Мръсния бургер“ и…

— Мъчех се да вляза в „Има много риба в океана“ на айфона си, само че не успяваме да даунлоуднем снимка от Гугъл, та затова… — Джуд изтрополи надолу по стълбите в кухнята с високите си обувки и костюм за работа, Том, все тъй мургав, атлетичен, красив и триумфално хомосексуален, ме целуна церемониално.

— Мляс! Бриджет! Отслабнала си БЕЗУМНО!

(От петнайсет години насам все това ми казва, като се видим, дори когато бях бременна в деветия месец.)

— Ей, да ти се намира вино? — подвикна Джуд от кухнята.

Оказва се, че Джуд — която сега практически коли и беси в Сити, но продължава да пренася страстта си към опасни финансови операции в любовния си живот — била зърната вчера в интернет сайт за запознанства от ужасния й бивш съпруг: Злия Ричард.

— И да! — съобщи Том, докато слизахме надолу при нея. — Злия Ричард Откачалката, макар да обърка живота на тази разкошна жена за СТО години с откачалските си номера и фобия от обвързване, след което се ожени за нея и я напусна само след десет месеца, имаше НАГЛОСТТА да й прати възмутено съобщение, задето фигурирала в сайта… Намери го, Джуд… намери го…

Джуд безпомощно взе да рови из паметта на телефона си.

— Ами не го намирам. Мамка му, изтрил го е. Възможно ли е да изтриеш собственото си съобщение, след като вече…

— О, дай на мен, скъпа. Та така де, въпросът е, че Злия Ричард й прати това оскърбително съобщение и после я БЛОКИРА, затова… — Том прихна да се смее. — Затова…

— Ще пуснем фалшива личност на „Има много риба в океана“ — довърши Джуд.

— По-скоро „има много лапнишарани“ — изпръхтя Том.

— Най-точно казано, „има много сбърканяци“, така че ще използваме измислено момиче, за да го изтезаваме! — отсече Джуд.

Всички се сместихме на дивана, Джуд и Том се заловиха да преглеждат снимки на двайсет и пет годишни блондинки в Гугъл Образи и взеха да се мъчат да ги даунлоуднат в сайта за запознанства, като през цялото време подхвърляха лекомислени отговори на въпросите за профила. Прищя ми се Шацър да беше тук и да се разбуйства феминистично, вместо да е в Силициевата долина и да се вихри като дот-ком спец заедно с нейния неочакван след години на феминизъм дот-ком съпруг.

— Какви книги харесва тя? — попита Том.

— Пиши: „Ама сериозно, нима те интересува?“ — заяви Джуд. — Мъжете обичат кучки, не забравяй.

— Или „Книги? Кво пък е това?“ — предложих аз и после си припомних. — Чакайте! Не е ли тотално против правилника за срещи? Правило номер четири: използвай автентична и смислена комуникация.

— Да. ФАНТАСТИЧНО нередно и нездравословно е — отговори Том, който всъщност е старши психолог, — но при откачалки не се брои.

Толкова бях облекчена, че ме отърваха от Цунамито на мрака, та се впуснах с ентусиазъм в създаването на Отмъстителката в сайта „Има много риба в океана“ и за малко да забравя новината си.

— „Грийнлайт Продъкшънс“ ще правят моя филм! — съобщих развълнувано най-сетне.

Те се втренчиха в мен стъписани, последва обстоен разпит, а след него — ликуване.

— Велика си, момиче! Младо гадже, сценарий за киното. Я как всичко ти тръгна — възхищаваше се Джуд, докато ги изтиквах през вратата, та да си легна да спя.

Докато Джуд с препъване излизаше на улицата, Том ме изгледа с притеснение и попита колебливо:

— Добре ли си?

— Да — отвърнах. — Така мисля, просто…

— Бъди предпазлива, мила — рече той, внезапно отрезвен и превключил на професионална вълна. — Доста ще ти се струпа с разните му съвещания, крайни срокове и тям подобни.

— Знам, но нали каза, че пак трябва да започна работа и да пиша…

— Така е. Само че ще ти трябва повече помощ с децата. В момента си в нещо като сапунен мехур. Фантастично е, че успя да си стъпиш на краката, но вътрешно още си уязвима и…

— Том! — подвикна Джуд и се заклатушка към такси, което бе зърнала на главната улица.

— Знаеш, че сме насреща, ако имаш нужда от нас — увери ме Том. — По всяко време на деня или нощта.

22:50 ч. Като се замислих за „автентичната и смислена комуникация“, реших да се обадя на Рокстър и да му кажа за гнидите.

22:51 ч. Въпреки че е възкъсничко.

22:52 ч. Също така необявеното преминаване от съобщения към телефонен разговор с Рокстър е някак прекалено драматично и ще придаде нежелана тежест на цялата тема с гнидите. Ще му изпратя съобщение.

„Рокстър?“

Много кратко чакане.

„Да, Джоунси?“

„Помниш ли как ти казах, че ще работя тази вечер?“

„Да, Джоунси.“

„Причината беше друга.“

„Знам, Джоунси. Никак не те бива да лъжеш, дори в есемес. Да не въртиш любов с някой по-млад?“

„Не, но е не по-малко конфузно. Свързано е с природолюбителските ти страсти и света на насекомите.“

„Дървеници?“

„Почти уцели…“

„Спонтанно изкрещява и истерично си почесва главата. Хайде бе… въшки?!“

„Ще можеш ли някога да ми простиш и пр.?“

Кратичка пауза и после — сигнал за съобщение.

„Да се отбия ли? В Камдън съм.“

Възхитена от шеговитото великодушие на Рокстър, му пратих отговор:

„Да, но нямаш ли възражения срещу въшките?“

„Не. Проверих ги в Гугъл. Алергични са към тестостерон.“