Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: Луда по онова момче (12)

Даниъл в бляскави доспехи

Сряда, 5 септември 2012 г. (продължение)

— Джоунс, ти малка дяволице — произнесе провлачено Даниъл, когато му се обадих. — В какво си облечена, какъв цвят са бикините ти и как са моите кръщелници?

В негов плюс Даниъл Клийвър, бившето ми „гадже“, моят емоционален мъчител и някогашен супервраг на Марк наистина правеше максималното да помогне, откакто Марк загина. След години на озлобено надцакване след появата на Били най-накрая двамата се помириха и всъщност Даниъл е кръстник на децата ни.

Максималното от страна на Даниъл не е като при другите: последния път, като останаха при него, се оказа, че просто искал да впечатли някакво момиче, като се изфука, че има кръщелници и… Достатъчно е да кажа, че ги заведе на училище с тричасово закъснение, а когато по-късно взех Мейбъл, косата й беше прибрана в невероятно сложен кок.

— Мейбъл, каква изключителна фризура! — възкликнах, представила си как Даниъл е повикал Джон Фрида да направи прическа и грим на Мейбъл в 7:30 сутринта.

— Учителката я направи — обясни Мейбъл. — Даниъл ми среса косата с вилица — добави. — По нея имаше кленов сироп.

— Джоунс? Там ли си още, Джоунс?

— Да — отговорих сепнато.

— Обаждане в издирване на бавачка ли, Джоунс?

— Би ли…

— Задължително. За кога имаше предвид?

— За утре — произнесох плахо.

Последва кратка пауза. Очевидно Даниъл правеше нещо.

— Утре вечер е добре. Не си намирам място заради факта че бивам отблъснат от всички човешки жени под осемдесет и четири годишна възраст.

— Може да позакъснеем доста. Проблем ли е?

— Мило мое момиче, аз съм нощна птица.

— Няма… да си водиш модел или…

— Не, не, не, Джоунс. Аз ще бъда модел. Образец на детегледач. „Не се сърди, човече“. Прекрасна, преливаща от витамини храна. И между другото…

— Да? — подканих го подозрително.

— Какъв вид бельо носиш? В момента? Гащи като за мамче ли? Обуло ли е мамчето прекрасните си гащи за мамчета? Утре вечер ще ги покажеш ли на татенцето?

Още обичам Даниъл, но очевидно не чак дотолкова, че да се вържа на тези му глупости.