Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Promesse de l'aube, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
NomaD (2019)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Ромен Гари

Заглавие: Обещанието на зората

Преводач: Зорница Китинска

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: френски

Издание: второ

Издател: Леге Артис

Град на издателя: Плевен

Година на издаване: 2014

Националност: френска

Печатница: „Артграф“ — София

Излязла от печат: декември 2014

Редактор: Саня Табакова

ISBN: 978-954-8311-59-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10477

История

  1. — Добавяне

Глава IV

Майчината нежност, която ме обгръщаше, доведе по онова време до нещо неочаквано и много удовлетворително.

Когато работите вървяха добре и продажбата на „семейните накити“ позволяваше на майка ми да очаква един относително подсигурен материално месец, първата й грижа бе да иде на фризьор, след това отиваше да слуша циганския оркестър на откритите маси пред хотел „Роаял“ и наемаше домашна помощница, чиято задача бе да се занимава с почистването на апартамента — майка ми винаги се бе ужасявала от миенето на пода, а когато веднъж в нейно отсъствие се опитах сам да почистя паркета и тя ме завари на четири крака с парцал в ръка, устните й се сгърчиха, сълзи рукнаха по страните й и се наложи цял час да я успокоявам и да й обяснявам, че в една демократична страна тези дребни домакински грижи се приемат за напълно порядъчни и човек може да се занимава с тях, без да се смята за пропаднал.

Мариет бе момиче със здраво сложена долна част на корема сред щедър таз, с големи лукави очи, със здрави и твърди бедра и надарена със сензационна задница, която непрестанно виждах в час вместо и на мястото на лицето на учителя ми по математика. Това пленително видение бе простичката причина, поради която гледах физиономията на учителя си съвършено вглъбено. През целия час не го изпусках от очи със зяпнала уста, но разбира се, не чувах и думичка от онова, което казва, а когато добрият учител ни обърнеше гръб и започнеше да пише алгебрични знаци по дъската, с усилие премествах отнесения си поглед върху него и тутакси виждах как обектът на моите въжделения се очертава върху черен фон — оттогава черното винаги е имало върху мен най-благотворен ефект. Когато от време на време поласканият от заплененото ми внимание преподавател ми зададеше въпрос, аз се отърсвах, започвах сепнато да въртя очи, хвърлях към задницата на Мариет поглед, изпълнен с кротък упрек и единствено обиденият глас на господин Валю ме принуждаваше най-сетне да се върна на земята.

— Не разбирам! — възкликваше учителят. — От всичките ми ученици вие внимавате най-много, понякога дори имам чувството, че сте залепен за устните ми. А всъщност витаете из облаците!

Право в десетката.

Но нямаше как да обясня на този прекрасен човек какво виждам със съвършена яснота вместо и на мястото на лицето му.

Накратко казано, Мариет приемаше все по-голямо значение в моя живот — започваше със събуждането и продължаваше кажи-речи през целия ден. Когато тази средиземноморска богиня се появеше на хоризонта, сърцето се втурваше в галоп към нея, и оставах на леглото, без да шавам и в силно затруднение. В крайна сметка осъзнах, че и Мариет ме заглежда с определено любопитство. Понякога се обръщаше, слагаше ръце на хълбоците и се вглеждаше в мен с малко отнесена усмивка, въздъхваше, поклащаше глава и казваше:

— Както и да е, спокойно можете да кажете, че майка ви ви обича истински. Говори за вас, докато ви няма. И за всичките прекрасни приключения, които ви чакат, и за всичките прекрасни дами, които ще ви обичат, и дъра-бъра. Чак ме впечатли.

Почувствах силно раздразнение. Майка ми беше последното нещо, за което бях склонен да мисля в този миг. Проснат напряко на леглото в доста неудобна поза, със свити колене, стъпала върху одеялото и опряна в стената глава, не смеех да шавна.

— Говори ми за вас, все едно сте чаровният принц, нали така… Моят Ромен това, моят Ромен онова… Хем си знам, че е само щото сте й син, ама накрая ми става едно такова…

Гласът на Мариет има върху мен невъобразим ефект. Не беше глас като другите. Първо, не изглеждаше като да идва от гърлото. Изобщо не знам откъде идваше. А и не отиваше там, където обикновено отиват гласовете. Не отиваше в ушите ми, във всеки случай. Странна работа.

— Направо изнервящо, човек накрая започва да се чуди какво ви е толкова специалното.

Изчака за миг, а след това отново се зае да търка паркета. Бях напълно парализиран, от глава до пети превърнат във вкаменен дънер. Не продумахме нито дума повече, нито аз, нито тя. Понякога Мариет извръщаше глава към мен, въздъхваше и отново се захващаше да търка паркета. Гледах тази страшна разсипия със свито сърце. Много добре знаех, че трябва да сторя нещо, но се чувствах буквално прикован на място. Мариет приключи с работата си и си тръгна. Гледах я как си отива с усещането, че цял къс плът се е изтръгнал от слабините ми и си е тръгнал завинаги. Имах чувството, че съм провалил живота си. Ролан дьо Шантеклер, Артемис Кохинор и Юбер дьо ла Рош Руж ревяха с цяло гърло и затискаха очи с юмруци. Но тогава още не знаех прочутата поговорка: каквото жена поиска, Господ го иска. Мариет продължи да ми хвърля особени погледи, вероятно от женско любопитство, а и от смътна ревност, пробудени от майчиния ми химн на нежността и от ярките като пощенска картичка картини на победоносното ми бъдеще, които тя обрисуваше. И най-сетне чудото се случи. Спомням си лукавото лице, надвесено над мен и леко дрезгавия глас, който след това, докато ме галеше по бузата, а аз се реех напълно безтегловен в един по-добър свят, ми казваше:

— Да не вземеш да й кажеш, чу ли? Не се стърпях. Знам, че ти е майка, ама пак, чак такава обич е красиво нещо. Направо да му се прище на човек… Никога повече в тоя живот жена няма да те обича като нея. Това поне е сигурно.

Сигурно беше. Но не го знаех. Започнах да разбирам чак на прага на четирийсетте. Не е добре да ви обичат така, толкова млад, тъй рано. Човек добива лоши навици. Решава, че му се е случило. Решава, че съществува и другаде и ще може отново да го открие. Разчита на това. Оглежда се, надява се, очаква. С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече. Прелестни ръце се обвиват около тила ви и най-нежни устни ви говорят за любов, но вие вече сте наясно. Твърде рано сте минал през извора и вече сте изпили всичко. И когато ви налегне жажда, няма смисъл да се мятате на всички страни, няма вече извори, има само миражи. Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. Където и да идете, разнасяте в себе си отровата на съпоставките и губите времето си да чакате онова, което вече сте получили.

Не казвам, че трябва да се попречи на майките да обичат своите малки. Казвам само, че е по-добре майките да имат и още някого, когото да обичат. Ако майка ми си беше имала любим, нямаше да прекарам живота си, умирайки от жажда до всеки извор. За своя зла участ, аз съм вещ познавач на истинските диаманти.