Уилям Ландей
Да защитаваш Джейкъб (32)

32. Липса на доказателства

Петият ден от делото.

Точно в девет часа съдия Френч застана на мястото си като буреносен облак и съобщи през зъби, че искането на обвиняемия процесът да бъде обявен за невалиден е отхвърлено.

— Възражението на обвиняемия срещу споменаването на неговия дядо е отбелязано в протокола и въпросът може да послужи като основание за обжалване. Дадох на съдебните заседатели изрични указания. Според мен това е достатъчно. Предупредих прокурора да не споменава повече този въпрос и повече няма да обсъждаме тази тема. Ако няма други възражения, съдебният пристав да доведе заседателите и да започваме.

Не бях изненадан. Рядко се случва съдебният процес да бъде обявен за невалиден. Съдията би се възползвал от всяка възможност, за да не хвърли в боклука огромните усилия на обвинението да доведе това дело до неговия завършек. А и такова прекратяване на процеса можеше да посрами самия него. Хората биха си казали, че е изгубил контрол над съдебната зала. Разбира се, Ладжудис знаеше всичко това. И може би нарочно прекрачи границата, като разчиташе на особено големия залог в това дело, който правеше прекратяването почти невероятно. А може би съм несправедлив към него.

Делото продължи своя ход.

— Кажете името си, моля.

— Карън Раковски.

— Какво е занятието ви и къде работите в момента?

— Аз съм криминалист в щатската полиция на Масачузетс. В момента работя в лабораторията по криминалистика на щатската полиция.

— В какво по-точно се състои работата на криминалиста?

— Прилага закономерностите на естествените науки, за да открие, запази и анализира веществени доказателства от местопрестъплението. След това дава показания в съда за заключенията си.

— Откога сте криминалист в щатската полиция?

— От единайсет години.

— Какъв е приблизителният брой на местопрестъпленията, които сте проучила досега?

— Около петстотин.

— Членувате ли в някакви професионални организации?

Раковски изброи набързо имената на пет-шест организации, след това научните си степени, работата си като преподавател и няколкото публикации. Всичко това с устрема на товарен влак: трудно е да различиш подробностите, но пък дължината впечатлява. Всъщност никой не се заслушваше в тази стоварена върху главите ни информация, защото никой не се съмняваше в компетентността на Раковски. Тя беше известна и уважавана специалистка. Трябва да призная, че работата на криминалистите стана много по-професионална и точна в сравнение с времето, когато започнах в прокуратурата. Дори вече беше модерна. Криминалистиката ставаше все по-сложна наука, особено с използването на ДНК като веществено доказателство. Не се съмнявам, че и различните сериали като „От местопрестъплението“ я направиха толкова популярна. Каквато и да е причината, тази професия привличаше повече и по-способни кандидати напоследък, а Карън Раковски принадлежеше към първата вълна криминалисти в нашия окръг, които бяха нещо повече от полицаи, заели се с ролята на учени-любители. Тя беше от истинските професионалисти. По-лесно си я представях с бяла престилка в лабораторията, отколкото в полицейска униформа. Радвах се, че са поверили случая на нея. Знаех, че няма да е пристрастна.

— Обадиха ли ви се по телефона около десет часа сутринта на 12 април 2007 година, за да ви съобщят за убийство в парка „Колд спринг“ в Нютън?

— Да.

— Какво направихте след обаждането?

— Отидох в парка, където ме посрещна лейтенант Дъфи. Той ми обясни какво е заварил на местопрестъплението и какво иска да направя. Заведе ме на мястото, където лежеше трупът.

— Забелязахте ли признаци, че тялото е местено?

— Казаха ми, че не е местено след идването на полицията.

— Съдебният лекар беше ли дошъл?

— Не.

— Желателно ли е криминалистът да отиде на местопрестъплението преди съдебния лекар?

— Да. Съдебният лекар не може да извърши огледа на трупа, без да го мести. А след като трупът е преместен, очевидно е, че не може да се правят изводи от положението му.

— В този случай вие сте била осведомена, че тялото е местено от жената, която е тичала в парка и го е намерила.

— Да.

— Въпреки това стигнахте ли до някакви изводи от положението на тялото и околността, когато огледахте за пръв път?

— Да. По всичко личеше, че нападението е било извършено на билото до пътеката и че след това тялото се е плъзнало надолу по склона. Това показваха кървавите следи по склона, продължаващи до мястото, където трупът е спрял.

— Това са контактните петна, за които чухме вчера, нали?

— Да. Когато отидох там, самото тяло беше обърнато с лицето нагоре и видях, че тениската на жертвата е напоена с кръв, която още не беше засъхнала.

— Какво значение придадохте на голямото количество кръв по тялото на жертвата?

— В онзи момент никакво. Раните очевидно бяха тежки и смъртоносни, но аз вече знаех това.

— Но голямото количество кръв на местопрестъплението не показва ли, че е имало ожесточена схватка?

— Невинаги. Кръвта циркулира постоянно в нашите тела. Това е хидравлична система — кръвта се помпа непрекъснато. Движи се в кръвоносната система под налягане. Когато човек бъде убит, кръвта вече не се изпомпва под налягане и движението й зависи само от физическите закони. Така че голямото количество кръв, която се виждаше и по жертвата, и по земята наоколо, може и да бе изтекла под въздействието на гравитацията поради положението на тялото — краката по-високо от главата, с лицето надолу. Затова беше възможно тази кръв по жертвата да е изтекла след настъпването на смъртта. Още не можех да преценя.

— Ясно. Какво направихте след това?

— Огледах мястото по-подробно. Забелязах петна от кръв и близо до билото на възвишението — там, където изглеждаше, че е извършено нападението. Имаше само няколко по-малки петна.

— Нека се спрем на това. В криминалистиката има ли метод за анализ на петната от кръв?

— Да. Изучаваме вида и разположението на петната и можем да извлечем важни данни от това.

— В този случай успяхте ли да получите важни данни от вида и разположението на петната?

— Да. Както вече казах, на мястото на нападението имаше няколко съвсем малки петна от кръв, с диаметър около два сантиметра. По размера им личеше, че са падали почти отвесно на земята и са се разпръснали равномерно във всички посоки. Това понякога се нарича „пасивно кървене“.

— Вчера чухме — подхвана Ладжудис — разсъждения на защитата дали може да се очаква, че по тялото или дрехите на извършителя ще има кръв след такова нападение. Можете ли да изкажете мнение по този въпрос въз основа на вашите наблюдения?

— Да. Не може да се твърди, че нападателят непременно ще има кръв по себе си. Ще се върна на кръвоносната система — спомнете си, че щом кръвта излезе от тялото, вече й действат физическите закони във външната среда. Да, вярно е, че когато бъде прерязана артерия, в зависимост от мястото й в тялото, очаквате да има силна струя. Нарича се „артериална струя“. Същото се случва и с вените. Но ако е засегнат капиляр, може да наблюдавате тъкмо такова прокапване. Не открих на това място никакви петна, които да показват, че кръвта е изтичала под налягане. Тогава капките кръв падат под ъгъл и се разпръскват неравномерно. — Тя плъзна юмрук по другата си ръка, за да покаже нагледно как кръвта би се разпростряла по повърхността при падането. — Освен това е възможно нападателят да е стоял зад убития, когато го е намушкал, което не би го изложило на пътя на изтичащата кръв. Разбира се, възможно е и нападателят да се е преоблякъл след убийството. С всичко това искам само да изтъкна, че в този случай не може да се смята за задължително нападателят да е бил облян в кръв след убийството само поради факта, че на местопрестъплението е намерено голямо количество изтекла кръв.

— Известна ли ви е поговорката „Липсата на доказателства не е доказателство за липсата им“?

— Възразявам. Насочващ въпрос.

— Може да го зададе. А вие можете да отговорите.

— Да.

— Какво означава?

— Означава, че дори ако няма веществени доказателства за нечие присъствие на определено място и конкретно време, не може да се правят категорични заключения, че човекът наистина не е бил там. Може би е по-лесно да бъде разбрано, ако се изразя по друг начин — човек може да присъства на местопрестъплението и да не остави никакви материални следи.

Показанията на Раковски се проточиха. Те бяха съществена част от обвинението и Ладжудис се постара да извлече всичко от свидетелката си. Тя обясни подробно, че на местопрестъплението е намерена само кръв от жертвата. Непосредствено около трупа нямало никакви веществени доказателства, които могат да бъдат свързани с друг човек — никакви отпечатъци от пръсти, длани или от обувки, никакви косми или нишки от плат, никаква кръв или друг органичен материал. С едно-единствено изключение — онзи проклет отпечатък от палец.

— Къде по-точно се намираше отпечатъкът?

— Жертвата беше облечена с горнище, чийто цип бе свален надолу. От вътрешната страна на дрехата, приблизително тук — тя посочи лявата страна на хастара на сакото си, където често има вътрешен джоб — имаше етикет от синтетика с марката на производителя. Открихме отпечатъка върху този етикет.

— Материалът на етикета има ли значение за използването му като доказателство?

— Е, на някои повърхности отпечатъците са по-ясни. Тази повърхност беше плоска и напоена с кръв почти като тампон за печат, затова отпечатъкът беше съвсем ясен.

— Тоест имали сте ясен отпечатък?

— Да.

— И след като го проучихте, кого идентифицирахте като човека, оставил отпечатъка?

— Обвиняемия Джейкъб Барбър.

Джонатан се изправи и каза с такъв тон, сякаш свиваше рамене:

— Ние приемаме твърдението, че отпечатъкът е оставен от обвиняемия.

— Без възражения — уточни съдията и се обърна към съдебните заседатели. — Когато твърдението се приема, това означава, че защитата признава факта и прокурорът не е задължен да го доказва. И двете страни по делото приемат истинността на този факт, затова можете да го смятате за неоспоримо доказан. Добре, господин Ладжудис, продължавайте.

— Какво значение придадохте на факта, че отпечатъкът е с кръвта на жертвата?

— Очевидно кръвта трябва да е попаднала върху етикета преди пръстът на обвиняемия да се е притиснал до него. Това означава, че отпечатъкът е оставен, след като нападението е започнало, във всеки случай, след като жертвата е била намушкана поне веднъж, и то достатъчно скоро след нападението, за да бъде кръвта по етикета все още течна, защото на съсирена кръв палецът не би оставил такъв отпечатък или изобщо не би оставил отпечатък. Тоест отпечатъкът е направен по време на нападението или съвсем скоро след това.

— За колко продължителен период говорим? Колко време е можело да мине, преди кръвта върху етикета да засъхне прекалено, за да не остане отпечатък?

— Много фактори влияят в случая. Но не може да са минали повече от петнайсетина минути.

— Вероятно и по-малко от петнайсет?

— Не може да се определи точно.

„Добро момиче си, Карън. Не се хващаш на въдицата.“

Ладжудис се опита да представи като веществено доказателство един нож — изящен и зловещ предмет, модел „Спайдърко Сивилиън“, който Джейкъб бе назовал в разказа, описващ убийството на Бен Рифкин. Джонатан възрази гневно срещу показването на този нож пред съдебните заседатели, защото нямаше никакви доказателства, че Джейкъб някога е притежавал тъкмо такъв нож. Бях изхвърлил ножа на моя син дълго преди обиска в стаята му, но сигурно пребледнях, когато зърнах „Спайдърко Сивилиън“. Приличаше твърде много на онзи нож. Не посмях да се обърна към Лори, но по-късно тя ми каза: „Едва не умрях, когато го видях“. Съдия Френч накрая не разреши на Ладжудис да представи ножа като веществено доказателство, тъй като реши, че външният му вид е прекалено „провокиращ“, а обвинението не може да го свърже с Джейкъб. По този начин казваше на Ладжудис, че не му позволява да размахва наглед смъртоносен нож из съдебната зала, за да вдъхне у съдебните заседатели кръвожадността на тълпа, готвеща се да линчува някого. Не и докато обвинението не представи свидетел, който може да заяви, че Джейкъб е притежавал такъв нож. Френч разреши на Карън Раковски да даде само най-общи показания за ножа.

— Този нож би ли могъл да нанесе раните, открити по тялото на жертвата?

— Да. Сравнихме размера и формата на острието с раните и установихме съответствие. Острието на този конкретен нож е извито и назъбено, което би обяснило разкъсванията в краищата на раните. Това е нож, предназначен за насичане на противника, като при бой с ножове. Когато ножът е предназначен за равен разрез, обикновено има гладко, много добре наточено острие като на скалпел.

— Значи е възможно убиецът да е използвал такъв нож?

— Възразявам.

— Възражението се отхвърля.

— Да, би могъл.

— Възможно ли е по раните и формата на ножа да прецените как убиецът би могъл да нанесе тези смъртоносни рани, какви движения е направил?

— Въз основа на факта, че раните са на практика хоризонтални, изглежда най-вероятно нападателят да е стоял точно пред жертвата, да е бил със същия ръст и да е нанесъл прави мушкащи удари, като ръката му е оставала в хоризонтално положение.

— Моля ви да покажете движенията.

— Възразявам.

— Възражението се отхвърля.

Раковски се изправи, мушна напред три пъти във въздуха с дясната си ръка и седна на мястото си.

Ладжудис не каза нищо няколко секунди. Залата беше притихнала, чух някой зад мен да издишва дълго и шумно.

Джонатан се хвърли в битка при кръстосания разпит. Не нападна пряко Раковски. Нямаше съмнение, че тя е компетентна и се старае да остане обективна, затова нямаше да спечели нищо, ако се заяжда с нея. Съсредоточи се върху веществените доказателства и очевидните слабости в тях.

— Обвинението спомена фразата „Липсата на доказателства не е доказателство за липсата им“. Помните ли я?

— Да.

— Но не е ли вярно и че липсата на доказателства може да означава именно липса на доказателства и нищо друго?

— Вярно е.

Джонатан се обърна с лукава усмивка към съдебното жури.

— В този случай имаме доста сериозна липса на доказателства, не е ли така? Няма следи от кръв, доказващи вината на обвиняемия, нали?

— Няма.

— Генетични проби? ДНК?

— Няма.

— Косми?

— Няма.

— Нишки от дрехи?

— Няма.

— А нещо друго, освен пръстовия отпечатък, което да доказва присъствието на обвиняемия на местопрестъплението?

— Няма.

— Отпечатъци от длани? От пръсти? От обувки? Всичко това липсва, нали?

— Така е.

— Виж ти! Ето какво наричам аз липса на доказателства!

Съдебните заседатели се разсмяха. Двамата с Джейкъб също се засмяхме, по-скоро от облекчение. Ладжудис скочи, за да възрази, и възражението беше прието, но това едва ли имаше значение.

— А сега за намерения пръстов отпечатък — отпечатъкът на Джейкъб върху дрехата на жертвата. Не е ли вярно, че има огромно ограничение при пръстовите отпечатъци като веществени доказателства — не можете да определите кога са оставени?

— Вярно е, с изключение на изводите, които могат да бъдат направени от факта, че кръвта още е била течна, когато пръстът на обвиняемия я е докоснал.

— Да, течната кръв. Именно. Позволете да ви представя една хипотеза, госпожо Раковски. Да допуснем само като предположение, че обвиняемият — Джейкъб, се е натъкнал на жертвата, негов приятел и съученик. Намерил го е лежащ на земята, докато е вървял към своето училище. Да допуснем също само като предположение, че това се е случило броени минути след нападението. И накрая да допуснем, че е хванал дрехата на убития в опит да му помогне или да провери състоянието му. Това не би ли обяснило напълно факта, че отпечатъкът е намерен точно на това място?

— Да.

— Стигнахме до ножа, за който чухме — ножа модел… как беше… „Спайдърко Сивилиън“. Не е ли вярно, че има много модели ножове, които биха могли да причинят такива рани?

— Да, предполагам, че има.

— Защото можете да правите изводите си само по характеристиките на тези рани, размера и формата им, дълбочината на проникване на острието и така нататък, нали?

— Да.

— Следователно онова, което знаете, е само, че оръжието на убийството изглежда е имало назъбено острие с определени размери, не е ли така?

— Така е.

— Опитахте ли се да установите колко от съществуващите модели ножове отговарят на направеното от вас описание?

— Не. От прокуратурата поискаха само да установя дали този конкретен нож съответства на раните по жертвата. Не са ми давали други ножове, за да сравнявам.

— Е, и това ако не е нагласена работа…

— Възразявам!

— Възражението се приема.

— Значи разследващите престъплението изобщо не са се опитали да установят колко от съществуващите ножове биха могли да причинят тези рани?

— Не са ме питали за други модели.

— А вие имате ли съвсем приблизителна представа? Колко различни ножове биха могли да причинят рана, широка три сантиметра, и да проникнат осем-десет сантиметра в тялото?

— Не знам. Това са само предположения.

— Хиляда? Хайде де, сигурно са поне толкова.

— Не бих могла да кажа. Броят им вероятно е голям. Не бива да забравяте, че и малък нож може да направи разрез, по-широк от самото острие, ако нападателят го използва, за да разсече допълнително раната. Скалпелът например е сравнително малък, но е всеизвестно колко големи разрези може да прави. Затова когато говорим за размера на раната, съотнесен с острието, всъщност говорим за максималния размер на острието, тоест горната граница, защото е очевидно, че острието не може да бъде по-голямо от раната, поне когато става дума за прободна рана. Но размерът на раната не може да е точен показател за големината на ножа. Затова и не мога да отговоря на въпроса.

Джонатан изви глава настрана, докато я гледаше. Нямаше да се откаже толкова лесно.

— Петстотин?

— Не знам.

— Сто?

— Възможно е.

— Аха, значи е възможно. Значи шансовете ни в случая са едно към сто?

— Възразявам.

— Възражението се приема.

— Госпожо Раковски, защо разследващите проявиха интерес към конкретния модел нож — „Спайдърко Сивилиън“? Защо поискаха от вас да сравните точно този модел с раните?

— Защото е споменат в описанието на убийството, написано от обвиняемия…

— Според Дерек Ю.

— Така е. И същият свидетел твърди, че е видял подобен нож в обвиняемия.

— Значи пак Дерек Ю?

— Доколкото ми е известно.

— Значи единственото нещо, което свързва ножа с Джейкъб, са показанията на това объркано момче — Дерек Ю?

Тя не отговори. Ладжудис възрази припряно, но това нямаше значение.

— Ваша чест, нямам други въпроси.