Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The King’s Deception, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63
Корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Измамата на краля

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, В. Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-330-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5527

История

  1. — Добавяне

На Джесика Джоунс и Естър Гарвър

Казвам ви, че моето място е място на крале. Няма да позволя да ме наследи негодник, кой друг може да ме наследи освен крал.

Елизабет I

Пролог

Дворецът „Уайтхол“

28 януари 1547 г.

Катрин Пар разбираше, че краят наближава. Оставаха още само няколко дни, а може би и часове. Трийсет минути тя мълчаливо наблюдаваше лекарите, които извършваха прегледа. И съзнаваше, че времето за окончателната им присъда наближава.

— Вече не можете да разчитате на човешка помощ, Ваше Величество — обади се един от тях. — Най-добре е да помислите за досегашния си живот и да потърсите Божията милост чрез Исус Христос.

Тя внимателно наблюдаваше как Хенри VIII ще приеме този съвет. Проснат на леглото, кралят спря да стене и извърна глава към лекаря.

— Кой съдия те упълномощи да ми издадеш присъдата? — попита той.

— Ние сме вашите лекари. А присъдата ни не подлежи на обжалване.

— Махайте се! — изкрещя Хенри. — Всички вън!

Макар и тежко болен, кралят все още беше в състояние да командва. Мъжете побързаха да напуснат стаята, последвани от уплашените придворни.

Катрин също понечи да излезе.

— Вие останете, моя вярна кралице — спря я Хенри.

Тя кимна. Двамата се оказаха сами.

Той направи опит да се овладее.

— Когато човек се тъпче с еленско и свинско, а към него прибавя бифтеци и телешко филе и прокарва всичко това с твърде много бира и вино, няма как да запази здравето си. И ще бъде двойно по-злочест заради огромния си корем. — Той замълча за миг и добави: — Точно това се случи с мен, кралице моя.

Съпругът й казваше истината. Той действително беше станал жертва на болест по свой избор, която го разяждаше отвътре. Беше подут до пръсване, неспособен да прави каквито и да било физически усилия, планина от лой. Мъжът, който на младини беше красив и жизнен, прескачаше ровове и майсторски стреляше с лък, мъжът, който водеше армията и побеждаваше папата, днес не беше в състояние дори да вдигне ръка за благословия. Защото се беше превърнал в огромно туловище с малки очички, подпухнало лице и двойна гуша. Истинска свиня. Отвратителна.

— Не бива да се бичувате по този начин, Ваше Величество — каза тя. — Вие сте моят господар, пред когото се прекланям не само аз, а и цяла Англия.

— Но само докато дишам.

— Което продължавате да правите.

Тя си знаеше мястото. Насърчаването на конфликта между съпруг и съпруга, когато той има всичко, а тя нищо, беше много опасно начинание. Но макар и слаба, тя също имаше своите оръжия. Те включваха вярност, добро отношение, чувство за хумор, постоянни грижи и отлично образование.

— Мъжът може да засее своето семе хиляди пъти — каза тя. — Ако внимава и избегне чумата и живее разумно и здравословно, може да бъде як като дъб и да скача като елен начело на стадото си. Вие сте такъв, кралю мой.

Той разтвори подпухналата си длан и тя сложи ръката си в нея. Кожата му беше студена и лепкава и тя неволно се запита дали смъртта вече не влиза в правата си. Добре знаеше, че кралят е на петдесет и шест години, трийсет и осем от които бе прекарал на английския престол. През това време беше сменил шест съпруги, от които имаше пет законни деца. Беше предизвикал света, бе победил Католическата църква и бе установил своя религия в кралството си. Тя беше третата му съпруга на име Катрин и, слава богу, се очертаваше като последната.

Това й даваше надежда.

Бракът с този тиранин не й донесе радост, но тя изпълни своите задължения. Предпочиташе да бъде негова любовница, защото добре знаеше какво се случи с официалните му съпруги. Но той отказа. „Не, госпожо. За вас съм отредил по-важна роля.“ Тя съзнателно не демонстрира ентусиазъм при предложението му и остана глуха за кралските му жестове — главно защото си даваше сметка, че с напредването на възрастта главите около него падаха обезпокоително бързо. Дискретността беше единственият път към дълголетието. По тази причина тя нямаше друг избор, освен да се омъжи за Хенри Тюдор. С бляскава церемония пред очите на целия свят.

Днес четирите години брачна агония бяха на път да приключат.

Тя успяваше да скрие радостта и облекчението си. На лицето й беше изписана загриженост, в очите й се четеше обич. Имаше достатъчно опит в поддържането на чувствата на възрастни мъже, защото вече се беше грижила за двама съпрузи на смъртно легло. Знаеше какви жертви изисква тази роля. Достатъчно дълго беше държала в скута си вонящия и обезобразен от язви крак на краля, достатъчно дълго го беше мазала с лечебни мехлеми, успокоявайки физическите и психическите му болки. Защото добре съзнаваше, че тя е единствената жена, на която той позволява това.

— Имам един последен дълг към теб, любима — прошепна Хенри.

— Дори най-беглото желание на Ваше Величество е закон за тази страна — кимна тя.

— Има една тайна, която пазя от много години. Тайна, който ми повери моят баща. Настъпи моментът да я споделя с Едуард и очаквам ти да ми помогнеш.

— За мен ще бъде чест, Ваше Величество.

Кралят затвори очи, а тя усети, че болката отново се завръща.

— Монаси, монаси! — изкрещя ужасено той, а устата му грозно се разкриви.

Нима призраците на изгорените на клада духовници започваха да танцуват злорадо около кралското ложе? Нима искаха да разкъсат изтерзаната му душа? Хенри беше опустошил манастирите, бе конфискувал тяхното богатство и бе наказал техните обитатели. От някогашното им величие бяха останали само руини и трупове.

После кралят се овладя, очевидно прогонил призраците.

— На смъртното си легло баща ми ми разказа за едно тайно място, принадлежащо на Тюдорите. Аз много го обичах и го използвах добре. Искам и синът ми да научи за него. Ще му кажеш ли от мое име?

Тя беше смаяна, че този безмилостен и недоверчив към всички човек беше решил да я удостои с последното си доверие. Запита се дали това не е поредният капан. Веднъж вече се беше опитал да го направи. Бе станало преди няколко месеца, когато тя го бе притиснала по въпроси, свързани с религията. От грешката й светкавично се бе възползвал епископът на Уинчестър Гардинър, който поиска и получи разрешението на краля тя да бъде арестувана и разследвана. Но Катрин, слава богу, бе научила навреме за това и бе успяла да си възвърне височайшето благоразположение. В крайна сметка стана така, че именно Гардинър беше изправен пред съда.

— Разбира се — отвърна на въпроса тя. — Ще изпълня всяко ваше желание. Но защо не го споделите лично със своя скъп син и наследник?

— Не искам да ме вижда в това състояние. Никога не бих позволил на наследниците си да ме запомнят така. Позволявам го единствено на теб, любима. Искам да съм сигурен, че ще изпълниш молбата ми.

— Това изобщо не подлежи на съмнение — кимна тя.

— В такъв случай седни и слушай…

 

 

Котън Малоун знаеше, че една лъжа щеше да свърши по-добра работа, но реши да каже истината на бившата си съпруга заради новите, по-близки отношения помежду им. Пам го гледаше с познатата настойчивост, но погледът й бе някак смекчен от усложнените обстоятелства.

Той знаеше нещо, за което тя не подозираше.

— Какво общо има смъртта на Хенри Осми със събитията отпреди две години?

Той беше започнал да й разказва историята, но изведнъж спря. Отдавна не си беше спомнял за онези часове, прекарани в Лондон. А те му бяха отворили очите, и то по доста убедителен начин. Едно съвместно преживяване на баща и син, в което можеше да оцелее само бивш агент на американското Министерство на правосъдието.

— Онзи ден по телевизията съобщиха, че либийският терорист, който взриви самолета над Шотландия през осемдесетте, е умрял от рак — подхвърли Пам. — А Гари изведнъж заяви, че знае всичко за него.

Малоун също беше чул новината. Абделбасет ал Меграхи най-накрая беше победен от рака. Бившият офицер от разузнаването беше обвинен за убийството на 270 души след взривяване на бомба на борда на полет 103 на „Пан Ам“ през 1988 г. над шотландското селце Локърби. Но едва през януари 2001 г. това обвинение се превърна в доживотна присъда, произнесена от тричленен състав на шотландския съд, заседаващ на територията на Холандия.

— Какво още каза Гари? — пожела да узнае Малоун.

Той постави въпроса с конкретна цел — да ограничи собствените си коментари в зависимост от това, което вече беше споделил седемнайсетгодишният Гари.

Или поне се надяваше, че ще стане така.

— Само че по време на пребиваването си в Лондон сте се сблъскали със същия този терорист.

Е, не беше точно така, но Малоун изпита гордост от предпазливостта на сина си. Всеки разузнавач знаеше, че най-добрата тактика бе да държиш очите си отворени, а устата — затворена.

— Знам само че преди две години вие с Гари заминахте за Копенхаген, за да празнувате заедно Деня на благодарността — добави Пам. — Но сега изведнъж научавам, че той е бил в Лондон. Защо нито ти, нито Гари не ми казахте нищо?

— Ти знаеше, че трябва да се отбия в Лондон, преди да се прибера у дома — отвърна той.

— Да се отбиеш? Разбира се. Но това не е било отбиване и ти прекрасно го разбираш.

Разводът им се беше проточил цели четири години. След брак, продължил почти осемнайсет. Цялата му кариера във флота беше преминала с Пам. Още преди да се разделят, той завърши право и постъпи на работа в Министерството на правосъдието, но 12-годишната му кариера в специалния отряд „Магелан“ приключи, след като вече се бяха развели.

Тази раздяла не им донесе нищо добро. Но най-накрая бяха изяснили отношенията помежду си. Преди две години. Малко преди случката в Лондон.

Може би трябваше да й разкаже всичко. Край на тайните, нали?

— Сигурна ли си, че искаш да чуеш цялата история? — попита на глас той.

Седяха край кухненската маса в къщата в Атланта, където Пам и Гари се бяха пренесли преди развода. Малко след края на брака им Малоун напусна Джорджия и се премести в Копенхаген с надеждата, че миналото е останало зад гърба му.

Господи, колко много се беше заблуждавал!

Нима той искаше отново да чуе тази история? Съвсем не. Но това може би щеше да е добре и за двамата.

— Окей — кимна той. — Ще ти разкажа всичко.