Георги Коновски
Да имаш ангел-хранител

Запали голямата свещ и се прекръсти. Двете баби в храма го гледаха — и малко одобрително, и доста завистливо. Не всеки ден виждаха млад човек, който пали такава свещ. От най-скъпите…

Свещеникът леко му кимна за поздрав. Познаваше го. Младежът идваше редовно, палеше големи свещи, заръчваше цели литургии в чест на своя ангел-хранител…

Малко бяха днешните хора, които се отнасяха с такова внимание към религията, малко…

А младежът излезе и погледна към паркинга. Колата го чакаше. Нова, лъскава, супермодерна — като буен жребец, очакващ да се понесе с пуснати юзди по равнината…

Нещо изсвистя и се разнесе трясък. После още един…

Близкият автомобил се разтърси от поредния удар. И настъпи тишина. Хлапетата, метнали камъните, бяха изчезнали зад високата ограда. Собственикът на доскоро красивата лимузина стоеше с увиснала челюст пред поразената хубост и не можеше да преглътне. Околните бавно и тихо се събираха и гледаха ту ударената кола, ту смачканата физиономия на доскоро достолепния човек…

Младежът не се изненада. Хората бяха лоши — знаеше го отдавна. Завиждаха на такива като него — и за успешните родители, и за печелившия бизнес, и за късмета, и за перспективното бъдеще…

Не му се занимаваше с полицията, затова седна в колата, припали, бавно и почти безшумно се изтегли на съседната уличка, чак там даде газ…

Стрелката на километража бързичко се вдигаше нагоре, дървета и сгради полетяха назад, приятното фучене вдигаше адреналина…

И той за пореден път изживяваше кефа да имаш, да можеш, да минаваш през забраните…

Защото си ти…

И имаш ангел-хранител…

Плюс автомобил, който летеше по-бързо от крилете на ангела…

Отпред се появи голям камион…