Георги Коновски
Но се справяме

Клоптофагите никога не са самотни. И не скучаят…

Те живеят на двойната планета Клопто — Фагос, върху вътрешната от тях, която е по-голяма от външната…

И в тялото на всеки от тях има поне двадесет души. Различни. Понякога допадащи си, понякога воюващи помежду си…

Така че около всеки клоптофаг е шумно и интересно — най-вече с риска някой обиден вътре в него да реши да си го избие върху външен невинен. Което става навред из Вселената и не е оригинална черта само на една нормална с множеството в единицата раса…

Ето защо честа е картината самотна фигура на клоптофаг да седи върху пясъчната река и наоколо да се носи:

— Та ти казвам, братче…

— Само теб обичам, само теб разбирам…

— И оная кощрямба…

— Никога повече няма да повтарям това за стотен път…

— Намерете и ще търсите, много ще търсите — за да загубите…

— Ама кой ти ги казва подобни — наистина само теб обичам, на оная не съм се клел…

— Аз съм твой привърженик…

— Аз съм твой привърженик…

— Аз съм твой привърженик…

— Долу бялото!

— Долу черното!

— Долу сивото!

— Мммм, че обичам такъв сандвич…

— Мммм… Не обичам такъв сандвич…

— Мммм… Какво да ти кажа — не обичам такъв сандвич, но заради теб…

— Свободата е благо…

— Свободата е порок…

— Човек не може да обича много жени…

— Човек не може само с една жена…

— Честна дума…

— Кълна се…

— Повярвай ми…

Така е… Много души, много мнения, много слова… И последователни, и противоречиви… Няма начин — най-малко двадесет души имат право на желание, стремеж, отношение…

Ще кажете — трудно им е на клоптофагите…

А какво да кажем земните хора — които с една душа успяваме да постигнем същото…