Георги Коновски
Добра детска приказка

В едно царство, в едно господарство, скрит на 13-то ниво, защитен от спейс-командоси, извънземни чудовища, воини-киборги и обратен CD-терен, живеел страшен змей. Имал той седем смърти, четиринайсет сърца, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде ликвидиран той само с Ctrl+Alt+Del. И много юнаци намерили компютърното си поражение, а страшният змей увеличавал своя форс, все по-трудно ставало придвижването по лабиринта му, все по-малко геймъри се наемали да поемат интерфейса на битката.

Наел се малкият храбър рицар Иванчо. Въоръжил се той с RPG, подсигурил хитър чийпкод и седнал зад компютъра. Още на първото ниво срещнал страшни зверове — пухкави кръвожадни зайчета от планетата Нийтрон. Извадил той лазерния меч, нарязал на филийки пухкавите зайчета и освободил пътя напред. И други страшни врагове го нападнали по трудния му път към 13-тото победно ниво. Сякъл той с лазерния меч, горял със светлинната пушка, разпръсквал с атомизатора си опасните джуджета от системата Кор, мечетата от Рунтавата мъглявина, аборигенните от Потъналия континент, котетата от Мъркащата планета. От толкоз много битки получил Halfshot, но с помощта на пленения и убеден да мине на негова страна вълшебник Мерлин Интерлаф, успял да doubleshot и с нови сили поел по благородния път с девиза „Conquer“. Най-трудно му било на 12-тото ниво, дето го чакали в засада извънземни чудовища и спейс-командоси. Опитали се те да го въвлекат в друг тип игра, но не се хванал на КУЕСТ-а, а размахал лъчевото оръжие, нафъкал на конфети враговете, доубил оцелелите и минал на 13-то ниво. А там използвал своята Radar-карта, открил змея, убил го тринайсет пъти и освободил пленените от него същества, които обявил за свои роби. А после започнал друга игра добрият малък рицар Иванчо, благородният хуманист и любител на всичко живо на този свят.

Тук приказката Esc, който пък не я разбрал — F1…