Сибин Майналовски
Предговор от автора

Не четете тази книга.

Сериозно, не я разгръщайте. Не вниквайте в думите, изреченията и разказите. Не търсете скритата болка, която кърви от всяка една буква. Не се опитвайте да проумеете колко разочарования съм изпитал през живота си, та да бъда принуден да излея тъгата си на всички тези над 500 обикновени листа хартия.

Това е третата поред книга, която издавам. Първата беше „Сянката“ — сборник фантастика, фентъзи и хорър, оплют от всички: малолетни фенове на „Здрач“, гледачки на романтични филмчета с Кевин Костнър и Сандра Бълок, закърмени с блудкавата отрова на Дж. Р. Р. Мартин пишман-почитатели на безсмисленото фентъзи, феминистки, мъжемразки, снимащи се всяка седмица в мола блондинки и така нататък. Втората бе „Усмивка в полунощ“ — подборка от цикъла за „Кръчма «Зелената котка»“. Тя също получи своята доза плювни, независимо от факта, че предупредих гореизброените „критикари“ да се помъчат да вникнат между редовете и поне веднъж да използват сивото си вещество по предназначение. Напразно.

Ето защо отново ви казвам — наистина, не четете тази книга. В нея няма да намерите любимото на новото поколение „читатели“ епично фентъзи, в което потта, мускулите и амазонките се борят кой да завладее по-голям процент от страниците. Няма да откриете сълзливи историйки за онеправдани жени, които търсят Единствения мъж в живота си, но всеки път попадат само на напомпани във фитнеса пънове, чието единствено положително качество е банковата им сметка. Няма да намерите хоръри, в които доброто да побеждава. Независимо от помията, с която женските списанийца и тв-каналчета ви промиват мозъците, доброто никога не побеждава. Принцът никога не получава принцесата, а е принуден да стои сам до края на живота си, гледайки как бездарията просперират. Светлината винаги се предава пред напора на Мрака. Дядо Коледа не съществува. Животът не е гланцов и не ухае на „Шанел“ №5.

Ако все още не сте разбрали това, няма смисъл да си давате парите за тази книга. Щом досега животът не ви е научил, кой съм аз, че да се опитвам да ви отворя очите…?

Ако обаче мислите със собствената си глава, а не с тази на майка си или на приятелката си, ако обичате разкази, които назовават нещата с истинските им имена, ако обичате да четете за чужда болка, понеже това ви напомня, че не сте единствените, които са се разочаровали от хората около вас… или ако просто обичате да четете хорър, фантастика и фентъзи — заповядайте! Каня ви на разходка из душата си.

Да, знам, че там е доста мрачно. Но навремето там имаше и малко любов. Ако успеете да я зърнете, значи трудът ми не е бил напразен.