Тримата съдии (Амхарска приказка)

Имало едно време трима съдии, които бог отличил с мъдрост; живеели те дружно и помирявали хората, когато се карали. Двамата от тия белобради старци с особена почит се отнасяли към третия, тъй като той бил най-мъдрият от тях. Когато не могли да вземат решение, понякога отивали при него за съвет. Но той давал съвети не само на тях; малко били хората, които не се обръщали към него за помощ. Славата му се разнесла из цялата страна. Той имал една дъщеря, а приятелите му — по един син. Децата расли заедно и много се обичали. Така живеели, докато дошло време младежите да се женят. Замислили се бащите на младежите, но в тази работа те не поискали да се съветват помежду си. Бащата на единия младеж пратил слугата си да каже на бащата на девойката:

— Дай дъщеря си на моя син.

Изслушал бащата на девойката тези думи, заповядал да нахранят слугата, а отговор не дал. Докато този слуга ял, дошъл пратеникът на другия съдия със същите поръки. Бащата на девойката заповядал:

— Нахранете и този слуга, не му казвайте нищо: нека се срещне с първия пратеник.

Когато вторият пратеник захванал да яде, първият вече се нахранил и излязъл да се сбогува с домакина. Домакинът рекъл:

— Много добре… Защо не?… Определям срок от три месеца. Кажи на своя господар да се приготви за това време.

Първият пратеник си отишъл. След него си отишъл и вторият, като получил съвсем същия отговор. А бащите на младежите криели един от друг замислите си и всеки се надявал да дадат девойката на неговия син.

Върнали се пратениците в къщи и предали на господарите си отговора на почтения съдия, бащата на девойката.

— Мигар почтеният съдия е казал така, че аз не мога да прозра хитростта му?! — възкликнал бащата на единия младеж и заповядал на своя син: — Мое момче, три месеца не са дълъг срок; купи земя и построй на нея по-широки къщи, за да има къде да живеете удобно с жена ти, пък и да можете да посрещате хубаво гостите.

После добавил:

— Било ли е някога да не мога да разбера намеренията на хитрия човек!

А бащата на другия младеж рекъл така:

— Няма граница за хитростта на съобразителния човек, но не е имало още случай аз да не вникна в тия работи. Сине мой, вземи пари и веднага тръгни на път. Увеличавай броя на приятелите си; ония, които имаш досега, са недостатъчни. В това е тайният смисъл на думите, „да се приготви“.

Настъпил най-сетне дългоочакваният ден.

Единият от съдиите пратил слугата си да каже на бащата на девойката:

— Уреченият ден дойде. Аз съм готов.

Същото направил и другият съдия.

Бащата на девойката повикал при себе си на гости старците и направил гощавка, а после рекъл:

— Повикайте двамата ми приятели.

Бащите на младежите дошли. Тогава почтеният съдия поискал съвет от старците:

— Имам една-единствена дъщеря. Моите приятели ме помолиха поотделно за едно и също нещо: „Дай дъщеря си на моя син“. Аз не мога да разделя девойката на две части. Посъветвайте ме на кой младеж да я дам.

Старците отговорили така:

— Работата не е лека. Когато се намерим в някое затруднение, ние идваме за съвет при тебе. Какъв съвет чакаш ти от нас?!

Видял той, че от тях няма да получи съвет, и продължил:

— Тогава слушайте още. Аз им определих ден, и сега те дойдоха. Единият от тях е купил земя, построил е на нея широки къщи за себе си и за гостите. Другият е увеличил броя на приятелите на своя син. Ето как стои работата. Какво ще бъде вашето решение?

Старците отново отговорили:

— Ние вече ти казахме веднъж, че не можем да разрешим този въпрос.

Тогава бащата на девойката рекъл така:

— Каква полза от изобилието на земя? Достатъчно е само веднъж да сбъркаш, и всичко ще загине; буря може да отнесе всички къщи, пожар или наводнение може да ги погълне. Всичко е на произвола на случая. Но ако имаш много приятели, поне един ще съумее да ти помогне в тежък час. На сина на този човек аз давам своята единствена дъщеря. Харесва ли ви това или не, така реших.

И старците пак признали, че е прав, и рекли:

— Нали ти казахме веднага, че не можем да се справим с тази работа.