Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. — Добавяне

О, повелителко, та вие сте без жал

и тъй като прогонихте и мен,

без сам да бъда в нещо провинен,

та днес не знам какво да правя.

Никога пак

не ще стои пред моя зрак

такава хубост, ах, пък и една

достойна за любов жена

с вас да се мери, грях е, зная.

Друга любима не желая

.

Равна на вас до днес не съм видял,

така красива, с поглед просветлен,

със кръшен стан, за радост сътворен,

с хубост, която поразява

дотолкоз чак,

с прелест, на доблест знак.

Потеглям още в ранина

да моля всякоя една

да ми дари една черта и

тъй ще ви възкреся накрая.

 

От вас съм, чудна Зибелин, избрал

естествения ви прекрасен тен

и влюбения поглед замъглен,

ала за да не прекалявам,

та все пак как —

на красотата сте каймак,

от Аелис ще искам, на,

езикът, пълен със злина,

та милата да не скучае,

умора, мъка да не знае.

 

От виконтесата бих пожелал

със следното да бъда надарен:

от две ръце и шия съм пленен

и повече аз там не ще се бавя;

на път, на крак —

у Рошшоар стигам по мрак,

моля Агнес на колена —

косите й са златина

и надали ще я лаская,

ала Изолда съща тя е.

 

Към Аудиарц се чувствам малко вял,

но маниерът й е скъп за мен,

бих казал, че е просто съвършен,

и друго нещо още ще добавя —

като южняк,

не знае в любовта зигзаг.

От Най-добрата без горчивина

тялото искам — благина,

която погледа терзае,

да я държа гола мечтая.

 

От На Файдид ще искам също дял —

от зъбите й аз съм удивен,

но също и от такта й вроден,

със който тъй успешно се представя;

не съм глупак —

от Бел Миралс ще искам пак

безспорната й добрина,

а че е на света една,

таз истина добре се знае,

от нищо тя не се влияе.

 

Владетелю, от вас пък бих желал

да бъдете тъй също заслепен

от тази дама, образ претворен,

който на обич път проправя.

Любов първак

в сърцето никне като злак,

ала желая вам една,

аз се отказвам от жена,

че още страдам и гадая

защо отхвърлен бях накрая.

 

Върви при нея в ранина

и пей за скръб, злочестина,

о, Папиол, за да узнае,

че любовта е мит. Това е.

Край