Марселин Деборд-Валмор
Само миг

Един миг би изкупил години от страдания.

Уви, напразно чакам — тъй дълга е скръбта…

Любов! поне един час нима не ще остане

за тази, над която бди може би смъртта?

Любов! един час само, един час без тревога!

Един час само с него, далече от света,

да скрием в смях и сълзи измъчения лик,

щастливи в скръб и радост — или, ако е много

един час… о, тогава — един миг!

                                                        само миг!

 

Любов, о, виж цветята, които той ми праща:

пламтят в мечти и сълзи, тез хубави цветя.

Стопли с един лъч радост ти мойта гръд боляща,

с един час да предваря крилото на смъртта,

Любов! един час само! един час без тревога!

Един час само с него, далече от света,

да скрием в смях и сълзи измъчения лик,

щастливи в скръб и радост — или, ако е много

един час… о, тогава — един миг!

                                                        само миг!

 

Да чуя на гласа му пленителния шепот:

Той ме обича, страда, отлита от света…

Ръката му да хвана, за миг — и той без трепет

да ми рече: „Умирам!“ — Тогаз: дай ми смъртта,

любов! един час само! един час без тревога!

Един час само с него, далече от света,

да скрием в смях и сълзи измъчения лик,

щастливи в скръб и радост! — или, ако е много

един час… о, тогава — един миг!

                                                        само миг!