Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (1)

Първа глава

Отвратително резкият сигнал за външна връзка проряза тишината в диспечерската стая, където в този момент най-близо до пулта бе Язон дин Алт. Звукът бе пронизителен като отчаяния вик на прострелян, но все още атакуващ шипокрил и всички присъстващи пирянци по инерция насочиха пистолетите си към главния дисплей, по който течеше пълна информация от космодрума „Велф“. Не е за вярване, но и на четиримата едновременно им се стори, че бездушният зумер предава и крайното раздразнение, с което някакъв пътник на кораб в орбита около Пир натиска клавиша за повикване. Очевидно бойците от патрулния катер вече му бяха обяснили, че кацането на планетата е забранено за неподготвените по специален начин кораби, но пристигналият отдалече гост не се бе задоволил с това и сега настояваше да установи контакт с висшето ръководство.

Провървя му, че до пулта се оказа именно Язон, най-уравновесеният човек в цялата компания.

Неудържимо настойчивият собственик на космическия кораб се представи като Ривърд Бервик и заяви, че работата е спешна, а той смята да разговаря само с лидерите на Пир и затова веднага трябвало да му дадат разрешение за кацане, защото той, Ривърд Бервик, нямал намерение да общува с някакъв си случаен диспечер.

— Кажете, уважаеми^[1] — меко прекъсна емоционалното му изявление Язон, — Ривърд е някакво странно име или искате допълнително да подчертаете нуждата от уважение към вашата персона?

Бервик не можа да отговори нищо, чуваше се само как се задъхва от възмущение, а Язон продължи:

— Ние уважаваме всички хора във Вселената, но и към себе си изискваме подобаващо отношение. Аз, разбира се, в този момент изпълнявам ролята на космодиспечер, но се казвам Язон дин Алт, ако това име ви говори нещо. Разберете, на Пир живеят малко хора и висшето ръководство рядко се заседява в кабинетите. А те, между впрочем, изобщо не са уютни. Ние най-често се занимаваме с насъщни проблеми — безопасност, строителство, снабдяване. Така, а сега кажете, какъв е проблемът ви, Ривърд Бервик.

— Наистина се казвам Ривърд — поуспокои топката неканеният гост. — Така или иначе ще ви разкажа историята на живота си, но повярвайте, сега трябва незабавно да се срещнем и да поговорим на четири очи, а не в ефира! Още повече, че за доказателство за вече съм ви превел два милиона кредита в Междузвездната банка.

— О, пространствен мрак! Трябваше с това да започнете! Момент, Бервик!

Язон бързо се свърза с банката и получи на екрана потвърждение за думите на странния посетител — парите бяха там още от сутринта.

— Отлично — констатира Язон. — Ей сега ще ви доведем, но на наш кораб. Извинете, но тук, на този свят инструкциите трябва да се спазват.

Бервик прие предложението без излишни думи и се изключи.

— Не е ли малко прибързано да каниш тук един напълно непознат, Язон?

Въпросът бе зададен от Кърк Пир, един от най-старите и най-уважавани жители на планетата. Пирянците никога не бяха имали централизирана власт, малобройното население на единствения голям град и няколкото миньорски селища се ръководеше от група хора, които бяха по-скоро военен съвет, отколкото правителство. Но след като старанията на Язон доведоха до пълноправно членство на планетата в Лигата на Световете, Кърк бе принуден да приеме титлата „премиер“ и на официалните събирания да играе ролята на пръв човек в държавата. Но даже активното участие в междузвездната политика не успя да накара Кърк да се отърси от старото пирянско недоверие към чужденците. Колко години вече го превъзпитаваше най-добрият му приятел Язон дин Алт! Сега бившият знаменит комарджия, мошеник-екстрасенс номер едно в Галактиката, изпълняваше на възраждащата се планета Пир едновременно функциите на министър на икономиката, на финансите, на правосъдието, на културата и образованието. Във всеки случай, така той обичаше да се представя понякога.

— Помисли — каза Кърк, — не е ли по-добре ние да излетим в орбита и да поговорим с този самоуверен тип?

— Мисля, че не е по-добре — усмихна се Язон. — Това вече сме го правили. Настина, тогава никой не беше превел пари на сметката на Пир…

Кърк си спомни старата история с коварното отвличане на Язон и даде разрешение за кацане. В края на краищата на собствена територия си е по-спокойно.

— Добре де — някак неохотно каза Кърк, — нека го посрещне Мета.

Мета беше първата в историята пирянка, обикнала чуждопланетец. Преди много години беше спасила живота на Язон, възпирайки безмилостната ръка на свой озлобен сънародник. Оказа се, че е спасявала родната си планета. Както всяка жена, Мета се доверяваше повече на гласа на сърцето си, отколкото на доводите на разума, но като пирянка тя много трудно преодоляваше приетия заедно с майчиното мляко воински кодекс на честта, според който интересите на Пир и пирянците стояха много по-високо от живота на отделния човек, още повече на другопланетец! Ето защо, спасявайки неведнъж Язон от неминуема гибел, тя едва след доста време си даде сметка, че прави това от любов. Мета стана първата жена от Пир, опознала великото и древно, но и забравено в много от световете чувство.

След по-малко от пет минути Мета излетя със своя лек крайцер „Темучин“. Този кораб беше напълно пригоден за пътуване из цялата Галактика в джъмп-режим. На обикновените околопланетни скорости беше изключително икономичен, така че най-често го използваха за совалка.

Коленете на Бервик се разтрепериха от страх от картината, която се ширна пред очите му на Пир. Множество летящи, пълзящи и подскачащи противни твари атакуваха приземилия се кораб с особено настървение, което напоследък винаги нарастваше след сеанси на далечна връзка и преговори с кораби в орбита. Откак пирянците построиха новия си град, незащитен както преди с непристъпен от цялата планета Периметър и поради това получил гордото име Отворения, център на агресията неочаквано стана космодрумът, наречен в чест на последния от синовете на Кърк — този, който загина, спасявайки живота на Язон. Новите мутации на страховитите пирянски организми изведнъж започнаха да реагират с особена ярост на мощните източници на излъчване в радиочестотния диапазон. Какво означаваше това не бяха установили дори и най-добрите специалисти, занимаващи се с местната форма на живот. Но мерки за усилване на охраната на пристигащите и отлитащи кораби бяха предприети веднага. Нещо повече, за да изолират максимално Отворения от телепатическите вълни на ненавист, пирянците построиха подземно шосе, което служеше за главна транспортна артерия между града и космодрума. А и въздушното пространство на планетата се използваше само в изключителни случаи.

Мета напълно изключи планетарния двигател и като затвори херметичната преграда на шлюза, предложи на Бервик да си сложи скафандър, ако е прекалено ужасен, като не пропусна да му обясни, че ще се наложи да измине само няколко метра. Бервик гордо отказа, за което навярно веднага съжали. За да могат двамата да преминат от кораба във всъдехода и от всъдехода в диспечерската зала на космодрума, се наложи Мета да влезе в истинска битка, което хвърли Бервик в униние и ужас. А войнствената пирянка нарочно не беше използвала телескопичната стълба — искаше да даде възможност на госта поне за няколко секунди да подиша въздуха на Истинския Свят на Смъртта, за не му се стори прекалено сладък живота — както се казва.

Впрочем, изглежда за дълбокоуважаемия Бервик животът отдавна вече не беше безоблачен и сладък. Той постоянно беше сериозен, даже мрачен, а сега и изплашен, затова отново стана твърде раздразнителен. Беше на около четиридесет години, висок и плещест, изискано облечен, целият излъчваше важност. Този човек явно бе свикнал с доста високото си положение в обществото, а то, както е известно, задължава. Бервик се справи с треперенето на ръцете и слабостта в коленете удивително бързо за чуждопланетец. Потънал в предложеното му като на гост най-удобно кресло, той измъкна от вътрешния си джоб пура, с достойнство отряза крайчеца й със специално приспособление, служещо едновременно и за копче на ръкава му, и я запали от пръстена си, явно със скрита вътре лазерна запалка. Цялата диспечерска зала се изпълни с лекия меден аромат на скъпия тютюн.

Мета улови жално проблесналия копнеж в погледа на Язон, насочен към пурата. Пръстите на великия играч нервно барабаняха по пулта до клавиатурата.

— Препоръчаха ми вас в самата цитадела на древната Космическа Империя — Земята. Ако не греша, именно Пир притежава най-силния военен звездолет в Галактиката. Освен това именно вие сте прочути като най-добри и опитни бойци.

Язон беше поласкан от всички тези превъзходни степени. Та нали и него сега го причисляваха към обитателите на Света на Смъртта. Наистина, след дългите години на съвместни сражения той бе станал почти пирянец — духом и дори телом. След своето трето завръщане тук Язон дин Алт вече практически не усещаше двойната гравитация, мускулите му заякнаха достатъчно и само по бързина на реакциите отстъпваше на родените на Пир.

— Аз съм пълномощен представител на Големия Съвет в Консорциума от планети на Зелената Клонка — най-после се представи с цялата си титла Бервик.

Язон, разбира се, беше чувал някога за Зелената Клонка, но самият Консорциум беше сравнително млада организация и беше крайно любопитно да се узнае повече за нейните проблеми. Съдбата никога досега не беше завличала безстрашния космически скитник в такива далечни краища.

Зелената Клонка, наречена така от земните астрономи още преди хилядолетия, беше звездно струпване встрани от Галактиката и действително приличаше на тъничък стрък, досущ като двойноизпъкналото зрънце леща, изведнъж прораснало в чернозема на междузвездното пространство. Около слънцеподобните светила на Зелената Клонка се въртяха доста планети с подходящи за живот условия, заради които някои от тях бяха усвоени много отдавна. Тези светове днес се бяха превърнали предимно в солидни търговски и промишлени центрове, доста важни за едно толкова отдалечено огнище на цивилизацията. Някои от заселените сравнително неотдавна млади планети все още бяха доста агресивни и враждуваха помежду си, но и там наближаваше период на стабилност и процъфтяване. Локални войни и конфликти избухваха все по-рядко. И най-главното — поради относителната им близост една до друга, нито една от планетите на Зелената Клонка не беше засегната от регреса на мрачната Епоха на Израждането. Навсякъде технологичното ниво бе почти еднакво, което в края на краищата доведе до създаването на организация като Консорциума.

Отдалечеността от раздираното от противоречия и разпри човечеството позволи на Зелената Клонка да се превърне в извънредно богат край, в благословено място, което мнозина в Галактиката считаха за легенда, измислена от романтиците, нещо като градините на Едем, а едрите бизнесмени, които знаеха пътя дотам, единодушно смятаха региона за идеално място за сключване на изгодни сделки и осъществяване на умопомрачителни проекти.

Сякаш нищо не предвещавало беда, докато веднъж пилоти от междузвездните полети, а след тях и наблюдатели от най-далечния преден пост на Зелената Клонка — планетата Юктис, не обърнали внимание на Нещо, задаващо се от дълбокия космос. От междугалактическото пространство към световете на Консорциума бавно, но неотстъпно се приближавал обект, който отначало даже не посмели да нарекат небесно тяло — толкова неопределен изглеждал той на екраните на най-мощните радари и телескопи. Излъчването, съпровождащо феномена било твърде непостоянно, при това понякога обектът се държал като абсолютно черно тяло — в буквалния смисъл на познатия от физиката термин. Т.е. не излъчвал абсолютно нищо и ако приборите умеели да се изразяват образно, щели били да кажат, че приближаващото към Юктис тяло изглежда по-черно и от най-тъмната междузвездна пустош.

Но и това не било най-важното. Космическият обект излъчвал страх. Да, този път не във физическия, а в психологическия смисъл. Та нали „лъчите на страха“ не се улавяли и от най-съвършената техника, дори от настроените на стандартна биовълна пси-транслатори. Но хората, докоснали се до зловещата тайна, ясно усещали действието на тези загадъчни лъчи не само на наблюдателните постове на Юктис, но и в други светове от Зелената Клонка. Над планетарното благоденствие надвиснала реална заплаха. Непонятният и зловещ междупланетен странник се приближавал.

Преди седмица излъчването от неизучения обект станало относително устойчиво и астрономите от Юктис успели да идентифицират предмета като нещо средно между малка планета и голям астероид с невероятно висока сила на притегляне, 0,7–0,8 g, и то при такива миниатюрни размери! Нямал атмосферна обвивка, затова пък целият бил покрит с дебел слой лед, не позволяващ да се направи спектрален анализ на скалните породи, което можело да хвърли светлина върху причините за голямата гравитация. Най-общо казано, извън всякакви съмнения било, че астероидът идва от друга галактика. Чужд свят. Замръзнал свят.

Колко ли милиарда години са му били нужни, за да прекоси невъобразимата бездна на пространството със скоростта на допотопна химическа ракета? Какви същества, какви сили са задали направлението на полета му? Какво крие в себе си мрачният древен астероид?

Всички тези въпроси тревожели умовете на учените и управниците на световете от Зелената Клонка, но най-силно от всичко ги вълнувал страхът — лепкав, черен, неконтролируем страх, който неизменно се промъквал в съзнанието на всеки, дръзнал да погледне в изображението на тъмния диск. А той вече непрекъснато присъствал на екраните на апаратурата за наблюдение! Никой не знаел как може да бъде победен този страх и затова, въпреки явната заплаха, никой не се решавал да предприеме активни действия.

Още повече, че учените били готови да изследват всичко, включително и този инстинктивен ужас. Тези, които се занимават с наука, не познават страха от неизвестното — неизвестността само ги увлича и вдъхновява. А този разтърсващ трепет, този потрес, който предизвиквал непознатия обект, бил нещо съвсем особено. Самото чувство нямало аналог в обитаемата част на Вселената, където поначало било пълно с всякакви ужасии и опасности.

И все пак: да се изследва или да се унищожи?

Извънредното съвещание на Лигата на Световете с участието на водещите технологично развити планети на Галактиката постановило — първо: строго да се засекрети самият факт на откриването на „обект 001“ (такова безлично название било дадено на чуждогалактическия астероид); второ: да се поддържа непрекъснато наблюдение над него при непрекъснати смени на персонала за избягване на психически травми; и трето: да се поиска помощ от най-добрите специалисти по извънредни ситуации в Галактиката, т.е. от пирянците. Още повече, че ако се търсела аналогия, нищо не приличало повече на тези „лъчи на черния страх“ от телепатичната неприязън на пирянските организми. Някой дори се бил осмелил да предположи, че става въпрос за едно и също явление, само дето на Пир то се наблюдавало в по-слаба форма.

— Страхът и паниката не трябва да се разпространяват — завърши своя разказ Бервик, — но трябва да се предприемат незабавно някои решителни стъпки. Заплашена е не само Зелената Клонка, заплашена е, според нас, цялата Галактика.

— Аз ще си запаля — съобщи Язон високо след паузата, настъпила в стаята.

— Нали беше спрял — ядно му напомни Мета.

— Да, но това е особен случай — възрази Язон.

— Какъв особен случай — просто във въздуха замириса на скъпа пура — сряза го Мета.

— Аз въобще не пуша пури! — заоправдава се Язон като хлапак. — Ти поне знаеш, само цигари…

И в този момент Кърк удари по масата с огромната си лапа и чашите с минерална вода подскочиха и издрънчаха.

— Какви ги приказвате, приятели?! Да не би да си нямаме други проблеми?