Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Breakfast at Tiffany’s, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 65 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
maket (2014)
Форматиране
Fingli (2014)

Издание:

Труман Капоти. Закуска в „Тифани“

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2005

Редактор: София Бранц

Художник на корицата: Стефан Касъров

ISBN: 954-529-405-1

 

Предпечатна подготовка „Ибис“

Печатница „Симолини“

Формат 84×108/32

Печатни коли 7,5

Цена 6 лв.

История

  1. — Добавяне

„Агентката на Томейто изчезнала“. И: „Актрисата от аферата с наркотици може би отвлечена от гангстери“. По-късно обаче вестниците съобщиха: „Избягалата плейгърл проследена в Рио де Жанейро“. Очевидно американските власти не бяха направили никакъв опит да я върнат и скоро случаят отшумя: едно-две изречения понякога в клюкарските рубрики; като новина бе съживен само веднъж — на Коледа, когато Сали Томейто почина от сърдечен удар в „Синг-Синг“. Изминаха месеци, цялата зима, и нито думичка за Холи. Собственикът на червената къща продаде изоставените й вещи, тапицираното с бял атлаз легло, гоблена, стилните готически столове; в апартамента дойде нов наемател, името му беше Куейнтън Смит и на гуляите му идваха толкова шумни господа, колкото и на Холините. Само че сега мадам Спанела нямаше нищо против, даже глезеше младия мъж и го снабдяваше със сурови бифтеци, когато трябваше да налага с тях синините по лицето си. През пролетта обаче пристигна пощенска картичка. „Бразилия отвратителна, но Буенос Айрес — прелест. Не «Тифани», но почти. Обвързана с божествен сеньор. Любов? Мисля, да. Както и да е, търся жилище, моят сеньор с жена и 7 деца, и ще съобщя адреса си, щом аз самата го науча. Mille tendresses.“ Обаче адресът, ако изобщо се беше появил такъв, не ми бе изпратен, което ме разочарова, толкова много неща имах да й пиша: че бях продал два разказа, бях прочел, че семейство Тролър са в развод, местя се от червената къща, защото я обитават призраци. А най-вече исках да й разкажа за котарака. Бях спазил обещанието си — бях го открил. Две седмици редовно обикалях след работа онези улици в Испански Харлем и на няколко пъти попадах на погрешни следи — мяркаха ми се тигрови ивици по котешки гърбове, но после се оказваше, че не е той. Обаче един ден, един студен, слънчев неделен следобед, го видях. Между две саксии под чисти дантелени завеси. Той седеше на прозореца в стая, която изглеждаше топла; беше ми интересно какво ли е името му, защото бях сигурен, че сега има име, бях сигурен, че най-после е намерил своя дом. Надявам се и Холи да е намерила своя — пък ако ще да е африканска колиба.

Край