Кен Фолет
Иглата (26)

24.

Ервин Ромел знаеше от самото начало, че ще се скара с Хайнц Гудериан.

Генерал Гудериан беше точно от онези пруски офицери аристократи, които Ромел така мразеше. Познаваше го от известно време. И двамата в началото на кариерата си бяха командвали Госларския йегер батальон и се срещнаха отново по време на нападението на Полша. Напускайки Африка, Ромел остави препоръка да го наследи Гудериан, като много добре знаеше, че битката е загубена. Ходът му обаче се провали, защото по онова време Гудериан не беше сред любимците на Хитлер и препоръката беше директно отхвърлена.

Ромел чувстваше, че генералът е от хората, които ще постелят копринена кърпичка на коляното си, за да не си измачкат панталона, докато си пият питието в клуба. Беше станал офицер, защото баща му бе офицер, а дядо му беше много богат. Син на селски учител, Ромел, който се бе издигнал от лейтенант-полковник до фелдмаршал само за четири години, презираше кастата висши военни, към която никога не бе принадлежал.

Сега се взираше през масата в генерала, който отпиваше от брендито, взето от избата на Ротшилд. Гудериан и близкият му сътрудник, генерал фон Гейр, бяха пристигнали в Главната квартира на Ромел в Ла Рош Гуйон в Северна Франция, за да му съобщят как да разположи войските си. Ромеловата реакция на подобни посещения варираше от нетърпение до ярост. Според него Генералният щаб съществуваше, за да осигурява достоверна информация от разузнаването и редовно продоволствие, а от опита си в Африка знаеше, че те не могат да се справят и с двете неща.

Светлите мустачки на Гудериан бяха грижливо подстригани, около очите му имаше толкова бръчки, че сякаш постоянно се усмихваше. Беше висок и представителен, а с това не можеше да бъде много симпатичен на един нисък, грозен и оплешивяващ мъж, за какъвто се смяташе Ромел. Изглеждаше спокоен, а всеки немски генерал, който можеше да се чувства спокоен в този момент от войната, със сигурност беше глупак. Току-що приключилият обяд — телешко печено и вино от далечния Юг, едва ли можеше да послужи за извинение.

Ромел погледна през прозореца, докато чакаше Гудериан да започне разговора. Дъждовните капки се стичаха от липите в двора. Когато най-после гостът отвори уста, стана ясно, че е обмислял как най-добре да представи тезата си и е решил да започне със страничен обход.

— В Турция — заговори той — английската Девета и Десета армия и Турската национална армия се съсредоточават на границата с Гърция. В Югославия партизаните също съсредоточават силите си. Французите в Алжир се подготвят да нападнат Ривиерата. Руснаците, изглежда, се готвят да нахлуят по море и суша в Швеция. В Италия съюзниците са готови да тръгнат към Рим. Има и по-дребни сигнали: отвлечен генерал в Крит, убит разузнавач в Лион, нападната радарна станция в Родос, абразивна смазка в самолет, който се разбива в Атина, нападение на командоси в Сагвааг, експлозия във фабриката за кислород в Булон, дерайлирал влак в Ардените, взривен петролен склад при Бусен… мога да продължа още. Картината е ясна. В окупираните територии непрекъснато се увеличават саботажите и предателствата, по границите ни се виждат повсеместни приготовления за нападение. Никой от нас не се и съмнява, че това лято ще има голяма офанзива на съюзниците; сигурни сме също така, че всичките тези безредици целят да ни заблудят къде ще се извърши десантът.

Генералът спря за миг. Лекцията, изречена с наставнически тон, раздразни Ромел и той използва възможността да го прекъсне:

— Точно затова си имаме Генерален щаб — да обработва информацията, да преценява дейността на врага и да предсказва бъдещите му ходове.

— Трябва да сме наясно с ограниченията на този тип гадаене по кристална топка — усмихна се снизходително Гудериан. — Убеден съм, че вие имате мнение откъде ще дойде ударът. Всички имаме. Стратегията ни трябва да допуска възможността да сме сгрешили.

Сега Ромел видя накъде бият заобикалките на генерала и с мъка овладя желанието да изкрещи високо възмущението си, преди Гудериан да довърши тезата си.

— Разполагате с четири бронирани дивизии под ваше командване — продължи Гудериан. — Втора танкова при Амиен, Сто и шестнайсета при Руан, Двайсет и първа при Кан и Втора SS при Тулуза. Генерал фон Гейр вече ви е предложил да ги разположите навътре от брега, всички заедно, готови във всеки момент за бърз ответен удар. Тази стратегия всъщност е основен принцип в политиката на Върховното командване на Вермахта. Въпреки това вие не само сте се противопоставили на предложението на Гейр, но дори сте придвижили Двайсет и първа дивизия към Атлантическия бряг…

— И останалите три трябва да бъдат прехвърлени към брега колкото е възможно по-скоро! — избухна Ромел. — Кога най-после ще се научите бе, хора? Съюзниците контролират въздушното пространство. Започне ли десантът, повече движение на танкове няма да има. Няма да може да се провеждат никакви операции, изискващи големи придвижвания по суша. Ако скъпоценните ви танкове са в Париж, когато съюзниците дебаркират на френския бряг, те ще си останат в Париж — английските бомбардировачи ще се погрижат за това, докато съюзниците не замаршируват по булевард Сен Мишел. Знам го — вече постъпиха така с мен. На два пъти. — Той пое дълбоко дъх. — Да се държат танковете като подвижен резерв, е все едно да ги захвърлим на боклука. Контраатака няма да има. Трябва да ги посрещнем на брега, където ще са най-уязвими, и да ги натикаме обратно в морето.

Червенината по лицето му леко избледня и той започна да обяснява собствената си стратегия за отбрана.

— Построих подводни препятствия, укрепих атлантическата стена, подготвих цели минни полета и забих колове по всяка полянка зад фронтовата линия, която може да се използва за кацане. Всичките ми войски строят отбранителни съоръжения във всяка свободна секунда, когато не са на учение.

Бронираните дивизии трябва да се прехвърлят на брега. Резервът на Върховното командване трябва да бъде отново изпратен във Франция. Девета и Десета SS дивизии трябва да бъдат върнати от Източния фронт. Цялата ни стратегия трябва да е насочена към това да не позволим на съюзниците да си осигурят предмостие, защото, ако това стане, битката е загубена… а може би и войната.

Гудериан се наведе напред, присвивайки очи с оная вбесяваща полуусмивка.

— Искате да отбраняваме бреговата ивица на Европа от Трьомсо в Норвегия, покрай целия Иберийски полуостров, та чак до Рим. И откъде ще вземем армии за това?

— Трябваше да зададете този въпрос през 1938-а — измърмори Ромел.

Последва неловко мълчание — подобна забележка беше още по-шокираща, когато идваше от устата на известния с аполитичността си Ромел.

— Откъде смятате, че ще дойде ударът, фелдмаршале? — наруши напрегнатата тишина фон Гейр.

Ромел само това чакаше.

— До скоро вярвах в теорията за Па дьо Кале. Но при последната ми среща с фюрера ме впечатлиха аргументите му в полза на Нормандия. Поразен съм от неговия инстинкт и най-вече от непогрешимия му усет. Ето защо смятам, че танковете ни трябва да бъдат разположени главно покрай нормандския бряг, а една дивизия евентуално да изпратим при устието на Сома — и то от силите извън моята група.

— Не, не и не! — поклати глава Гудериан. — Прекалено е рисковано.

— Готов съм да отнесем спора до Хитлер — заплаши го Ромел.

— В такъв случай трябва да постъпите по този начин — заяви Гудериан, — защото аз няма да се съглася с плана ви, освен ако…

— Какво? — Ромел бе изненадан, че позицията на генерала можеше да се пропука.

Гудериан се размърда на стола, неприятно му бе да отстъпва пред такъв упорит противник като Ромел.

— Може би знаете, че фюрерът очаква доклад от един изключително ценен агент в Англия.

— Спомням си — кимна Ромел. — Иглата.

— Да. Възложено му е да прецени силата на Първа американска армия под командването на генерал Патън, която е разположена някъде в Източна Англия. Ако той открие — а аз съм сигурен, че ще го направи, — че тази армия е голяма, силна и готова да действа, ще продължа да ви опонирам. Но ако установи, че всичко е само един голям блъф и са маскирали някаква малка част като десантна армия, тогава ще се съглася, че сте прав, и ще получите вашите танкове. Ще приемете ли подобен компромис?

— Тогава значи всичко зависи от Иглата — кимна с голямата си глава Ромел в знак на съгласие.